На сърцето не можеш да заповядаш!
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1895 пъти
Вероятно много от вас ще ме осъдят като прочетат историята ми... Но както казват руснаците - на сърцето не можеш да му заповядаш.

Ще започна от там, че си имам приятел от година и половина, към когото съм привързана и ни е добре заедно. Във връзката ни всичко изглежда страхотно. Той е отдаден на мен, доколкото е способен. Но много пъти сме си говорили на тема чувства и всеки път (особено в първите ни разговори) той ме удивяваше със своята особеност. "Какво е обичта? Изпитваш ли обич към мен? " - питах го аз, а той в отговор ми казваше, че не е способен да обича и едва ли някога ще бъде. Въпреки това чувствам, че много държи на мен.
Имаме наистина много големи разминавания в характерите, в интересите, в предпочитанията за развлечения, филми и т. н. Напоследък това започна да ме дразни. Знам, че е логично щом го обичам да го приемам такъв, какъвто е и да се радваме на своята различност. Но за да е така, трябва всеки едни от нас да прави компромиси на другия, нещо, което той ако напави, ще трябва да съжаля, че съм даржала на своето до последно. Приятелят ми демонстративно не провява интерес, нещо което много ме дразни. Той не се усеща как ми пренебрегва интересите и как аз пренебрегвам своите, за да уважа неговите. Тук ще ви задам въпрос - до каква степен да държа на своето и къде е границата, достигайки която трябва да отстъпя?
Говорейки си с него точно по темата с моите и неговите интереси той успя да ме раздразни достатъчно много, за да си тръгна от един концерт сърдита и леко ядосана за това, че отново пренебрегнах своите предпочитания, за да не го слушам как мрънка или да го гледам как си запълва времето с някаква игра...

На фона на това положение във връзката ми, следващата вечер бях поканена на сватба. Още с пристигането на церемонията, леко закъсняла както винаги, се срещнах на вратата с още един гост, който не познавах. Той очевидно също беше закъснял. Първата ми мисъл за него беше - "О, колко е симпатичен! ". От онзи момент до края на вечерта усещах погледа му върху себе си.
Разминавайки се с него го погледнах в очите. Ах, онези прекрасно сини очи... Ясни, напомнящи за дълбокото синьо море... Очи в които с удоволствие бих потънала. Бих се удавила. Бих се давила отново и отново... Ако съществува любов от пръв поглед, бих я описала по точно този начин.

Какво последва ли? Направих грешка. Няколко пъти в тази безкрайно дълга вечер той забеляза, че аз задържах погледа си върху него. Видя ме, когато се наредих сред момичетата, които искаха да хванат букета. Той явно също беше необвързан, защото беше един от претендентите за жартиера на булката...

Запознахме се. В кулминацията на тържеството, точно преди момента с разрязването на тортата, отивайки към групата събрали се гости, забелязах, че той е на няколко метра зад мен - още тогава имах предчувствие, което беше толкова ярко, сякаш наистина се случва, че той няма да остане на мястото си, а ще ме заговори. Пет минути по-късно, когато започна зарята чух гласа му... Вече стоеше зад мен. Това беше като по учебник. Не знам дали щеше да има по-подходящ момент да ме заговори. Минута след това ми се представи. Няколко срамежливи, мили усмивки. Още няколко мига се потапях в дълбокото синьо на очите му, докато той не отмести поглед надолу и забелязах, че държи листче хартия, което дискретно ми подаде с думите "Хайде да се срещнем" или "Обади ми се"... За Бога! Не помня!
Още щом я взех, осъзнах колко е нередно да го подвеждам. Казах му, че съм обвързана. Ако не бях... Щях да му се обадя.
Срамувам се от себе си, от мислите си и поведението си онази вечер... Но си признавам, че си представих как прекарвам цялата нощ с него...
Изключително смелата му постъпка и него самия ще помня дълго, може би завинаги. Чувствам се още като омагьосана от него. В този мъж имаше нещо магично.
Сега си давам сметка, че съм пожелала друг. Точно за това се чувствам виновна. Голяма ли е вината ми в действителност? Аз почти нищо не съм направила... Някой друг бил ли е в подобна на моята ситуация? Споделете, моля ви. Ужасно объркана съм... Не знам за какво ще съжалявам повече някой ден, ако е вярно, че на сърцето не можеш да заповядаш... А вярно ли е?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 8 месеца hash: 252c9966b6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Този разказ няма нищо общо със сърцето, точно обратното. Просто ти е слаба психиката. Мислите ти са плод на подсъзнанието и на съзнанието. Пожелала си го и до там. Осъзнала си, че не е редно. Всичко е в рамките на нормалното. Яж, пий, носи новите дрешки, обичай човека до себе си и се радвай на живота. Бъди благодарна!

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: d6d0097f80

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ще съжаляваш, че си го и пуснала, че не си го опознава. Знае ли човек, какво би станало по нататък и с приятелят ти и с не по на тото момче... никой не може да ти каже!

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: f41b9110f3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От автора... Докато чакам редактоа да одобри коментарите, вече се справих със ситуацията. Магията се изпари за 3 дни след запознанството ни. Писахме си през това време... А то беше достатъчно да разбера, че наистина държа на моето любимо момче! Ние жените сме егати обърканите същества, тази свръхемоционалност, която притежаваме, е способна да ни изиграе лоша шега понякога. И заради някаква моментна слабост да залитнем и стъпим на гнило, а после - да съжаляваме задълго. За да са и двамата партньори щастливи и задоволени от връзката си, трябва да влагат всичко в нея. Да бъдат искрени и почтени един с друг. Това го пиша за онези, които някога може би ще изпаднат в подобна ситуация. Ключът за решаването на проблема е в разговорите. Единствено чрез тях се гради стабилна връзка. А връзката, за да е стабилна трябва еднакво много усилия да са положили и мъжа и жената, за да не се случи някой ден един от двамата да я захвърли с лека ръка, да загърби човека за когото е претендирал, че дава всичко... Говорете, хора! Говорете един с друг - пряко и отковено! ... Та писах на въпросния мъж, че държа на приятеля си, че ще го нараня повече, ако му давам напразни надежди, че някога в бъдещето е възможно да има нещо между нас и че е по-добре повече да не продължаваме с това "виртуално опознаване". Много ми олекна... А това, което почувствах към него бих определила като страст. Вероято ако го видя отново ще мина ако не през същите, то през подобни на описаните стадии (може би)... Все пак може и да не съм постъпила по най-адекватния начин... В този сайт се нагледах на какви ли не коментари... Но много ще се радвам да прочета вашите мнения за постъпката ми или за ситуацията, от която започнах! И ще завърша с темата на текста - на сързето не можеш да заповядаш! Това е съвсем вярно... Стига да не се объркаш кой е успял да достигне сърцето ти... Поздрави! А. - ж21

 

...

горе^

преди: 5 години, 8 месеца hash: f8318b7a7f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Жените не сте свръх емоционални, а свръх алчни. Не се заблуждавай, просто се оглеждаш за нещо по - добро. Рано или късно, ще смениш 'твоето момче', защото ще си се'влюбила'.

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: f41b9110f3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Изобщо не се оглеждам, Номер 4. И също не се заблуждавам. Даже напротив, по-добре от всякога знам какво искам и какво чувствам. И ако тук масово пишат алчни момичета с не съвсем ясни морални ценности, не означава, че навсякъде са само такива. Аз бях объркана, защото имах нужда от нещо, което не получавах от приятеля си. Това не е алчност. Това е просто момент на слабост, в който бях много уязвима за странични въздействия.

 

...