Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   При нас нещата се развиха по друг начин. С бившия ми съпруг нямахме сексуални отношения в продължение на повече от 10 години. Естествено, по тази причина и деца нямаме. Бях нещо като кухненски робот, нееднократно се е случвало и да ме бие (не е каруцар, а човек с две висши образования, забележете!). Запознах се с мъж, който имаше сходен проблем - жена му охладняла към него, а той е хиперсексуален. И така. Имаше един такъв виц с поанта: "Ние не правим секс, а се лекуваме". Та и ние така - започнахме да се срещаме тайно. Заклехме се, че нищо не променяме, всеки си има семейство, а тези срещи са нещо като спа процедура. Обаче се влюбихме. При това много силно. Започнахме да ставаме непредпазливи. Жена му разбра и се започнаха страшни скандали. На моя мъж общо взето не му пукаше, той просто не ме забелязваше. Аз първа напуснах съпруга си. Имам и апартамент в София, и къща в едно близко селце. Обаче наех квартира, защото майка ми не ме допускаше до имотите, понеже съм била "покварена жена", трябвало е да си стоя при мъжа. Съпругът ми подаде молба за развод, като изрично ме предупреди, че няма да получа и една стотинка от семейните ни спестявания за 16 годни време, през които аз съм работила и доходите ми са постъпвали в обща сметка, открита от него. Оказа се, че няма смисъл да се боря, защото действително от 2008 г. законът е такъв - при развод парите остават у титуляра по сметката. Т.е. озовах се на улицата с дрехите на гърба си и принудена да плащам наем. Обаче аз не се давам лесно. Паралелно с постоянната си работа, поех още два работни ангажимента - спечелих редовна докторантура в университета (т.е. започна да ми тече стипендия) и с колеги направихме ново списание, което се продаваше добре. Това се оказа много полезен ход като цяло за кариерата ми, но главно вече нямах проблем с разходите. На любовника ми му трябваше повече време, защото с жена му и дъщеря им живееха на негов терен. Накрая и той направи същото. Излезе си с дрехите на гърба, остави къщата на жена си, започна да плаща издръжка на детето и така започнахме начисто. Той смени и работата си, а беше взел доста голям заем оттам. Наложи се да го връщаме, така че аз го издържах в продължение на три години, но се справих. Сега криво-ляво си стъпваме на краката. Работим като луди, обаче си знаехме, че няма да е лесно. Майка ми като видя, че става дума за наистина сериозни отношения, клекна и сега зимата си живеем в апартамента, лятото в къщата и поне това ни се махна от главата - да плащаме наем. Що се относя до отношенията ни - обичаме се все повече и повече. Случва се да се поскараме за някакви битовизми от типа "не си хвърляй чорапите тука", но имаме изключително силна емоционална, духовна и физическа връзка. Той е най-добрият ми приятел. Любовта ни вече мина в друга фаза - пак сме любовници, но го има и домашното спокойствие, семейният уют, всеки усеща нуждите на другия, всеки се грижи за другия. Винаги имаме тема за разговор, посрещаме много приятели, забавляваме се, пътуваме, имаме еднакви интереси, еднакви вкусове. С една дума: оказахме се сродни души. Той продължава да ме ухажва даже по-галантно, отколкото в началото; достатъчно умен мъж е, за да знае, че жените обичат с ушите си и няма ден, в който да не е намерил начин да ми направи някакъв комплимент. Не мога да си представя да ме удари, както и не мога да си представя да му изневеря - аз съм напълно сляпа за другите мъже, виждам само него. Между другото, дъщеря му изненадващо добре прие нещата; оказа се, че не сме били прави да се тревожим. Тя е през ден у нас, тук си пише домашните, води си приятелки, заедно ходим по екскурзии, на кино, помагам й с литературата и езиците и защото другото лято на нас с баща й ни предстои сватба, попита може ли да е шаферка. Явно излъчваме любов и стабилност, децата ги усещат тези неща.

8.   Отговорът е очевиден и ти сама си го написала. Когато се е разкрила твоята изневяра, ти си приела събитията след това спокойно, когато се е разкрила неговата, той не е могъл да я приеме. Затова е променил отношението си към теб.

