Споделена история от Любов и изневяра |
Отхвърлена любов
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 977 пъти
Здравейте!
Толкова. зле се чувствам. Утрото е хладно, но това е някъде далече, далече, сякаш не от сетивата идва този мраз, а от представата ми за него.
Зле ми е, защото изгубих любимия си, изгубих живота. Отвратена съм от възможностите, които ми даде.
Никога няма да приема или проумея нима е възможно да допуснеш някого толкова дълбоко в себе си, близост, която насища всяко нещо в дните и нощите и в определен момент да сложиш край на всичко. Аз не бих се сближила никога ако за миг ми е идвало наум, че може и да се разпадне.
Обвинявай се, блъсках се, оставих отпечатъците си по безброй стени, толкова, че заличиха коя съм и сега се чудя. Само любовта, която не мога да изтръгна от себе си ми напомня коя бях. Искам да яяя изтръгна, защото е отхвърлена, дори нарушава мира на другия. Искам да я изкореня, защото ме кара да се чувствам жива, макар и през нюансите на болката.
Но аз съм там, тогава, живея нашия живот с нещата акоито са около мен или случки. Може би винаги ще живея от името на двама ни. И мислено ще си споделям страдания и успехи
Тази любов не е несподелена, защото помня беше и у двама ни. После някак преля в мен и започна да те дразни.
Да асе отдаваш физически и да правиш любов счовека, който обичаш... не е просто изживяване а върховен баланс на сетивата и разума. Да правиш любов с любимия дава най върховната наслада, но в същото време се съхранява усещането за чистота и нравственост. Как да заживея другояче. Не искам.
Нека да си по добре от двамата. Нека ангели да те пазят, аз ще пазя всеки миг, всяко милваме и всеки стон от тялото, когато беше в ръцете ти.
Не искаш мен, но аз не мога друго, освен да съм твоя. Освен да живея мислено нашия живот. , Авинаги.
|
