 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Всеки си позволява да ме мачка
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1411 пъти
Имам ужасен проблем. Отдавна не съм вече ученичка, но се повтаря същият ужас от времето, когато бях. Тогава ме плюеха, че съм зубърка, защото имах най-добър успех в класа. 10 години по-късно най-големият ми ужас е, че не мога да накарам хората да се държат уважително. Общувам с много хора и все се намира някой надут и надменен, който да ме тормози. На работа един колега ми се подиграва, а също и една колежка. Извън работата е пълна трагедия. Постоянно мъжете се опитват да ме мачкат и използват. Като покажа интерес, Директно ми се подиграват. Например харесвам един мъж и му пиша и той ме разиграва, игнорира, лъже, че бил затворен в себе си и затова не отговаря понякога. Показвам с думи и действия, че не се връзвам. Ако ме обидят, се защитавам и отвръщам. Въпреки всичко обаче хората продължават да си мислят, че точно мен могат да мачкат. Просто им давам шанс, не съм преднамерена. Ако някой ме е засегнал с нещо, може да не е нарочно. Реагирам, ако стане системно. Не искам да се филмирам и да приемам всичко лично, защото не е. Но защо се пробват точно на мен. Толкова ли наивна им изглеждам. Просто вечно се набивам на очи. Имам нестандартно мислене, нестандартни асоциации. Е нужно ли е всички да сме като извадени от калъп... Смятам, че животът е еднакво труден за всички... Но защо все аз съм тая, с която си мислят, че може да се гаврят. Нямам ниско самочувствие, нито твърде високо. Нормално ми е. Доста съм разсеяна и това понякога става повод за подигравки....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 3aa9e5c5d7 |
|
1. Това го чух някъде - Няма ненаказано добро... И да добрите хора ги мачкат, за жалост.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 1bb5f47e97 |
|
2. Това, което според мен ти липсва в този момент е малко психология. Има хиляди книги, форуми, статии, видеа за това в интернет (предимно на английски, но винаги можеш да се добереш до истината, ако я търсиш).
Та иначе едно от нещата, които трябва да разбереш е, че отношението ти към себе си дава пример на хората как да се отнасят с теб. Ако нямаш уважение към себе си и се виждаш като нещо по-малко от останалите, не очаквай респект. Уважавай себе си и нуждите си, опознай се по-добре и започни да правиш нещата, които обичаш (ако не знаеш какви са - потърси ги). Спорта, природата, медитацията, здравословния начин на живот помагат много. Каквото даваш, такова взимаш. Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб. А може и проблема ти да има външен фактор? Външният вид е важен (особено за жена) каквото и да си говорим. Постарай се да си най-добрата версия на себе си и външно и вътрешно, работи над това.
Проучи за "Закон на привличане". ; "Victim Mentality"
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 4ba7f5361a |
|
3. Аз преди имах същия проблем като теб- доста тормоз изядох в училище, че и в университета. И аз си мислех, че като се защитавам, показвам, че не могат да ме мачкат. Обаче на работа се запознах с 1 колега, този човек, каквото и да му кажеш, не можеш да го засегнеш- просто не позволява думите да го наранят и не скача веднага да се защитава, а започва да ти се смее колко си жалък. Колкото по-малко се ядосваш, толкова по-стабилна психически изглеждаш и по-малко съответно ще те нападат. Пробвай да не реагираш като ужилена пли всяка реплика и виж какви ще са резултатите.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: fac84e5ede |
|
4. Здравей!
Аз съм мъж на почти същата възраст като теб, малко по-голям. Все едно чета своята история с това, което си написала. При мен ситуацията е много сходна. В училище бях аутсайдер, баща ми почина, когато бях на 14. Отнасях подигравките, а нямах бащиното рамо и подкрепа, които могат да са много ценни в такива ситуации.
Не знам каква е причината да се държат така с нас - може би по-трудните ни години в детството са оказали своето влияние, в резултат на което имаме прекалено ниска самооценка и излъчването ни е такова, че кара хората да ни се подиграват и да се опитват да наложат надмощие над нас. Явно така сме устроени - въпреки всички твърдения, че чувства като състрадание и съчувствие отличават хората от животните, у голяма част от хората е останал и чисто животинския инстинкт да показваш надмощие над по-слабия.
Не знам какво да те посъветвам, тъй като и аз съм в подобна ситуация, но ти съчувствам и искам да знаеш, че не си сама! Единствено мога да ти кажа да се опиташ да бъдеш силна, или поне да се опитваш да излъчваш такава нагласа за пред другите, доколкото това е възможно, разбира се!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