9.   Авторке, моят живот например се разви прекрасно след развода. Намерих нов съпруг, достоен и интелигентен човек, с който живеем щастливо вече 20 години, и който отгледа децата ми като свои. Но дори и сама да си бях, никога нямаше да съжалявам, че съм се развела. Бракът, в който съпругът тормози жена си-физически или психически, просто ще те съсипе. Затова, живей спокойно, и се радвай на свободата си. Не питай как сте стигнали дотук с любовника. Същото е и със съпруга. жените се с любов, а след това започва да те смята за собственост, и да те бие.

10.   Абе я стига рева... , любовника ми, мъжа ми... съсипахте заради нагона си един куп съдби. Ти като разтвори крака не помисли ли за децата си? Сега жънеш каквото си посяла. Щом бракът е бил нещастен ставаш и напускаш без мръсотии зад гърба на другия и тогава се пускаш на пазара. И аз да съм и аз издръжка няма да ти пратя, що за човек си??? Много хора имали извънбрачни връзки... , викаш хайде и аз.
Истината е, че любовника ти никога не те е ползвал за друго освен за секс, всички са мили и грижовни, за това са любовници, ама като опре ножа до гърлото ти теглят сиктира. Навярно те обвинява за разпада на брака си и съжалява, че те е срещнал. Няма изход с него, ще продължиш сама, защото човек първо си прави сметка за действията си, а не се хвърля през глава без да мисли.
Жена съм и съм омъжена, възмутена съм и се надявам мъжа ми да не се хване с някоя щука, защото ще я разкъсам като диво животно..!!
Айде със здраве и напред към живота.

11.   За да може да се отговори на въпросите ти, е нужно човек да чуе и ответната страна. Написаното е само твоята гледна точка. Не знам, но ми звучи много заплетена ситуация, в която ти изглежда имаш не малка вина.

12.   Ще се опитам да ти обясня неговата гледна точка, чисто психологически го схващам. С това се занимавам, но трябва да отбележа, че нито съм психолог все още, нито съм мъж, нито съм имала любовник. Не твърдя, че съм права, искам само да ти покажа една друга гледна точка.

Твоят развод е минал леко и без драма, това ти е помогнало да издържиш стоически и да не обвиняваш никого. Не си била щастлива, така успокояваш съвестта си, че си изневерила. Децата остават при теб, апартаментът е твой. Един вид, разводът е бил просто приключването на връзка, в която не си била щастлива. Нито е имало непрестанно обикаляне по адвокати и съдилища, нито ежедневни спорове с вече бившия мъж.
Да, ама при любовника не се случва нищо подобно. Човекът се развежда драматично, има купища скандали, занимава се с адвокати, съд. Скарва се с жена си, сигурно и с половината семейство. Губи възможността да бъде до дъщерите си всеки ден. Олеква със солидна сума пари месечно, чувства се виновен, затова се опитва да дава дори повече от тази сума. Той осъзнава грешката, защото при него тя става очевидна. От два стола, бъдейки високо, изведнъж пада, освен това и се удря лошо. Той усеща собствената си вина, но усеща и твоята вина. През това време ти се опитваш да го успокоиш, напълно нормално. Пробвала ли си да застанеш между двама бесни, за да спреш боят им? Тук е същото, укротителя го отнася. В неговите очи хем ти си виновна за част от събитията, хем се опитваш да го успокоиш. Може би това се приема като провокация, предвид обстоятелствата и чувствата му. Това го ядосва допълнително. По една или друга причина, очевидно в пристъп на ярост, отслабнали нерви и някак си смачкване, той ти посяга. Автоматично се замисляш, че бившият ти не би ти посегнал, макар и да не е бил добър съпруг. Мога да предположа, че започваш да се замисляш, че любовника не е добър за теб, че може би всичко е било грешка. Любовникът е ядосан, губи всичко, но ти оставаш, обаче той вече те вижда по-лоша от преди. Чувствата му захладняват, но поне може да спи с теб. Механизмът на случилото се не е толкова сложен. Той изживява криза, ще се справи, но ще отнеме време да осъзнае случилото се, да го пусне и да продължи напред. При теб не е много по-различно, защото все пак и ти участваш някак в драматичните събития, със сигурност ти се отразяват и не си на върха на щастието. Понякога именно драматичните събития ни дават тласък да осъзнаем всичко, което сме сторили и как то се е отразило на живота ни. Дали той ще спре да е груб с теб, не знам, сигурно няма.

