Дали наистина иска да бъде с мен?
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1197 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 22 години и накратко ще разкажа моята история. От 1 година насам се чувствам много объркана и сякаш никой не може да ме разбере (мисля че е и нормално, все пак никой не е в мен за да знае това)...
С момчето, което живея в момента от 1 година и половина сме заедно, като изключим раздялата ни и точно там е най-голямото ми вътрешно неспокойствие, което от тогава насам постоянно мисля и се съмнявам в него... И двамата сме от различни градове, запознахме се от общи приятели (няма да пиша град за да остане в анонимност) Запознахме да си пишем, той започна да идва в моя град и така нещата се задълбочиха, а и кандидаствах в града в който той живее и ме приеха в университета. С моето идване за университета аз бях си намерила и квартира, но той искаше да живеем заедно. Още в началото на нашата връзка преди да се преместя, той ми сподели с болка че е имал 5 годишна връзка с едно момиче направили са годеж и после тя е решила да се разделят... аз му казах че всеки човек има някакво минало той ми благодари за това (никога няма да забравя този момент).... след което разбрах, че преди да тръгнем той е поддържал връзка с нея и пак са пробвали да бъдат заедно преди да тръгнем ние... и след което аз дойдох заживях с него и видях, че той си е писал и говорил с нея исках му обяснение, но той не ми даде отговор... аз бях ядски ядосана и после в продължение на 1 месец ние постоянно се карахме и той искаше да се разделим, върнах му ключовете за апартамента.... след това аз исках да се видим да говорим да ми даде обяснение защо? как? бях много нещастна.... :( ( той ми е най-голямата тръпка и първото момче с което съм спала)... с много умоление от моя страна ние пак се събрахме и след 1 седмица пак се разделихме... аз исках да се съберем умолявах го ( сега като се сещам, как съм могла да го напраяв не знам) една вечер дойдох в тях и го помоглих дали мога да остана той каза добре, но само за 1 вечер казах добре. Изчаках го да заспи (да се уточня, че не сме спали) взех му телефона и видях, че са си писали, говорили и паднах в дън земя, за мен света се промени, останах потресена... чувството е ужасно гадно... аз толкова много го обичах.... чувствах се предадена... излъгана.... на сутринта му исках обяснение, защо ме е лъгал? той ми се смееше и ми каза ние сме разделени мога да правя каквото си искам... както и да е това мина... и след 2 месеца аз за празници заминах в родния си град той ми звънеше 2 пъти да ме пита как съм.... после аз се върнах след нова година в града в който живее той и случайно един ден го видях беше на работа със служебната кола мина и ми даде път да пресака.. минах и без нищо да усетя в стомаха, нищо... на същия ден вечерта не издържах и му писах да се видим и да ми обясни като мъж защо сме се раздели... той искаше да се видим... и след като се видяхме той ми се извиняваше за това което е направил било голяма грешка, че иска да гледа бъдещето си с мен... и се събрахме пак, държах се все едно нищо не е станало, но в мен имаеш съмнение в него... което е мнгоо лошо... 1 месец преди рождения му ден исках да го изненадам и бях писала на всички негови приятели, направих видео с пожелания за да е щастлив.... и в същия ден му научках паролата за инстаграм и видях, че си пише със съседката си и изтрива съобщенията... нямах думи :х после го питах какво са си писали, каза че без да мисли го е направил, даже не е помислил и той знаел... заминах в родния си град казах му че искам да се разделим и той каза само ДОБРЕ... и смени снимките с мен в фб и изтри от инстаграм... още по зле ми стана... после се оправихме, но ние постоянно се караме, той е много инат, не вижда своите грешки, когато искам да говоря с него той винаги избухва, аз не мога да споделям с него нищо, защото той постоянно ме напада и изкарва виновна за всичко.. толкова мнгоо съм се затворила в себе си, не се виждам с приятелки за да не каже нещо, да не се скараме повече.. вече не се чувствам добре, психически... хора моля ви, помогнете ми! ... имаме и хубави моменти заедно, но наистина сякаш лошите са повече, а аз постоянно се съмнявам в него, всяка вечер го сънувам... ако някой се е чувствал така, нека сподели... ще се радвам за това..