Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Няма нещо, което човек да не може да превъзмогне, освен собствената си смърт. Не знам кой го е казал и дали цитирам правилно, но е зверски прав.
Ами превъзмогнах я голямата любов, да. Сещам се от време на време, но това е всичко. Нещо като приятен спомен, който знаеш, че няма да се повтори, но все пак си го имал и това ти носи добро чувство. На някои неща не им е писано да се случат или изживеят докрай и аз лично се научих да не правя драма от това. Сам си го казал - това е животът.
Ще ти кажа само едно. Това, че с никоя друга след нея не се е получило, не означава автоматично, че никъде по света не съществува ТЯ. Говоря за момичето, с което ще се чувстваш в хармония със себе си, без да има излишни драми, свръх емоции, които по-скоро да те натоварват излишно, раздели и събирания, твърде много мислене и анализиране, жертви и т. н. Просто всичко ще се случва естествено и ще градите нещо заедно, пък макар и без много фойерверки. Повярвай ми, това е любов. Ама ще го разбереш на малко по-късен етап.

7.   Автора съм :
Изключително много благодаря на №3 & №6!
Намерих много верни и докосващи раната неща, които казахте. Надявам се тази тема да помогне и на други, които си задават същият въпрос и искат съвети.

А, формула за "забрава"... имате ли си? Хапче някакво, питие? Шегувам се разбира се, но вътршно ми се иска въпроса ми е да е сериозен.
Намерихте ли лекарството за това да не мислите поне? Да се съсредоточите към нещо друго или някого друг? Да направите така, че да нямате допирна точка и когато минавате по някой път или изпитате подобно чувство да не го свързвате веднага с даденият човек? Със спомена, който ви кара да мислите за човека.

Аз мисля, че на мен ми остава още малко за да преодолея всичко. Свършен факт е - знам, но онези неща, които чувствах... повярвайте ми са най-хубавите неща, които изпитвал през ЦЕЛИЯТ си живот. И съвсем не преувеличавам - самата истина е. Знам и че цял живот ще съжалявам, че не се е получило, а толкова силно ми се е искало. Някак си, ако се бяхме разделили по естествен начин или с някаква много сериозна причина - бих го приел. Да ми беше изневерила... нещо, каквото и да е, че да ми е по-леко. Но стана така, че просто спряхме да си пишем и чуваме за ден... два... седмица... месец... години. От време на време, когато се напия се сещам да и пиша и винаги завършва кофти. Тя е друг човек, а аз още живея в минали спомени... толкова прекрасни спомени, че чак се появяват сълзи в очите ми в момента, докато ви пиша това съобщение.

Благодаря още веднъж! Ще се радвам да прочета и други неща, които искате да споделите, а и на другите, които само четата и се сдържат да пишат.
Пишете, споделете :) това ще помогне и на други в моето положение, а те май са... доста. Всеки е минал през това.
Весело изкарване на идните празници! Обичайте се и всичко най-най!

8.   Не.
Видяхме се последно преди 2 години.
Не сме били заедно от 4 години.
Всеки ден се сещам за него. Не минава и не минава.
Нямам смелост да му се обадя и да го питам какво, по дяволите, се случи. Може би така е по-добре. Сигурно чувствата му отдавна са изстинали. Моите не са.

9.   Това с познатите неща си няма хапче за забрава, освен времето.. Другия момент е вътре в теб. Ти сам трябва да си наложиш, сам трябва да си създадеш навика да отвръщаш главата, да тръскаш глава и да прехвърляш момента. Иначе ще стане по-бавно. Дай шанс на друга;на някоя, която ти дава шанс. Съсредоточи се върху други неща от живота, създавай си и следвай краткосрочни цели. Гледай себе си!!! В един момент ще се появи някоя, с която ще искаш да пробваш.. няма да си забравил другата, но с тази наистина ще искаш да станат нещата. И ще се отпуснеш, поне до някъде. И вече внимавай :) щото аз нататък няма да ти давам акъл, че при мене стана мазало :D
M33