13.   Любовникът ти е бил мил защото си е изкарвал яда и беса другъде-на жена си.
Не познавам извънбрачни забежки приключили мирно и тихо.Както си се убедила заради едно тъпо чукане в момента 2 семейства са напълно разбити и 4 деца обречени.
Дано повече хора прочетат твоята изповед и си вземат поука,че понякога новия мъж е по-голям боклук от законния...

14.   Знаеш ли какво става? Не те интересува за децата ти тя сега ще нямат баща а ти се притесняваш за любовника си нищо че си съсипала семейството му... Съсипала си и своето и неговото. Знаеш ли сега какво се случва ами просто всичко ти се ВРЪЩА! Обясни на децата си защо нямат баща и после си обясни защо ти нямаш човек до себе си...

15.   Не ми се говори по другите въпроси... но за любовника ще се изкажа. Нищожество. Ти не си виновна за неговия брак. Ами развалил му се е рахатлъка. Но явно е пишло и вместо да се опъне на жена си издевателста над теб. Не си загубила че си се развела, но е дошъл момента да се отървеш от любовника окончателно.

16.   Дядо ми има една приказка - "този, който разваля семейство (в случая своето), после не му се дава семейство".

Сега някои ще кажат, че е старомоден. Старомоден, но човека има щастлив брак вече 60 г.

Казваш, не си се развела заради децата. А щом си решила да щадиш децата, защо не реши да не изневеряваш заради децата? Имаше 2 варианта - или търпиш и не изневеряваш заради децата, или се развеждаш и си търсиш свободен мъж.

Ти си направила междинно решение и на края си седнала между двата стола. Сега нито децата са щастливи, нито ти, нито любовника ти, нито неговите жена и деца.

Като изневеряваше, защо не помисли за децата? Признай си поне, че така ти е било удобно и се оправдаваш с тях.

17.   Имам много неща да кажа, но сега ще кажа само това:не ти прави чест, че си го блокирала и бягаш. Даже не можеш да понесеш последствията от действията си.
За бившия съпруг нямам коментар- отървала си се. Да си го връща и на децата, това вече е прекалено.

18.   Моля ви се, стига с тия деца! Номер 7 съм. Те преживяват раздялата на родителите си далеч не така както ние си представяме. Тук го изкарвате все едно тези деца ги хвърляме до кофите за боклук. Вече споменах, че съм доста близка с дъщерята на мъжа ми. За нея аз съм нещо като по-голямата й най-добра приятелка, ние се чуваме всеки ден и знам всичко за гаджета, бира, училище и прочее тийнеджърски тайни. В началото много се тревожех за нея, дали има някакъв проблем, за който не говори. Деликатно съм я подпитвала как е приела развода на майка си и баща си. Тя казва: "Много хубаво стана, защото тия двамата щяха да се избият. Веднъж мама изсипа супата на татко на главата му, а той обърна масата, аз не можех да уча от тях, защото крещяха като луди всеки ден. Мама даже веднъж го наби с една кошница, защото нямаше пари. Освен това аз сега виждам татко по-често, понеже преди не му се прибираше у нас, а пък мама е постоянно пияна и не чисти и не готви, а тука като дойда, винаги има вкусни работи и много книги и слушаме хубава музика и идват интересни чичовци и лелички".
Казвам ви - децата са егоисти, те ценят спокойствието и комфорта. Кое да предпочете малката - ежедневни скандали, мръсотия и пиянство или битов уют, приятно общество и здравословни забавления? Тя дръпна в училище! Беше тройкаджийка, а сега е отличничка. Покрай мен се запали по езиците. Баща й й помага по математика и история. Вече обсъждаме университета. На пазар за дрехи ходи само с мен. Тя вижда и съвсем други отношения между мъж и жена, това също е от полза. Веднъж мъжът ми пожела някаква подправка от кухнята, аз станах от масата и отидох да му я донеса. После аз ожаднях, той стана и отиде да донесе вода. Хлапето пита: "Защо всеки не си вземе сам каквото му се иска?" "Защото, когато обичаш един човек, за теб е удоволствие да се погрижиш за него" - казах. Тя кимна. Никой не може да ме убеди в това, че нашата връзка с нещо е навредила на това момиче. Точно обратното: то почувства най-после стабилност.

