Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   "че аз не изпитвам вече толкова силни чувства към него, може би."

Няма такъв момент като загубване на чувствата при жените. Те се пренасочват, има друг. Търсиш подкрепа да си с другия или пък наистина искаш да бъдеш като "отвързана". Е, няма да бъдеш добре дългосрочен план, свесни не се намират под път и над път. Но е възможно да правиш услуга на приятеля си, вместо после да му слагаш рога.

8.   Мисля, че бъркаш понятията влюбване и обичане. След четири години връзка е трудно да си толкова влюбен, колкото си бил и в първия ден. Да си влюбен са онези пеперудки в стомаха, вълнението, денонощните мисли за половинката, розовите очила за лошите му качества... аз го наричам любовна треска, защото понякога наистина прилича на болестно състояние. Да обичаш е най-общо казано грижа, внимание, помощ. Помисли над това.
Сега към въпроса. Може би за теб ще е страхотно да бъдеш с такъв човек, защото няма да чувстваш липси, но това не важи за него. Връзката не е само получаване, тя е и даване. В момента ти го задържаш, пречиш му да намери момиче, което ще може да даде цялото си сърце, а не само част от него. Когато си с човек, когото не обичаш, за теб е просто временно. Ще мине месец или година, в които ще си с него, а не сама и ще се запознаеш с друг, който ще те впечатли. Тогава зад себе си ще оставиш едно разбито сърце и от единия стол ще се прехвърлиш на другия, уж без да докосваш земята. Обаче за приятеля ти всичко ще бъде илюзия, той ще продължава да мисли за общото ви бъдеще и да бъде с теб, когато ти нямаш чувства. Временно запазваш сърцето му цяло, но го нараняваш в дългосрочен план.

9.   Малка си да разбереш какво имаш докато не го изгубиш, щом вече нямаш същите чувства е проява на висша форма на егоизъм като продължаваш да си с него. Щом вече е навик а не чувства, рано или късно ще свърши колкото и да го отлагаш просто е неизбежно. Раздялата винаги е болезнена, но с времето осъзнаваш какво си щял да изгубиш. Съвет размени ролите и се постави на негово място. Надали ще ти е приятно да разбереш, че човека отсреща е с теб по навик, и че се чуди дали да се разделите или не. И още нещо знам че е трудно но се разделете като зрели хора. В прав текст казваш каква е ситуацията направи го така ако искаш този човек утре да не те подпине по улицата. Очевадно е че ти държиш на него повече като човек отколкото като гадже. Запомни го от мен този човек няма да те забрави и винаги ще има едно специално място заделено в него за теб, но това ще се случи само и единствено ако ти постъпиш като човек. Пък знае ли се съдбата може пак да ви събере.

10.   Като млад и аз бях пред подобна дилема. Значи първо да ти кажа, че няма как цял живот да обичаш някого по същия начин като в началото. Но това не означава, че не го обичаш вече, а че го обичаш по различен начин. Просто вече тръпката, страстта са прерастнали в нещо по-зряло, улегнало, което пък е малко по-скучно и не е вълнуващо, но не по-малк значимо.

На твоята възраст повечето имат грешна представа за любовта и си мислят, че цял живот ще е тръпка и пеперуди в стомаха.

НО замисли се - ако не го обичаше, щеше ли да ти е жал за него? Аз не мисля. Ако изобщо не го обичаше, изобщо нямаше да се колебаеш, да си задаваш подобни въпроси и още по-малко да пишеш теми. Убеден съм, че го обичаш, но очакванията ти за любовта за нереалистични. Може би просто нещата са станали прекалено рутинни и скучни, но ако е така, раздялата не е решение, защото всяка връзка рано или късно влиза в рутина и има и други начини да се направи отново вълнуваща.

ДОри и да го напуснеш и тръгнеш с друг, след 2-3 г. пак стигаш до същата точка като сега. И после какво на всеки 2 г. сменяш мъжа ли?

