Любовта боли... Ако е била любов?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 710 пъти
Здравейте просто споделям, какво ми се случи това лято. Не пиша за да получа съвет, но пък е начин да ми олекне и ако някой иска да остави коментар, няма проблем. Ще гледам да е максимално обобщено.
Така.. запознах се юни месец с едно момиче дошла на почивка от Полша. Красива, изискана, със стил и от добро семейство (скорпионче). Много ме хареса и въпреки, че не ми се започваше връзка нещата просто се случиха. След, като си отиде продължихме комуникацията си. Беше очарована и много доволна от прекараните няколко дни с мен. (можех но, нямаше секс). Добре е да знаете, че с течение на времето разбрах, че е имала 3 годишна връзка с момче. Той я е биел, унижавал, скубел, понякога взимал наркотици и изневерил, затова са скъсали май месец. Продължихме да си се чуваме и не искахме нещата да свършват. Трябва да кажа, че съм доста добре изглеждащ и строен и тя адски често го отбелязваше, и тя е хубава но не си вярваше, онзи беше виновен за това мисля. Скромен съм и не искам да слушам само суперлативи по мой адрес, но тя и майка й много се радваха, че аз съм момчето до нея. Дойде време някой от двама ни да направи крачка, но понеже баща й го хоспитализираха заради рак аз отидох там първи. (Уговорката беше тя да идва, докато сезона свърши и после аз да се реванширам, нооо). Отидох, чакаше ме на летището има си кола и собствен апартамент в прекрасен квартал в столицата. Беше приготвила сладкиш във форма на сърце.. абе всичко бомба. Не знам, какво я е правил другия, но беше си домакиня :чистеше, готвеше, пазарува и хвърля боклука... на мен не ми даваше да помагам а аз съм от хората, който просто трябва да помогнат. Мина супер, не искам да изпадам в подробности, просто много дълго ще стане. Секс не правихме, тя искаше, но аз имах ''проблем'', бях девствен а и докато не свикна с човека до мен, приятеля ми не беше готов за атака'''. Тогава й казах, че се притеснявам но другия път ще се отпусна. Много ме искаше и ме разбираше, готова бе да чака с 2 думи.
При второто ми идване, споделих защо не сме го направили до сега. Реакцията й беше странна: Не изглеждаше да се радва грам, веднага ме попита дали може да сподели с най-добрата й приятелка. Обади се и сподели, не знам какво точно са си говорили, но дойде объркана а и ми каза, че е очаквала дори деца да имам.. не е било възможно такова момче да е още нали''. Каза, че не иска да ме притиска и когато аз съм готов тогава ще го направим, ще чака. Така ама го направихме по-време на този ми престой, във ваната на свещи с шампанско. От тогава нататък чувства ли не беше, приказка ли не ни бяха отношенията.. Направих уникална картичка, за първи път правя такова нещо ама ми се получи адски добре и дори й я дадох с едно изненадващо пътуване до там. Лошото ми първо впечатление btw. Беше в шок да ме види а й във вазата където стояха само моите няколко изсъхнали рози вече 2 месеца, бяха заменени с други изсъхнали рози ама букет. Отговора беше, че понеже обича рози си ги е взела.... Ок.. ясно какво е, но тогава аз бях наивен и предпочетох да й повярвам, въпреки вътрешното ми чувство. Явно пича си я е посещавал и се мъчил там, знаете... Дойде време и тя пристигна за 5 дни на морето.. уникално си прекарахме живя при мен... Яхти на залез слънце, ресторанти, романтика със скъпо бяло вино и рози на един кей във Влас пак по залез (последвало с доста палуване'' от наша страна, въпреки хората наоколо), абе раздадох се всеки ден... дори подарих скъпа златна гривна. През всички тези месеци повдигнахме темата за сватба, деца, моето идване там.. като цяло за бъдещето ни. Всичко изглеждаше наред, родителите й знаеха абсолютно всичко за мен и искаха да се запознаем, аз съответно бях готов да я запозная с моите. Много се радваше, когато баща ми ми звънеше и тя взимаше телефона усмихната, като дете за да се помъчи да поприказва с него. А само да знаете как спонтанно и често ми хващаше главата за да се наслади на очите ми, , , , такъв поглед просто ме побиваха тръпки'. Направо си плачеше, че съм неин, не веднъж е споделяла колко невероятно спокойна и сигурна се чувства в моята компания... С часове сме се любували на компанията си.