19.   до 18

ти си видяла един конкретен случай и си решила, че всички деца така го приемат. Ами вземи виж още 1000 случая и сметни колко процента са такива деца и после как им се отразява след още 30-40 г. като възрстни вече.

Много сте ми смешни ей такива, дето видели 1 случай и вече решили, че всичко на света е като този случай.

20.   Не знам защо повечето жени си мислят, че като се разведат животът им ще продължи като във филма "сексът и градът"?

Като съм чел теми в други платформи - да се разведа ли обикновено я насърчават, че като се разведе ще срещне някой стойностен мъж, който видите ли само нея я е чакал цял живот и после ще я носи на ръце... и то съвети от ЖЕНИ? !
Що за идиотия? Толкова ли нямат реален поглед върху нещата? Явно не.

Нещата при теб няма да се оправят. Ако все пак ти трябва мъж ще трябва да си вземеш някой прошляк, която никоя друга не е поискала и с който да се таковаш за да му взимаш заплатата - това е моме.
Знам, че не това искаш да четеш, но мандалото е лопнало и то с твоя помощ.

Успех!

21.   Ситуацията със собственият мъж се повтаря и тогава, когато вместо любовници (просто едни сексуални отношения), влизате в реалния живот с чуждия мъж. Тоест илюзорната ситуация, в която човек се вкарва с изневярата, че извънбрачният секс с друг мъж е така въжделената любов, всъщност се оказва една примитивна първична похотливост, която за да се превърне в сексуален акт трябва да бъде обгрижена с комплименти, привидна нежност, подаръчета, романтика, тоест това е една настройка към съвокупление и нищо повече. Истинските чувства се проявяват в реалния живот, в грубата действителност, останалото е сънят на гладната кокошка.

22.   Номер 20, а защо изобщо да трябва на всяка цена мъж? Не те устройва връзката, разделяте се и продължавате. В този форум ми прави впечатление, че нещата, стане ли дума за раздели, се фокусират в тезата, че една жена абсолютно никак не може без мъж, т.е. принудена е да избира измежду тези, които що-годе я устройват, иначе лошо. На мен например мъжът ми трябва просто защото го обичам. Нито му взимам заплатата, нито го ползвам като хамалин, нито имам някакви други очаквания от него, освен любов и приятелство. Напълно не разбирам израза "намери си", приложен към човешките взаимоотношения. Нито приятелите се "намират", нито любимите хора се "взимат". Обичта просто се случва! Естествено, че ще посъветвам една жена, която не е щастлива с партньора си, да се разведе. Оттам насетне - може да срещне любовта си, може и да не я срещне. Затова не приемам тук и тези антифеминистични апели. Аз, ако не съм финансово независима - а това става с образование и работа, ще съм в позицията на робиня цял живот. Тогава наистина няма къде да мърдам! Въобще много са разнобойни темите в този форум. Едни казват: жените са меркантилни, искат някой да ги гледа и не си плащат сметките. Други казват: абе, тия жени къде са се юрнали по офисите, що не си стоят по къщите като домакини. Е, добре, де, ние, ако си седим по къщите как ще си плащаме сметките? Как да станат тези две работи едновременно?

23.   18, може ли да спреш американските филми? Ние вече изядохме пуканките.

24.   Номер 7/18/22 - радвам се, че при вас така са се развили нещата, но вие сте изключение... Повечето ми познати дето се разведоха и си стоят сами не им е добре сами и непрекъснато се оглеждат за мъж.

25.   Прекалено много нападате авторката, но мъжът й няма оправдание. Баща, който си оставя децата, плюе си под опашката, не е баща и мъж на място. Ще ви го кажа, защото моят беше такъв. Зарязал ме от раждането, за да отмъсти на майка ми. Само че майка ми не му е изневерявала, а просто са се развели. И съм била желано дете. Какво нападате, той си е зарязал децата вече, годиин не ги вижда, и нищо. Всеки греши, който не греши да хвърли пръв камъка, но сравнявате изневяра, която е проблем между двама със зарязаните деца, които са проблем на този, който го е извършил. Жената е споделила болката си искрено и е честна, за което пак тук се обират кофти коментари. Но ако вие бяхте на мястото й, щяхте да си бъдете доста по-малки съдници от това, което пишете. Казвам ви го честно и без да се заяждам.