Аз преди години останах с приятелката си и сега от дистанцията на времето се уверявам, че това е било правилно решение. И да, наистина точния човек не се намира никак лесно и много не го намират цял живот. Така че не го мисли толкова, просто изчакай и времето ще покаже. Остави нещата сами да се избистрят, защото веднъж напуснеш ли го, вече връщане назад няма, а може да се окаже, че не е правилното решение.

Мисля, че бъркаш влюбване с любов. Не е важно дали влюбването ще мине (то така или иначе минава в някой момент), а какво останва след него. Аз не виждам да е останало нещо лошо освен грешните очаквания. Но очакванията са в твоята глава и той няма нищо общо с тях. И друг да беше същата работа. Да не стане да се разделите и после следващите ти 5-10 души да са комплексари, които ти мачкат самочувствието и те тъпчат? Тогава ще мечтаеш за добро отношение и спокойна връзка без скандали, псувни, заплахи и обиди.

11.   10, като си толкова разбиращ може ли да ми обясниш защо например мен, а и не малко други хора, ни е жал за доста хора, не казвам за всички (то няма как да срещнем всички), но за доста. На мен примерно ме е жал дори и за Бойко, и за Доналд Тръмп.. ами жални хора ми изглеждат, не се шегувам. Това, че някой не ми харесва, изобщо не означава, че не ме е жал за него - не харесвам всички животни, но ме е жал за всички тях, затова не ям месо. Просто някои хора сме доста състрадателни, а не непукисти, дори и към хора, които вече не ни кефят/привличат, дори и към чужди хора.

Сега, ти като си си "натиснал парцалите" не означава, че и другите трябва да го правят. Звучиш малко като някой работодател, който се опитва да вкара психоатаки на неколцината си работника, че на по - хубава работа от тази, която той е им е "дал", никой и никъде няма да ги вземе, няма да намерят и. т. н.
Тези, които се вържат на акъла на този работодател с времето стават озлобни към хората, които прогресират професионално, а тези, които са се натиснали да стоят с половинка насила, също става някакви озлобени, изнерверяващи или пък, ако са такива, които по - добре умеят да контролират емоциите си просто тихо и тайно си мечтаят да правят секс с 19 годишна примерно (ако са мъже). И всички искат възможно повече да бъдат като тях, като упорито ги убеждават в тяхната версия за любов.
/а истината е, че всеки си има своя версия/

Много хора, и особено такива по - навъзраст стоят насила с половинките си, защото са одавна неспособни да живеят самостоятелно, или поне така са си втълпили, ами добре това си е техен избор в крайна сметка. Но този избор не бива да бъде натрапван на никой друг човек особено, ако е на 19 години. Независимо дали е жена или мъж. Обаче обзалагам се, че ако беше мъж на 19, а не жена други неща щяха да се пишат тука;)
Един човек на 19 години в повечето случаи тепърва ще сменят интересите, вкусовете си, начина си на мислене в следващите 10 години от живота си, 10 пъти ще му се сменят мечтите, плановете, същият този човек на 30 напрактика ще е вече съвсем "друга глава". В динамичните времена, в които живеем днес това е неизбежно. Да, знам, че това звучи гадно за хората, които искат да бъдат сериозно обвързани на всяка цена и при всички положения. Но това е действителността.

13.   Здравей аз съм минала по твоя път, обичаш го знам и тои много те обича всичко с времето ще се оправи повярвай просто ви трябва повече време заедно дай му време да ти покаже. недопускай да го изгубиш.

14.   Минала съм по твоя път, моляте не си пропилявай шанса, сигурен съм, че той те обича. Дай си време всичко, ще се върне. Не го изхвърляй от живота ти. Според мен грешка, ще направиш, ако скъсаш с него, дайте си шанс.

