Любов или нещо друго ...
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1028 пъти
Здравейте , аз съм момиче , достатъчно голямо , за да срещне трудностите , провалите и успехите в живота .
Въпросът ми е : Всичко ли се дължи на тези неща , които изброих ?
А любовта ? И тя ли ? ...Доста честичко се питах този въпрос и вече мога да си отговоря , колкото за мен :) ДА ! Твърдо да , но ...защо ?
Знаете ли , в днешно време , историите за любов , които са във филмите и после ние гледаме на телевизора , стават все по - редки , а защо според вас , ние ги гледаме ? Точно заради това , защото те липсват..., било то на нас или на някой друг , но най - вече , защото ставаме все по - редки свидетели на такава любов . Говоря за истинската , изпепеляваща , хвърляща хиляди малки иглички по тялото ти , каращо го да изтръпне чувство , когато видиш човека когото обичаш от среща , дори той да не знае . Жалко , но факт . Сега всичко , хайде да кажа по - голямата част от човечеството , за да не сложа всички под един знаменател :) , се интересуват от колко къщи притежаваш , колко голяма ти е банковата сметка , какво работиш , какво обличаш , къде и какво ядеш , каква кола караш и т.н. . Говоря и за жени , говоря и за мъже . Вие всъщност какво правите ? Влюбвате се в парите ? Не , вие се влюбвате в успеха на друг човек , не на вашия , защото повярвайте ми , ако имахте всичко това , вие нямаше да го направите и ви разбирам , до една степен . И после , питам ви какво става ? Този човек ви омръзва , защото не го обичате ,търсите друг зад гърба на другия и търсите ласки и любов и ето тогава вие разбирате своя неуспех , своя провал. Ето така вие си създавате една трудност и после стават все повече и повече , докато не ви писне и напуснете този човек или той разбира за неблагодарството и съвестта , която вие не проявихте към него, и съответно той ви напуска или друго . Питам ви , къде заминават плануваните и толкова желани деца ? Ами малките моменти , какво за тях ? Ами топлите прегръдки , които така жадувате да усетите , когато се приберете от работа ? А любовта , когато правите любов , а не просто секс ? Вие не разбирате как се продавате сами , продавате и себе си , и телата си , и душата си . Колко тъжно звучи само ...
А ти , който четеш това , ти горд притежател ли си на една истинска любов ? Дори и да не си би ли искал да притежаваш такава ? А, може би и ти като тази ПО-ГОЛЯМА част ще си продадеш душата или ти вече си го направил ? :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: b96838ce66

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Благодаря ти затова че го написа, толкова вярно и казано по изключително уверен начин!

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 90e69ef3b9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Хубави разсъждения и свежа тема :) За мен, човекът, на първо място е дух, който е лишен от земни условности, после е душа, която е и в земните условности на чувствата, и отвъд. Така, философски разглеждам всеки човек, като това ми помага да вярвам в изначалната простота на човека, върху, която самият той гради т. нар. си личност. Личността е следващото, което виждам, а именно цялостния вид (лице, поглед, ръце, тяло), като за мен са важни правилните черти на лицето, това говори за правилна мисъл, излъчване, което се вижда през погледа, излишно е да казвам, че, за да общувам с този човек е нужно да има подходящо за мен - излъчване, ръце, те казват много, особено палците, важно е да са съразмерни (който се занимава с хиромантия ще разбере), тялот да е здраво, говори много за личността на притежателя му, и да - важно е как се храни, мършоядите са ходещи гробища, както любителите на джънк фут са ходещи кошчета... може да звучи грубо, но е реалността. Дрехите, парите, професията, образованието - това са все неща, които малко ме вълнуват, важно ми е човекът да е мислещ, не образован, а мислещ. Относно интимността, аз не съм от хората, които имат нужда от някой друг, който да ги цени, оценява и т. н. Когато имам нужда да давам любов - давам я, не е нужно да вземам. Има един такъв баланс на енергията, дори е научно е доказан, ето примера - когато мъжът е без партньорка, нивото на женските хормони у него се повишават, за да компенсират липсата на нежност, която преди е получавал от партньорката си, става по-спокоен, по-споделящ. Обратното е при жените - покачва се нивото на мъжки хормони и стават по-нервни, по-агресивни. С това си обяснявам и защо толкова много сами мъже, се чувстват добре, и са така мили, можещи да готвят, да чистят, но пък се променят към лошо когато са във връзка, и жената, която във връзка става мила, и даваща, започва да се чуди - беше добричък като се запознахме, пък сега... , и го наричат лицемер, не е, просто, има хормонална промяна. Разбира се, има изключения, има връзки, в които изначално у жената има повече тестостерон, а у мъжа повече естроген, типична ситуация за т. нар. мъж под чехъл... Та, относно баланса, в едни взаимоотношения, даваш и получаваш е типична търговия, взаимоотношения напрегнати от изисквания, очаквания, оценки, наказания... затова, правилното решение е - периодичност, с нея пак се постига баланс, в един момент дава мъжът, а жената взима, в друг момент е обратното, и така. Важното е в тези периоди да правиш нещото за половинката си, без да очакваш благодарност под някакъв вид, именно това е в основата на истинската любов - безусловност.

 

...