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: 4f62882b9b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей :). Пише ти мъж на твоите години. Първо искам да ти кажа, че съм преживял това, което преживяваш ти сега. Много рядко пиша тук, защото повечето теми са пълни глупости, но в твоята история намерих себе си в миналото. Четейки коментарите рядко можеш да вземеш адекватен съвет, защото хората не мислят за теб. Дори не те виждат, нито им пука. Но все пак се надявам моя коментар да ти даде помощ, която ако ме послушаш ще те избави от шита в който си :). Нека ти разкажа моята история с т'ва нещо наречено " ЛЮБОВ". Навярно знаеш една стара поговорка, която казва така. Ако се чудиш и мислиш има ли смисъл значи няма смисъл. Просто и ясно. Задай си въпроса защо? Защото има едно нещо наречено ИНТУИЦИЯ и тя никога не лъже. Дори да не знаеш истината тя ти подсказва и ти подсказва, че нещата не са наред. И то никак :). Ще е дълго така, че read on dear. Разказвам ти го сякаш го преживявам отново. Всичко започна, когато бях на 16. Щури години бях ей :). Тамън бях приключил първата ми сериозна връзка, която изкара година и половина. Не се мина и няколко месеца и един прекрасен ден аз си стоя в даскало на стълбите и си говоря с един приятел, когато се усетих, че някакво момиче ме гледа от по-горните стълби. Вдигнах поглед и погледите ни се заковаха един в друг от 10 метра разстояние. Беше най-красивото момиче, което досега бях срещал, без майтап. Тя явно се усети и бързо тръгна нагоре. След това още в междучасието излязох навън и отново я видях. Приближих се и някво неловко викам здрасти. Запознахме се и оттам се почна една епопея, че ти е бедна фантазията, хаха. Веднага излязохме, като я поканих на първа среща и разбрах, че си има приятел от 6 месеца, който живее в нейния блок. Тя е с две години по-голяма от мене, тогава беше на 18. Тогава въобще не отдадох значение на факта, че излиза с мен и то видимо привлечена от мен и си има гадже. Това гадже беше на 36 години мъж, а тя на 18 ;). Точно след първата ни среща тя го заеба по телефона и ми доказа, че вече с него нямат общо, че била с него ей така, абе дрън дрън. Понеже тя живее на 5 минути от даскало още на следващия ден се целунахме и пламна такава любов между нас, че е трудно да се опише. Онова чувство дето те кара да тичаш от щастие. Започнахме връзката си супер бързо и сякаш се познавахме цял живот. Изкарахме обаче точно 7 месеца. Ммдам, само седем месеца, които преобърнаха живота ми с главата надолу. Причината е, че се бях влюбил до уши без да виждам кво се случва наистина. През този период на време имахме моменти, които не се забравят. Като един път в който един наркоман я удари с палка и аз го пребих и почти го убих. Дори на третия месец си татуирахме имената ни на китките и то отгоре на китката. Аз на дясната, тя на лявата. Пълни идиоти, хаха. Имахме уникални моменти и всичко изглеждаше перфектно, когато започнаха простотиите. Изведнъж без всякаква логика, тя започна да се държи зле с мене, д ме критикува, да ми се нерви и аз не знаех какво се случва. Когато я питах за обяснения тя викаше офф аре бегай. До момента, в който ми каза по телефона виж, мисля че е добре да се разделим. Тогава направих нещо, което сигурно някой ако ме беше видял щеше да се чуди дали да се смее дали да плаче. Понеже не живея в София, а в едно село на 20 км от града, точно когато тя ми каза, че не иска да сме заедно ми падна батерията на тела. За капак спря и тока, щото имаше авария. Беше 2 през ноща. Излязох от нас и тръгнах пеша сам, в най-голямата зима и виелица. Пеша :). Нямаше кой нито да ме закара, нито да викна. Вървях 20 км до блока й. Вече в софия си заредих тела от една бензиностанция и й звъннах в 5 сутринта. Тя