Накъде да продължа?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1185 пъти
Здравейте, още съм само в началото на 11ти клас, но определено не е рано да се замисляме вече какво да следваме и какво да правим с живота си...
Уча в добра гимназия, с профил английски език и информационни технологии. Честно казано никога не ми е било любимо да работя с компютри, но в 21 век са си необходимост. От 8ми клас в главата ми се върти идеята за образование в чужбина(Холандия/Дания), доста материал по тази тема изчетох, но още не знам дали ще си заслужава. А специалността, към която съм се насочила е международен бизнес и мениджмънт в университет по приложни науки, което е често избирано поле за развитие. Причините, които ме тласкат да се преместя в чужбина са още няколко освен по-доброто признание на образование и възможност за работа след това. Въпросът е, че просто тук наистина нищо толкова силно не ме задържа. Никога не съм чувствала, че ми е мястото тук на 100%, а и искам да бъда такава, каквато съм на новото място без да се старая да поддържам изграденото мнение на хората през годините и да следят как се справям (не съм някакво проблемно дете или нещо от сорта, точно обратното, че даже е подозрително... не се радвам на нещата, на които другите се радват в живота), просто искам да живея повече за себе си, както предпочета, отколкото за тях, но, ако остана тук до някаква степен ще е по-трудно. Въпреки че ще е по-щадящ вариант за близките ми, ако продължа образованието си тук със специалност Лингвистика с информационни технологии.
Наистина разчитам на вас да ме насочите поне малко, като споделите мнение за специалностите и да ме посъветвате как да постъпя!
Благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 7 месеца hash: eba9907dc3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Струва ми се, че на всеки ученик му минава през главата идеята за образование и живот в чужбина, включително и през моята. Чел съм много информация за живот и образование в чужбина, от Люксембург чак до Нова Зеландия, но все имаше нещо, което не ми харесваше. "Причините, които ме тласкат да се преместя в чужбина са още няколко освен по-доброто признание на образование и възможност за работа след това. " - Смятам, че висшето образование не е чак толкова важно. В крайна сметка това представлява просто една хартийка, която няма значение откъде ще я вземеш, ако имаш нужните знания впоследствие разбира се. Може би дипломата е полезна да си намериш първоначално работа по специалността, но от там нататък почти никой работодател не се интересува от къде ти е дипломата, а какви умения имаш. Преди имах желание да уча в чужбина, после в София, накрая реших да си остана в родния град, тъй като смятам, че разходите (квартира и т. н. ) не си заслужават. "Въпросът е, че просто тук наистина нищо толкова силно не ме задържа. Никога не съм чувствала, че ми е мястото тук на 100%, а и искам да бъда такава, каквато съм на новото място без да се старая да поддържам изграденото мнение на хората през годините и да следят как се справям просто искам да живея повече за себе си, както предпочета, отколкото за тях, но, ако остана тук до някаква степен ще е по-трудно. " - Като човек, който е минал през, така да се каже, "трансформации", те разбирам напълно. Чувстваш се некомфорно, все едно носиш маска. Искаш промяна, искаш да бъдеш себе си, но се притесняваш за мнението на останалите. Тези неща съм ги изпитвал и аз. Но не мисля, че е редно само поради тази причина да емигрираш. Ами ако в новата държава пак хората си изградят мнения за теб, а ти всъшност не си такава, пак ли ще емигрираш? Също така никой от тези "хора" не се интересува толкова много от теб, защото те си живеят техния живот. Ние хората имаме идеята, че сме постоянно на сцената и всички си правят изводи за нас, без да вземем впредвид, че другите също се чувстват по този начин. "Въпреки че ще е по-щадящ вариант за близките ми, ако продължа образованието си тук със специалност Лингвистика с информационни технологии. " - Нещо не разбирам, защо точно лингвистика с информационни технологии? Какво значение има точно тази специалност за близките ти? Казваш, че си се насочила към специалността международен бизнес, която също я има в България, но ако решиш да останеш в България ще трябва да учиш лингивстика и ИТ, нещо не схващам... Аз лично реших да остана в България, главно защото искам с приятелите, с бъдещата ми съпруга, с децата ми да разговарям на български. Въпреки че уча в езикова гимназия, просто не мога да си представа да говоря със семейството си на друг език осен българския. Плюс това тревата винаги ще бъде по-зелена от другата страна. България може да е най-бедната държава в ЕС, но не е най-бедната или лоша за живеене в Европа. Стандартът ни на живот е значително по-висок от средния за света. Разбира се има държави, които са значително по-добре от нас, но все пак тревата винаги е по-зелена от другата страна :). Искам да имам семейство и да развивам България за бъдещите поколения. Ако ти би се чувствала нормално да си говориш на чужд език с мъжа си или децата си, давай. Но просто те моля много добре да обмислиш дали би се чувствала щастлива в чужбина. Аз също сериозно обмислих това и отговорът ми беше категорино НЕ!

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 00f4400356

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Няма да те съветвам къде да учиш, но ще те посъветвам да учиш специалност, която наистина ти допада и искаш да работиш един ден. Познавам твърде много хора, които са определили живота си от желанията на близките им и сега не са щастливи, просто влачат едно висше и се молят работата да не ги изнервя толкова, колкото заверките в университета. Гимназията ти дава някакъв старт, прави те по-добър в определена област, но не те задължава да продължиш да се занимаваш със същите неща. Вярвам, че и в България ще можеш да започнеш на чисто. Предупреждавам те, че не е лесно да смениш страната и да започнеш от нулата. Помисли доколко можеш да се справиш сама в чужбина и избери специалност, която наистина ти харесва.

 

...