26.   " Той беше ужасен вечно недоволен, обиждаше ме, оказваше ми и психически тормоз. Не ме е удрял, но истериите му бяха достатъчни. "... Такъв ли е бил когато сте се "взели", имате и две деца... ако е бил такъв, защо си го взела за съпруг и баща на децата, ако не е бил такъв... защо е станал такъв по време на брака Ви!? Ние се заричаме във вечна любов, но самите ние се променяме и никой не може да гарантира след 5-10-20 г. да ли няма да "изпращим". Но ако не знаем защо партньора ни се е променил и станал... " ужасен вечно недоволен... ", то другия съпруг не е част от семейството. Ако не приемаме промените, то просто се развеждаме... и всеки тръгва по своя път. Децата са само оправдание за собствения ни нисък морал. Хем финансова сигурност ( в повечето случаи)... хем мелодрама с любовник, която в повечето случай е само драма!

27.   Защо, бре, 23, винаги, когато някой сподели положителен опит, тук следва негативизъм? Бас държа, че ако някой се похвали в този сайт, че е спечелил от тотото, ще го прокълнете да си счупи врата с новата кола! Аз познавам и други семейства, които цивилизовано уредиха разводите си и децата се чувстват в пъти по-добре. Едното хлапе беше отключило някакво психическо заболяване, което напълно отшумя след развода на майка му и баща му. Друго едно момиченце - на братовчед ми и втората му жена, като беше 5-годишно, пред мен попита майка си: "Мамо, не мога да разбера ти защо не си се омъжила първо за Иван? ", тогава много се смяхме, сега госпожицата се дипломира в един от най-престижните британски университети. Ако родителите са създавали пред детето илюзията за перфектното семейство, а тайно са се карали и биели в банята, т. е. лъжели са го, разбирам да има шок от раздялата. Но когато лошите отношения са се демонстрирали пред очите му, това е облекчение за него.
Изкарахте авторката тъпачка и лоша майка! Вменихте й вина по линия на децата. Опитах се да й вдъхна кураж, като обясня, че ние не виждаме света така, както малките хора и че за тях понякога е по-градивно да живеят в среда, в която усещат спокойствие, любов и подкрепа, а не скандали, тормоз и отчуждение. Тя точно това се е старала да направи! Това, че сегашният й съпруг не е отговорил на нейното доверие, говори лошо само за него, не за нея. Дори мога да нарека поведението му предателство, защото, когато променяш света на една жена, би трябвало да си абсолютно сигурен в способността си да поемеш отговорност.

28.   До 24. Авторката се е развела не защото е намерила любовник, а защото съпругът ѝ се е държал ужасно в брака, обиждал я е, упражнявал е психически тормоз. Дори и да остане сама след развода, е по-добре, отколкото да живее с насилник. Живот в самота и спокойствие е по-добър, от живот с лош мъж и баща. А че съпругът не е стока, говори факта, че си е зарязал децата след развода-нито ги е потърсил, нито плаща издръжка за тях, нито се интересува как живеят. Но поначало смятам, че историята е написана от мъж, зарязан от съпругата си. И който за пореден път ни поучава, че каквото и да става, трябва да не се развеждаме. но не е познал. Вие се дръжте като идиоти със съпругите си, пък после любовниците ви виновни!

29.   Класика в жанра, авторке. Докато си те е чукал тайничко любовника му е било добре. Ах... разбиращ... нежен, внимателен-всичко на шест. Само че става гафът, жена му разбира и му бие шута. Тогава вече нещата загрубяват. Ти му разваляш живота-на него му е през оная работа, че е развалил твоя. Него си го боли за неговото. Кога най накрая ще го проумеете, то да е нещо извънредно, че да се излъжете, пък то-класика както ти казах. Не слушай №18-чела съм и коментарите много пъти за пияната майка и перфектната мащеха-и моята майка далеч не беше перфектна, но си е моята мама, единствената. Дето вика 23-свършиха пуканките, че не ни се гледат филми. Моля ви, уважаеми модератори да пуснете коментара ми-не съм нарушила правилата ви....