гледаше като гръмната и ме пита защо и как съм дошъл. Казах искам обяснение. Някой ще каже бе ти си луд. Мда, тогава бях. Чувставта ми действаха вместо разума. Тя се разплака при което уж се сдобрихме. Не мина и месец и тя отново ми заяви същата простотия. Тогава не издържах, викнах я и й казах, че искам да скъсаме. Това беше един от най-трудните моменти в живота ми. Но постъпих мъжки, защото имам самоуважение и респект, а и видях в нейните очи непукизъм и липса на чувства. Всичко приключи. Или поне така аз си мислех цели 5 години хаха. През тия 5 години имах връзка с друго момиче, с което не живеехме заедно и никога не съм я обичал, нито тя мен, бяхме си приятели за секс. Да имахме чувства, но не и истинска любов. Скъсах я защото я хванах да се чука с една чичка на 45 пред блока й в колата му. Не се мина и месец и на нова година 2017 си цъках в фейса, когато видях майката на момичето, което ти разказвах в една снимка. Не знам кво ме накара, но реших да й пиша за нова година пожелание. Питах я как е дъщеря ти. Обаче останах като гръмнат като ми написа тва не е майка й, аз съм. Няколко минути и тя ми каза искам да те чуя. Чухме се и старите чувства дойдоха като гръм от ясно небе. Разбрахме се да се видим. Излязохме и още след 5 минути се разцелувахме и запрегръщахме. Питах я какво стана в миналото. Защо не ме потърси през тия 5 години. Аз си бях преправил татуса, но не бях изтрил името й. Тя не го беше пипала нейния. Каза ми, добре ще ти кажа... изневерих ти.... аз стоя и гледам, викам защо?? Тя ми каза беше грешка, но ако не искаш да ме виждаш повече ще си прав за себе си. Заболя ме, но бяха минали 5 години и й простих. Още същата вечер правихме бурен секс, а на следващата вечер тя пак остана като направо се нанесе при мен в апартамента. Тя ми каза, че никога не е спирала да ме обича и никога не е спирала да мисли за мен. Тя си беше купонджийка, по живота и веселбата. Сериозните неща много я товареха, но аз вече бях преживял много за годините си и бях надраснал тия неща. Затова й казах, че ако почваме наново искам да бъде сериозна и да знае кво иска. Така и стана. Заживяхме година и половина заедно, като всичко беше наред. До един прекрасен момент, както винаги :). В последно време беше започнала да се прибира супер изморена, нямаше желание за нищо, аз я дразнех, работата я дразнеше, отказваше ми секс, цъкаше на тела ден и нощ и само това правеше. Почнаха старите истории в миналото, да се дъежи зле, да нервничи без повод, да изисква, да определя и всеки път свършваше в бесни караници. Всеки път се оправяхме и после пак. Усещах, че нещо не е наред и макар всичките разговори има ли нещо, тя отричаше и викаше ти си идеалния мъж, ти си перфектен, абе дрън дрън. Докато подобно на теб един ден, докато сои й взех тела. Да, тука ще скочат жените и ще ме оплюят психаррр, що й ровиш в личното пространство. Не ми пука, щото не знаят кво е да обичаш истински. И като й прегледах тела видях, че си е изтрила чата с най - добрата й приятелка. А тя никога нищо не е трила, защото уж нищо не крие. Събудих я й почнах да я питам кво е тва. Още сънена, тя нямаше време да реагира и да лъже и почна да се притеснява и да пелтечи, ми аз ми аз. Викам какво ти, какво криеш. Попна да отрича и отрече 50 пъти да е станало нещо, докато най-накрая си призна, че ме била обсъждала с най-добрата й приятелка и понеже и била пратила снимки на бившия й , решила да изтрие чата, за да не му гледала снимките. В което си изказване нямаше никакъв смисъл, тъй като тя снимки на бившия й е нямала. Убеди ме, че нищо няма, но червея на съмнениято не ме остави. Беше си сложила нова парола на тела. След това няколко пъти й проверявах тела, като подобно на теб радбрах паса, защото вече й нямах доверие. И беше много хитра. Триела си е чатовете, но е забравила, че андроида има опция да пази предходните думи. Когато ги цъкаш изкарва още по-предходните и сглобих такива изречения от които ще ти се дореве. Неща от сорта на'' скъпи няма да мога да се измъкна днес. Охх, беше страхотно ще се видим пак, той моя няма да разбере, ще му кажа в неделя, че не искам да съм с него ''.. При което тогава не издържах й й ги казах всипките тия неща и тя като видя, че няма накъде почна другата тактика. Да си събира багажа и да си тръгва. 