Споделена история от Любов и изневяра |
Как да постъпя? Искам си го обратно..
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1431 пъти
Здравейте! :) Ще започна направо.. Имах приятел, (и двамата сме на 17, ако има интересуващи се) с който бяхме заедно почти година и половина. Бяхме връзка от разстояние, но се виждахме сравнително често. Нещата обаче "приключиха" преди около две седмици. Казвам го с кавички, защото не знам точно дори какво се случва. Каза ми, че когато сме заедно се чувства щастлив и обичан, но като дойде момента всеки да се върне вкъщи му е някак странно. Чувствата му не били напълно същите. Донякъде го разбирам, защото когато говорим по телефона дори и аз не съм същата така, както бих била на живо. Обаче както той, така и аз още искаме да се виждаме и да се чуваме. Видяхме се последно вчера за уикенда, защото техните имаха празник и ме поканиха. Изкарахме си много готино, но пак се държахме като гаджета. Не издържахме да се гледаме без дори да се прегърнем. Каза ми, че сега някак си иска да бъде сам и че след време ако ни е писано може пак да бъдем заедно. Филмирано звучи, но все си мисля, че ние винаги ще бъдем свързани по някакъв начин. Чувствам, че ме обича и го знам. Аз също много го обичам, но проблемът е там, че буквално не сме заедно, но всъщност нито единия, нито другия мисли така. Не мисля, че дори и да си намерим нови партньори ще успеем да спрем да мислим един за друг. Не разбирам самата ситуация. Всичко е много объркано. Когато си тръгвах, майка му ми предложи ваканцията, която имаме началото на ноември да се видим пак, тъкмо и за повече време, при което аз само се усмихнах, а когато излязохме той да ме изпрати ме погледна и ми каза, че всъщност може и да се видим тогава. Много се зарадвах, но не го разбирам. Казва, че не иска да се тормозим, но по действията пък ми показва, че иска да си бъдем заедно, както и до сега. Не иска да се виждаме толкова често, но пак иска да се виждаме. Не иска да се чуваме толкова често, но все пак го иска.. Едва ли не хем това, хем онова. По този начин мисля, че ще се тормозим още повече и ще стане още по-трудно. Моля за съвет какво да правя. Искам да си го върна, но ако продължаваме с тези "приятелски" отношения, няма да мога да го понеса, а той все пак отново ще получава моята грижа и любов, а целта е да почувства липсата ми и тогава вече според мен шансът да иска да сме заедно отново става по-голям. При много хора се получава така да са раздвоени, но накрая осъзнават кое от двете неща наистина искат, а според мен той в момента не знае. Знам, че ще кажете, че все пак е казал, че иска да бъде сам, но поясних действията му и мисля, че това е просто моментно състояние и има голяма вероятност да иска пак да се съберем. Щом го чувствам-има защо и целта ми е да предизвикам именно това. Не бих питала за съвет какво да предприема, за да си го върна, ако наистина виждам, че не иска да бъде с мен. Друго момиче наистина няма, в което съм убедена, не само защото ми го е казал. Може би ако спрем всичко това, ще му помогна да осъзнае наистина какво иска. Та питам ви- Кое ще бъде по-добре спрямо ситуацията? Да поема ли риска да опитам да спра всичко, защото шансът ни се увеличава или да продължаваме да се виждаме, да се държим като двойка и да страдаме още повече. Пак казвам, тук не е целта да не си говорим и да не се виждаме, а да не страдаме като комнеем един за друг. Знам, че той ако иска, ще бъде с мен отново, но не вярвам, че изобщо знае какво иска в момента. Моля за съвет как да постъпя, за да сме заедно отново. Ще се радвам темата ми да помогне и на други хора. Благодаря ви, предварително!
|