30.   Извънбрачните връзки, авторке, са твърде различни от брачните... но това вече и сама си го разбрала.
Два - три часа цуни муни гуни нямат нищо общо с ежедневните битовими и съвместното съжителство.
Според мен това, че бившият ти съпруг се е разкарал от живота ти, не е болка за умиралка - струва ли си според теб да живееш с боклук, който три години не се интересува от собствените си деца? Любовникът ти според мен вече съшо е излишен - мухльо, който обвинява другите за собствените си греши, бияч на жени... тоя пък за какво ти е???? Забрави ги и двамата, стъпи си на краката и си гледай децата - и без това никак няма да ти е лесно, особено финансово - не ти трябват допълнителни усложнения. Ако ти е писано, ще срещнеш подходящ мъж, ако ли пък не... животът си продължава.

31.   28, и все пак това не я оправдава да си има любовник. ако толкова не можеше да го търпи да се беше развела и след това да сиправи каквото си иска. Казва заради децата. А като си хващаше любовник защо не мисли за децата? Сега на децата много ли им е добре?

Или тръпиш и нямаш любовник, за да са добре децата, или се развеждаш цивилизовано и след това си хващаш любовник. Средното положение виждате до какво води. Децата не трябваше да стават свидетели на такива примитивни сцени. Като ще се развеждаш, се развеждай като цивилизован човек, а не с курвенски истории.

32.   Номер 30 каза всичко! Точно, ясно, без излишно триене на сол. Номер 29 също е много точен.
Пожелавам ви да си стъпите скоро на краката и да сте отново щастлива с нов човек в живота ви@

33.   Жена съм на 32г. преди известно време бях в близка до тази ситуация. Имах проблеми с мъжа ми положението в къщи беше страшно, подлъгах се тръгнах по кривия път на изневярата щ. Изневерих с мъж на мойте години женен с деца, почна се от обикновеното писане и завърши с секс. Само да допълня най-страстния и хубав секс, който съм правила. В рамките на един месец се срещмахме няколко пъти, мъжът ми по това време не си беше в БГ. С всяка среща се харесвахме все повече и повече. Аз обаче проявих разум, реших леко и деликатно да се одръпна, именно за да не се стига до това да се разбира. Никога не съм си мислела, че ако това все пак се случи той ще остави жена си и децата и ще заживеем заедно като в някои романтичен филм. Страхувах се, че ще се окажа в твоята ситуация, после ще ме вини, че съм му развалила комфорта, не посмях дори да говоря за това с него. Беше ясно, моят брак не вървеше а неговия само той си знаеше, не съм го разпитвала а дори и да е казал нещо лошо за жена си не съм му повярвала. Така малко по малко се итдалечихме един от друг, аз направих и невъзможното да запазя брака си и съм още с съпруга си, стараем се двамата да оправим проблемите. Трудно е но нещата се получават. Сега ако ме питате, срамувам се от изневярата, но от друга страна тази грешна стъпка много ми помогна. Не ми се мисли какво щеше да е ако мъжът беше разбрал, най-вероятно щях да съм разведена и сама а любовника ми да си живее спокойно с семейството си. Това е опасна игра ако ще рискуваш да изневеряваш трябва да си сигурен, че си струва.
Моят съвет е дай си почивка от мъжете, радвай се на децата си, и намери сили да се усмихнеш на живота. От това, което си споделила, нито един от двамата мъже не е стока, туко виж ти се излезе късмета с някой нов и свестен.

34.   Ама вие какво смятате, мили коментиращи приятели, че ако една жена е с дете или деца, и е омъжена, е длъжна по дефолт цял живот, без значение какво се случи, ЗАРАДИ ДЕЦАТА - вечното клише, да е с него ли?

35.   Авторката. Благодаря на тези, които ме разбраха и ми дадоха кураж.
А, към другите, които ме охулиха и със задна дата ми казаха как е би трябвало да си реша проблемите в живота предварително, за да не се стига до тук, няма да влизам в спор. Просто им пожелавам да стоят все така здраво на високо морални позиции и никога да не попадат в ситуация, в която трябва да доказват моралните си устои и високонравствени норми на поведение. Мисля, че няма спор, че хората сме различни - не всички сме еднакво силни, не всички сме еднакво умни, не всички можем да съобразим конкретната ситуация на момента. А относно любовника ми ще кажа - той предприе първата стъпка и аз се подадох. Това го казвам като констатация, а не като оправдание.
Накрая ще кажа и още нещо. Психическият тормоз е много по - страшен от физическия, защото при физическият белезите и пораженията са видими и лесно доказуеми, докато при психическия болката остава в душата ти, тя рефлектира върху цялата нервна система и създава усещане за обреченост в живота. Колко пъти съм се консултирала по моя случай и навсякъде ми казват - *дай доказателства*, твоята дума не е достатъчна, той винаги може да каже *тя лъже* и да развие обратната теза и тогава какво става..... Обикновено двама души сключват брак по любов, но хората във времето се променят и никой не знае какво го чака !
Пожелавам здраве и късмет на всички.