5 пъти я прибирах с коката й я връщах и накрая пак ми каза, че иска да се разделяме и то сега под повода тти ми ровиш и ми следиш. Накрая я хванах тотално, като видях в портмонето й 100 лв, а и бях дал 40 с които тя отишла на маникюр, педикюр, грим, бар и дискотека, която аз й позволих да отиде сама и пред която дискотека я чаках като пълен идиот цяла вечер. Тя не можа да отговори откъде ги е взела тея сто лева и единствената логична причина е че ги взела от някой, който аз не знам. Тогава тя ми каза, докато се гримира че не знае дали ме обича, че не днае дали има смисъл. Като чух тия думи всичките гадости от миналото ми се върнаха. Изневярата, скандалите, нещата, които бях оравил и не беше оценила. Тогава й казах да се изнася, защото не мога да живея с жена, която не й пука, не полага грам усилие за връзката и най -вече, която ме лъже и не знае дали ме обича. Тръгна си и така й не я видях цели 6 месеца. През това време не се търсехме нито тя нито аз. Чак преди няколко седмици тя ми звънна, но за да си вземела едни нейни якета, които забравила у нас. Когато се видяхме проведохме дълъг и задълбочен разговор, и я питах въпроса защо? Как така можешш да твърдиш, че обичаш някой, да се върнеш при нрго след 5 години, да живееш с него и накрая да го лъжеш и да се промениш така. Тя ми каза, че не ми била изневерявала, макар, че я хванах с чатовете. Разделихме се завинаги. Тя беше единствената жена, която обичах истински. Но независимо от това има едно нещо наречено мъжко достойнство й чест. Вие жените не го заете това. Може да обичаш много силно, но за мен преди всичко не трябва да падаш до ниво сълзлив дрисльо, който не може да остане сам и да продължи живота си. Какво научих от всипко това ли?? ЛЮБОВТА БОЛИ, приятелке ;). Боли и то много, дящото когато е истинска, ти не искаш да свършва. Но любовта не е вечна. Поне при 99 % от хората. Че за да има здрава връдка далеч любовта не е достатъчна. Фактори като пари, битовизми, трети и четвърти хора, лоши приятели, родители и други фактори оказват вредно влияние на любовта. Че за да има връзка, трябва да прощаваш, но само когато другия истински съжалява и се учи от грешките си. Когато има лъжа, изневяра, измама, скандали, раздели, бой и други гадории, тва не е любов, момиче. Това е токсична връзка.... И сега... сега съм вам, но съм по-силен от всякога. Вече мисля само за себе си, защото си заключих сърцето. Цената, която плащаш е огромна и няма нито пари, нито други връзки, които да те излекуват. Трябва ти време. Аз ще се оправя и се надявам да срещна жена, като теб, защото макар даа не те познава си личи, че ти пука и обичаш човека до теб... Надявам се, че изчете целия мемоар и писмо и се надявам, че поуката си я разбра сама. Не вярвай на никого. Очите не лъжат, а действията говорят. Пази си сърцето й ако усещаш интуицията, че тоя човек те наранява и само взима, колкото и да те боли го късай и тръгни сама напред до следващия човек. Чакам отговор :)

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 46abc7a8e8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ще ти отговоря кратко, точно и ясно. Иска ли да бъде с теб? Не, не иска. Разбира се, че не иска. Казваш “хора моля ви, помогнете ми! ”. А ние с какво можем да ти помогнем? Ти си тази, която може да направи нещо по въпроса, а единственото, което ще доведе до твоето щастие(след време), то това е да сложиш край. Държи се с теб така, защото вижда, че си наивна и може да те разиграва. Не бъди глупачка!!!

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 789ab88b9c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Доверието липса, тъгата взима надмощие над хубавите моменти, това е една токсична връзка. Ако знаеш, че чашата до теб е пълна с отрова, няма да изпиеш съдържанието ѝ. Тогава защо си с този човек?

 

...