15.   Моят съвет е да се разделиш с момчето. Млади сте, животът е пред вас. Любовта трябва да е лесна. Да нямаш никакви колебания дали да последваш човека, когото обичаш, на края на света. Да ядеш хляб и сол, но да си с него. Да не можеш да заспиш, когато той е далеч. Да обожаваш всеки сантиметър от кожата му. Да изпитваш и ти физическа болка, когато той се удари. И тази любов да не преминава с годините. Аз имам такова семейство, говоря от опит. Възможно е. Родителите ми също имаха такова семейство. Когато се разминаваха в коридора, двамата задължително се целуваха чак докато баща ми не почина на 75 години. Аз не зная майка ми как не умря още на следващия ден, толкова силна любов имаше между тях. Ние с мъжа ми сме непрекъснато прегърнати, чак ни става понякога неудобно на обществени места, понеже сме хора в зряла възраст, но не се усещаме, че го правим. При теб чувствата просто са се изчерпали. Какво му предлагаш на това момче за в бъдеще? Приятелство? Добре, бъдете приятели, но извън общата спалня. Отказах брак на студентското си гадже след 5-годишна връзка и той го понесе много тежко. Но останахме близки приятели до ден днешен. Той ме разбра, именно защото ме обичаше. И продължихме да се обичаме, но по друг начин. Разчитаме един на друг като най-близки хора, гостваме си семейно, споделяме. Ако не ми звънне един месец, започвам да се тревожа и аз звъня; той прави същото, въпреки че живеем в различни държави. Но... и двамата намерихме щастието си в прегръдките на други хора. Сега осъзнавам, че съм постъпила изключително почтено като не въвлякох човека в един празен откъм емоции и взаимност брак. И двамата щяхме да сме нещастни.

16.   Номер 11, в последния ти абзац има категорично противоречие с това, което се случва в живота при много хора! Аз и още мнозина други, които познавам, сме си останали все същите хора спрямо това, което бяхме на младини - имаме същите гледни точки за нещата от живота, същите нрав и ценностна система, а повечето работим и по специалността си, която още преди десетилетия като ученици си бяхме набелязали.
Всъщност рязката промяна на интереси и вкусове при повечето хора се случва в пубертета, когато повечето деца ги удрят хормоните и се започва с половото влечение. Също тогава започват и да искат пълни права и самостоятелност в мисленето и поведението (която обаче да не прекъсва получаването на джобните пари) и си мислят, че могат да променят Света с едно щракване на пръстите. Тогава са във възраст, в която задълженията им са никакви, а в същото време се чувстват вече големи да получават и да им се угажда за всичко, което като много по-малки им е било отказвано (като например да остават до по-късно навън, да ходят на кино и на детски дискотеки без придружител и т. н. ).

Темата тук е за раздел "Измислени истории", но все пак ще допълня добре написаното от номер 10 с това, че ако хипотетично приемем историята за вярна, то по-добре авторката да зареже сегашния си приятел, да се хване с някой търгаш заради всеизвестната, но необяснима женска тръпка да се влачат с най-долните типове, които ги мачкат и унижават, после онзи да ѝ надуе корема, да я зареже, а накрая тя пак да се върне при преди това зарязания от нея бивш, който сега все още ѝ е настоящ. Така авторката поне ще е в крак с модата и поредната от многото други, които постъпват точно така.

17.   Авторката:
Благодаря за всички съвети. Наистина не знам какво да правя. Когато си помисля да скъсам с него, ми става много мъчно и тегаво. Свикнала съм с този човек. Повечето хора твърдят, че любовта си отива с времето и започвам да си мисля, че с когото и да съм може би да последва същото като сега. Именно поради тази причина адски много се двоумя как да постъпя. Дали да рискувам или да продължа да бъда с човека, с когото съм. Да, случвало се е да си помисля за друг човек, но временно. Просто усещам една скука, сякаш няма какво ново да се случи.. Ще се радвам на още коментари по темата! :)

18.   Замисли се дали би могла да живееш с него. Ако е така и момчето няма много отрицателни черти, не го изпускай.