36.   Много точно казано

37.   35, добре бе авторке, защо просто не се разведе, вместо да търпиш това, ами трябваше да се стига до такива циркове? Пак заради децата ли? И какво спечелиха в крайна сметка децата?

Все се оправдавате, че не сме можели да се поставяме на ваше място, че отстрани лесно се съдело. Е, хубаво, ама и аз бях пред такава дилема като теб. Брака ми не вървеше и бях влюбен в жена, свободна при това. Като за капак жена ми знаеше и ми даде карт бланш да имам връзка с нея, защото беше наясно, че брака ни няма да го бъде. Ами не посмях, защото знаех, че детето рано или късно ще усети, ще пита постоянно къде съм и т.н. Не го направих заради него.

Вариантите ми бяха два - или да се разведа и да си бъда с другата, или да търпя заради детето, без да правя курвенски работи с всичките негативи за мен. Е, осъзнах, че предпочитам аз да бъда нещастен, отколкото детето ми и просто оставих нещата така и се примирих. Защото ние с жена не се карахме, а просто вече нямаше никакви отношения между нас.

С годините брака ни се възроди и сега нещата са коренно различни. Можеше и да тръгна по жени и после да се оправдавам, че хората нямало как да се поставят на мое място. На мен не ми е било лесно, но не съм правил курвенски номера.

Можеше в твоя случай просто да се разведеш, ПРЕДИ да се стига до такива неща и да си гледаш живота. В твоя случай това щеше да е най-правилното решение. А не да се търкаляш с любовници. Можеше дори да си намериш и свестен свободен мъж или ако не, поне нямаше да се стига до тези циркове и щеше да си живееш по-спокойно и децата ти нямаше да се травмират.

Така че не обвинявай хората, че не можели да се поставят на твое място, аз лично много добре знам, но въпреки всичко не те оправдавам. Сега носиш последствията от собствените си решения, лошото е, че и децата ги носят. Но в крайна сметка човек се учи от грешките си, а някои още по-добре - от грешките на другите.

38.   Добре, де, 37, ако авторката се беше развела предварително, то това с какво променя нещата? Да проиграем и този сценарий! Развежда се тя, за да избяга от тормоза, заживява сама, след време среща прекрасен прин на бял кон - свободен, и щастливо заживяват заедно. Да, обаче с времето принцът започва да се променя. Изчезва романтиката от приказките и се настаняват отново обидите и униженията. И уравнението излиза точно по същия начин. Само дето начинът му на решаване е различен.

40.   38, остави принца. Кой ти говори за принц? Просто нямаше да търпи мъжа си психопат. И другото е, че ако ще се хваща с някого, първо да е, СЛЕД като се разведе и второ да е свободен. Ако не - не и трябва такъв мъж.

Най-лесно е да кажеш "търпях заради децата", "мъжа ми беше еди какъв и се поддадох", "вие ако бяхте на мое място" и други редовни оправдания, които съм ги слушал хиляди пъти. Но в крайна сметка последиците от тези решения пак се връщат при човека, който ги е взел.

41.   Ти не четеш, 40! Нали това казвам: не търпи психопата, развежда се, СЛЕД това среща свободен мъж, харесват се, заживяват заедно... И той започва да се променя в същата посока като сегашния й възлюблен. Пак си стига до същото. Следователно ситуацията, в която е попаднала авторката, не е резултат от това, че е започнала връзка с този мъж ПО ВРЕМЕ на предишната, а от това, че льольото си изкарва върху горката жена агресията, натрупана от житейските неудачи - без значение какви са те. Или пак ще дъвчем темата за "изневярата"?
38

42.   41, дори и така да е. С обвързан мъж не трябва да се захваща. Но тя си знае. Не я съдя, така е преценила, тя си носи последствията.