горе^

преди: 5 години, 6 месеца hash: a01816ef8f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря ти! Всеки заслужава добър и любящ човек до себе си... аз с него имам и хубави моменти, но лошите надделяват... имам още куб неща, които мога да напиша, но сякаш вече няма смисъл. Постоянно търся подкрепа, някъде извън връзката ни, защото че чувствам сама с проблемите и едвали не трябва постоянно да се самообвинявам и да носят този товар на гърба си. Пътят е един, а пътниците са двама, то от нас Зависи какво ще направим за да сме и ДВАМАТА добре... забравих да спомена догодина иска да правим сватба, даже сме капарирали ресторант, но аз постоянно се съмнявам в него, защото държанието му ми дава причина... от 1 седмица не си говорим, защото ми беше взел телефона и видя, че едно момче докато ние бяхме разделени с него ми коментираше сторитата, а аз не му обръщах внимание. Казах му, че нямам нищо общо и е от преди( а и за това точно ми е правил поне най малко 5 пъти проблем, за едно и също) .. говорих с него, кзах чр това е от преди какъв е проблема? Не го е видял сега.. че за напред ще имаме проблеми и каквото и да стане заедно да разрешаваме това.. обаче той си грабна чукалата без нищо да ми каже и отиде на село.. върна се същия ден нито ми говори нищо 2 пъти го търсих когато бях в университета, а той нито веднъж... държа се нарочно свкаш нищо не е станало, което много ми тежи( прекалено много съм чувствителна), а той се държи като едно голямо бебе, некотролиомо, вика, крещи... обвинения... и така от 2-3 дена си говорим само какво прави днеска все едно сме на 40 години к имаме 4 деца и не ни остава време за нищо да си говорим. Постоянно е с телефона в ръка.. нарочно се опитва да ме дразни, защото знае че аз не си мълча... вчера той отиде нс село, аз изчистих вкъщи , чакам го да се върне... после видях че е качил снимка в ибстагрсм, което адски много ме дразни и започнах да плача истерично... ско някой беше ме видял, щеше да си помисли че не съм добре. Изкъпах се и отидсх при еднс приятелка на нея и споделих как се чувствам за1 година насам че наистина не ми е добре.. и тя ми казва същото напусни го..като се прибрах той вече се ебше прибрал в банята ксто излезе го ми каза ти от къде идваш виксм видях се с една приятелка и той вика ол това време, а часа беше 6:30 вечерта.. викс зашо не ми се обади, викам защо да ти се обаждам, и ми вика ти излизаш от вкъщи стана и отиде в др стая....после си легнахме аз исках дс си почина беше 11 вечерта той дойде пусна да си доизгледа сериала и му каза ско обича да сложи слушалки и оак да гледа защото утре ще ставам рано и той ми каза и аз ще ставам рано и аз му викам е добре ама аз не ти преча нали? И.... после започна да дърпа одеалото викам недей да дърпаш така и той вика на мен ми трябва викам жалко много жалко станах и си взех друго одеало.... хора много ми е трудно, обичам го всякаш, объркани чувства, ще ме разбере този който е минал през това може би... не знам дали е обич или по скоро прияързаност, защото не мога да обичам човек който се държи така с мен, а аз не го заслужавам.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 4f62882b9b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Пише ти номер 1 :) Радвам се, че си прочела какво ти написах. Слушай. Виждам, че наистина си объркана и чувствата ти играят лоша роля в момента. Понеже те разбирам и понеже виждам, че сама няма да успееш ще ти предложа интересен за теб вариант. Нека се срещнем и да поговорим на живо а? Ще се съгласиш, че на живо е 100 пъти по-добре от сайтове и чатове. Тук няма как да ти помогна, а и тия коментари не са особено подходящ начин да изразиш какво чувстваш и усещаш истински, както ти самата каза. Понеже политиката на сайта, заедно с администраторите забраняват да се публикуват лични данни ще ти предложа само място и час където да се видим, както и с какво ще сме облечени да се намерим.. разбира се, ако ти желаеш. Споко, не съм психопат, който ще те изнасили, нито ще изисквам нещо от теб. Ако се притесняваш от гаджето ти, не му споделяй, а ако решиш да му кажеш ще го видиш в истинската му същност ;) Просто наистина бих искал да се запознаем и да ти решим проблема трайно. Причината да искам е, че доста рядко се срещат жени с подобно мислене като твоето и можем да обменим ценен опит в живота. Също така знам как да ти помогна, защото вече както разбра, минал съм по тоя път. Ако си съгласна ти предлагам Витошка (централно място е, понеже не знам от кой квартал си). Отново казвам, не съм психопат, нормален мъж съм. Чакам отговора ти :).

 

...