Споделена история от Любов и изневяра |
За нещата от живота или как искам да си излея душата.
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 885 пъти
Здравейте читатели!
И аз като много пишещи и четящи тук искам да споделя няколко проблема, които владеят съзнанието ми последно време.
Накратко - жена съм, вече 28 годишна, с постоянна работа ( не много добре платена, но все пък сигурна и канцеларска) и постоянен приятел от около година. Той е на 31г, специализант по медицина ( аз съм юрист) с постоянна работа и възможност за реализация.
Живеем заедно от половин година, все още не сме правили групови семейни запознанства. Т. е. нашите и техните знаят за отношенията ни, но никога не сме се срещали на живо.
От няколко седмици започнахме много да говорим за деца, за бъдеще, за семейство, за брак и общ дом (сега живеем под наем).
Мен ме е страх, той няма съмнение. Страх ме е дали той е човека, дали искам сега деца, дали ги искам от него, дали ще се справим, дали ще имаме сигурност за работата си (и той, и аз) в близко бъдеще.
Много ме е страх, макар и да го искам. Обичам децата, бих казала, че и те ме обичат. Знам как да ги обгрижвам, разговарям с тях и т. н.
На много от Вас може би ще им се стори странно, лигаво и дори клиширано, но това са проблемите ми на дневен ред ( знаете, че има и други, но просто това ме тормози).
Някак си не разбирам как става това без да искам, пазихме се, ама стана с бебеправенето. Винаги съм искала дете, което да планувано и желано. Имам човек до мен, който много иска да бъдем семейство и да има дете съвместно, а мен ме хващат паранои и буквално стискане за гърлото. С риск да си навлека негативи ще кажа, че не приемам паник атаките и пристъпите.
Да получавам задух, туптене и главата и стягане, но за кратко. И то само когато се сетя за тази тема и че трябва да взема решение. За всичко друго в живот си съм била конкретна и целенасочена. Избирам и го правя, но това е твърде трудно.
Просто исках да изкажа нещата, които мисля на ум пред хора, които не ме познават. Не искам да говоря за това нито с родителите си, нито с приятелки.
Благодаря.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 0962b6bf39 |
|
1. Разбирам страховете ти, не си била психически готова за бебето. Някои жени минават през ада да станат майки, при теб се е получило веднага, честито. Момчето е сериозно, иска дете с теб, имаш постоянна работа, млади сте, защо се притесняваш? Щом сте заедно и си забременяла значи е за теб. Не винаги лудата любов е до живот или е любов. Говори с родителите си, сподели притесненията си.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 6e0b9e23e9 |
|
2. Не разбрах дали си бременна или сте започнали да правите опити. Ако е първото не прави аборт, това се равнява ва убийство, знам, че сега ще ме нападнат много хора, но това е истината. Убиваш собственото си дете, ти можеш ли да го понесеш.
|
|