43.   Абе хора, какви са тия коментари, прочетохте ли историята на авторката, май не сте... Как коментирате теми без да ги четете, не знам. Ужас някакъв.

44.   СВОБОДЕН, бре, 42, два пъти го подчертах! Номер 43, безнадеждно е! Те и коментарите не четат, пък ти в историята искаш да вникнат... Авторке, мила, съжалявам, но явно тук няма да намериш адекватен съвет! Може би трябва да постъпиш както съветва Коко Шанел: "Когато си най-зле, сложи си червило и се стегни!"

45.   Ти си очаквала нещо от любовника, без той да ти го обещава. Това че си се развела /поради каквато и да е причина/ не значи, че трябва да се съберете с него. Той е почувствал заплаха за свободата си.
Къде сбъркахте с мъжа ти? Ами ти си му изневерила, бе жено, как къде. Всеки случай е индивидуален, някои търпят изневери, други не, трети просто не ги хващат...колкото семейства, толкова истории. Запомнете бе, хора, в живота няма правила и калъпи. Ти си настъпила мотиката. Честито. Сега си сърбай попарата. Изневярата, независимо от причините за нея си е изневяра и много хора не я приемат.

46.   <42> A с какъв да се хване - с някой 25 годишен смотаняк или с някой стар ерген ?

Обвързаните мъже (или айде повечето) за това са обвързани щото стават ;)

47.   Нито една жена не заслужава да живее в семейство с насилие, и да подлага на това и децата си. Това ще ги травмира за цял живот. И добре, че авторката се е развела. независимо от другите истории, животът ѝ е станал по-добър, щом е без психическия тормоз. Авторке, кураж, ще се справиш!

48.   42 съм. Пак ви казвам, това кога се е развела не променя нищо. Да се хванеш с обвързан си има последици.

46, а трябва ли непременно да се хваща с някого? Ако ще се хваща с боклук, не е ли по-добре сама? А и не всички мъже са или стари ергени, или 25 годишни пикльовци, има и 30-годишни свестни примерно. Но пак казвам - ако не намери свестен, по-добре сама.

Не знам защо всички искат непременно да не са сами, пък ако ще и с боклуци да са. Толкова ли себеуважение нямате?

49.   Подхода в извънбрачната връзка е различен. Госпожата "бяга от тормоз", а любовникът... от разнообразие. Госпожата се развежда и се "освобождава" от тежкия тормоз, а любовникът... се връща в "първи клас". Краят на любовната сага е различен, от там чувствата и емоциите и крайния резултат. Просто всяка извънбрачна връзка има последствия, по мои наблюдения, цифрата на "щастливия край" е нищожна. Госпожа, това, което си сбърка е в избора на грешния любовник. По-голямата според мен грешка е в това, че не си предразположила съпруга, така че да разбереш... тежестта на душата му

50.   Наръпана чушка и разведена жена не барай....

51.   Браво, жената е виновна за всичко.
1. Тя е виновна за това, че не е благоразположила мъжът си насилник към нея. "По-голямата според мен грешка е в това, че не си предразположила съпруга, така че да разбереш... тежестта на душата му" [коментар 49].
2. Тя е виновна за това, че не се е развела, предварително, първо със съпруга си, а след това да си търси любовник [коментар 38 и сл.].
3. Тя е виновна за това, че видите ли е напуснала любовникът си насилник и не желае да се вижда с него: "Имам много неща да кажа, но сега ще кажа само това: не ти прави чест, че си го блокирала и бягаш. Даже не можеш да понесеш последствията от действията си" [коментар 17].
Добре де, нима тези двама мухъли не са виновни за нищо. Е, няма да се присъединя към тази мъжка солидарност. Разкъсвате един искрен пред вас човек - жена и на всичко отгоре и нямате срам, ами сте опиянени от собствените си мъдри писания. Нещастници недни.

52.   До 51

Ти четеш ли какво пишеш.
Тук е изложена гледната точка на едната страна.
Значи са виновни само мъжете.
Тук никой, не пише за някаква вина,
Всеки с действията си, получава което е заслужил.
Мъжа си е, получил свободата сигурно си е намерил друга половинка.
А жената, което заслужава бой от любовника.
Нали мъжа и бил много лош, нали все някой друг е виновен.