Обаче дойде времето за последната ми хубава визита. Тя имаше да ми казва нещо важно, не бързаше подготвяше ме и ме молеше да не бягам след това. На другия ден ми казва, че ще ставаме родители и е сигурна. Повярвайте ми имаше мъничко основание да е вярно, но веднага й бях казал тогава да вземе хапче. (когато това се случи)Винаги ми е повтаряла да внимавам но пък помня, че също сподели, че дори да е станала белята ще се радва да си има от мен бебче. Така тя не беше взела това хапче и общо взето трябваше да направим решение. Аз съм реалист и разгледахме темата за аборт, казах й че трябва да се опознаем още малко поне. + Тя учи и работи аз те първа идвам там... езика само от нея го разбирам. Казах й как стоят нещата, гледах да не я нараня защото тя искаше дете, дори да е самотна майка. Ами за 30 мин от ерген се пречупих, мислих много и реших, че може да ни е трудно, но аз също съм готов за тази стъпка. Добре... прибрах се, до ден се скарахме защото й пратих снимка на мен и брат, защото искаше да ме ме види... еми тя не го харесваше въобще, дори е правила наздравици в мое присъствие с пожелание той да не е близко до нас за в бъдеще. Както тя, така и той чувстваше същото, но ми е брат и уважаваше, че тя ме прави щастлив. Каза ми, че не иска да да й пращам снимки в който е и той. Много се обидих, казах й го и млъкнах. Последваха извинения, звънене следващите дни, но аз просто бях ядосан. Последва съобщение явно се е чудила какво става, минало и е всичко през ума... каза ми, че имала добра новина и дете нямало да се успокоя.. Е познайте на самото съобщение реагирах само с thumb up. След 3-4 дни ми каза, че не издържа повече и наистина не знае защо мълча и се уморила. Сама ми отвърна със същото, нямах ни вест от нея за 3 4 дни. И така след тези 4 дни получих съобщението, че не иска да е с мен, била с бившия и го обичала... При последното ми ходене ми беше заявено, че го мрази и я е страх. Умрях направо, с мълчание исках сама да си види грешката си, а тя го обърна на отмъщение ли не знам, дори не съм сигурен дали новината за дете не е било тест. Беше ми казала, че бившия й знаел за мен и че е ходил при нея един път преди тя да дойде в България но... дали е само един път няма как да знам. В последния си смс ми беше заявено, че не не иска да е с мен повече и да и дам почивка, ако продължавам да я търся ще вика полиция.. а тълкувайте го това? Тогава не спомена нищо за онзи индивид. Запазих билет, но реших да е след време за да се успокоят нещата, не можех просто да се откажа.. прекалено дълбоки теми бяхме засегнали за бъдещето, обикнах я, би трябвало и тя мен и не разбирах как е възможно да загърби всичко. Последваха 3 тежки седмици за и само 3 смс-а към нея на които нямах отговор дори. През това време направих много добро писмо и нещо, като колаж от най-скъпите за нея снимки и чувства които е споделяла в чата с мен.
Отидох, оставих писмото нямах идея там ли е, няма ли я? Трябваше да действам внимателно, не знаех как ще реагира ако ме види. Постоях малко, за да знам дали има някой в апартамента, чуках за да разбудя ако има мъж да се чуе нещо. Еми нямаше и останах с надеждата да стане скоро от сън. (ако е там) А в писмото започвах с думите, че ще изчакам вън ако иска да ме види, но ако не да чете. Излизам аз и след доста време тя заедно с някакъв също, оглеждаха се. По всичко личеше, че е извикала приятел защото явно се е чувствала заплашена знам ли? Не съм се крил, тя е на първия етаж и проведох 1-2 разговора на метри от отворения й прозорец.
Общо взето той взе да крещи, че вече я преследвам и да изчезвам веднага защото ще извикат полиция... а тя стоеше зад него и изобщо не ме гледаше в очите... само земята гледаше и беше гузна ли? тъжна ли не знам? Извиках й да ме погледне.. но не!!! и тръгнаха явно към дома на момчето. (Имах времето да видя, че й е приятел просто)Но защо така реагира, защо бягаше, като дявол от тамян от момчето от което искаше дете не знам? Какъв обрат на 360 градуса в поведението й се появи, как, защо нямам отговор. След това отидох до рецепцията на кооперацията й и поисках да й предадат подаръците, (които тя ми е подарила)носих ги в раницата си ако се стигне до тук, защото не искам да имам нищо нейно ако се разделяме, с една бележка поне да прочете писмото за да знае истината... На 12 октомври става това. При нея останаха всички подаръци, които аз съм подарил, нямам идея дали ги пази, дали писмото е прочетено, дали нещата ще ги хвърли... но доста неща има от мен и съм озадачен за какво са й ако това е краят? В писмото се бях уточнил къде може да ме намери ако иска. Нито дойде, нито съм получил дори ред от нея. Така стана всичко, повярвайте краткия вариант е това. Не съм описал просто подробностите от хубавите моменти, които са многоо. Ако някой може да тълкува станалото добре ако не, както казах просто споделям горчива случка с момиче.