2. Не съм открила начин за спирането му, но го използвам постоянно с добри цели. Този глич, както го нарече, може да е много полезен и дисциплинарен. Преди имах голяма склонност да мечтая и все за глупости. Влечеше ме да ми е зле заради тръпката, разбираш ли? Поставях се в трудни ситуации, във всяко отношение, за да може един вид да се докажа като смела, силна и какво ли не. Да, но това породи много напрежение в мен самата. Изкривявах истината по нездравословен начин, адреналина ми идваше в повече, емоциите ми идваха в повече, не можех да споделям, а го трупах. Беше си нормално за годините ми, виждах всичко пресилено. После осъзнах, че искам да бъда различен човек. Изградих си един идеален образ в съзнанието ми, образ, който да следвам неизменно. В тежки ситуации си задавам въпроса: Как би постъпил моят идеал за човек. И този човек, когото смятам за идеален, ще бъде умен, ще бъде мил, ще е добър, ще слуша повече, отколкото говори, ще изразява себе си, няма да крие чувствата си, ще работи, ще учи, ще бъде искрен. Исках да видя по-добра версия на себе си, но не исках да се лъжа, аз не бях своя добра версия и вътрешно го знаех. Затова прочетох купища книги, изгледах много филми и се замислих за човешките идеали. Сетих се за всеки момент, в който съм била дисциплинирана и разумна, реших да продължа тази традиция. Ако съзнанието ми може да изкривява истината до степен, че да я променя, то трябва да изчистя съзнанието си от лошотията. Изчистих съзнанието си с втълпяването, че света е добър, че повечето хора в същността си са чисти като деца, че за всичко си има причина и не бива да съдим. Повярвах изключително бързо, защото през цялото време съм искала да мисля, че света не е толкова жесток. Настроих се на вълна разбиране към човешката психика, не само моята, а чуждата. Анализирах, мислих, усещах и запознах да се насочвам в посока, която мисля за правилна. Понякога, когато лягам вечер, отделям 10 минути да планирам как ще стана след първата аларма, как ще направя закуска, ще взема душ и ще бъда в добро настроени. И започвам да вярвам, че сутринта ми ще мине така. Ако не се получи по план, то се успокоявам своевременно и продължавам с простите действия. Не си позволявам да виждам всичко само черно. Не си позволявам да съдя човек, поставям се мислено на негово място и осъзнавам, че той също има трудности и нещо го е довело до тук. Ако положението е просто лошо, то намирам нещо хубаво, някаква сламка, за която да се захвана и се концентрирам само върху нея. Целта е пътят ми да преминава в повече слушане с разбиране и по-малко нерви и ядове. Не се опитвам да оправдавам себе си за грешките си, но се старая да разбера защо съм ги допуснала и да не го правя отново. Идеалът ми за човек си признава, когато просто е постъпил тъпо. А аз съм го правила. Използвам глича в системата, за да може разума ми да е крачка пред мен. Имам склонност да оправдавам чуждите грешки, но не и за сметка на собствените ми чувства. Идеалният човек според мен, няма да остане на място, на което се чувства мачкан и нежелан, просто няма да се сърди и няма да отвръща с лошо. Един вид, приемам чуждото отношение, каквото и да е то и не лепя етикети, а си продължавам живота, сякаш нищо не се е случило. Защото вече не се вглъбявам в лошите дни, лошите случки и лошото отношение. Вглъбявам се в доброто, за да бъда по-положителна и аз.
|