10.   За мен мога да кажа, че я превъзмогнах, въпреки че никога не сме били заедно. Бях студент 3-ти курс и се запознахме лятото, докато работех в един хотел на морето. По-точно бяхме колеги. Връзката ни обаче, както се казва, беше невъзможна. Бяхме от два тотално различни свята. Аз бях беден студент, който едвам имаше пари да си плати квартирата, а тя от заможно семейство, с още по-заможен приятел, с който тъкмо си купуваха апартамент, където да живеят. Честно казано, в началото не ми направи абсолютно никакво впечатление, но се държеше толкова мило с мен, че за има-няма месец бях хлътнал до уши. Прекрасно знаех, че нямам никакъв шанс, но просто всичко беше по-силно от мен. Чувствах се много зле, понеже я виждах всеки ден, а не можех да направя нищо. Тя също прекрасно виждаше, че аз нямам нищо общо с нейното обкръжение. Сезонът свърши и аз някак си исках поне да спра да я виждам, макар че отвътре се раздирах. Тя обаче продължи да ме търси, от което още повече ме болеше. Така дойде време за следващият сезон, но пък аз хем завършвах и исках да се концентрирам върху държавните си изпити, хем не исках повече да си причинявам допълнителна болка. Тя, естествено ме караше отново да работим заедно. Не се съгласих и доста време не се чувахме. Известно време след като ми минаха изпитите, дори помня почти точно датата ( 22-23 Септември 2005г. ), не издържах и й писах смс. Отговори ми, че не работела вече, защото била бременна и на 22. 10. 2005г. ( и това помня ) се омъжва. Въпреки, че си беше повече от очаквано, стана ми много гадно. За никое друго момиче преди и след нея не съм плакал вечер. Никое друго момиче не съм сънувал също, освен нея. Отне ми 3 години от момент на запознанството ни да я превъзмогна. За тези 3 години мислех за нея не всеки ден, а буквално всеки миг. Наложих си обаче желязно правило - никакви контакти с нея, по никакъв повод и си го спазих. Един ден просто се събудих и някак си ми беше олекнало. След това всичко много бързо напълно се изгуби. Тогава вече реших да се чуя с нея от чисто любопитство, дори се видяхме. Сподели ми, че не била щастлива в брака си и други подобни неща. След около 2 години отново се видяхме на по едно кафе. Вече си имаше и любовник, който после й стана и мъж. Покани ме дори да изкараме някой уикенд заедно, но в мен вече отдавна нямаше никаква тръпка, въпреки че си бях свободен. Тогава си дадох сметка Господ колко добре знае какво и кога да ни даде или да не ни даде и че това, което ни дава, винаги е най-доброто за нас. Дадох си сметка, че нямаше да съм щастлив с тази жена. Просто имаме различни интереси, различни среди, различен начин на живот. В материално отношение с Божията помощ бързо наваксах нещата след завършване, но това не променяше различията ни. Иначе, в никакъв случай не мога да кажа, че е лош човек или нещо подобно. Даже напротив, супер мила е, не е надута, земна и т. н. Преди бях слушал как подобна болка оставала за цял живот и т. н., но при мен не е така. Мина ми и то абсолютно напълно. Нито за миг не съм си помислял, когато беше пред развод, да се пробвам. Благодарен съм на Господ, че нещата не се получиха, не заради самата нея, а защото щях да живея живот, който не е моя и дори в град, който не харесвам.

11.   Ще отмине ама друг път! Спомена за голямата го има всеки човек изпитвал това чувство.
Говорил съм с хора които са на повече от 55 години, и са ми казвали че въпреки семеиния живот и внуци имат даже но я помнят, и то с доста детаилно обяснение за ситуации и изживявания! Та всичко зависи от теб но ти казвам продължи напред и просто запази красивите си спомени за да ти стоплят сърцето след години, когато живота те погълне а всичко около теб се е променило до неузнаваемост!
И аз я имах, беше като в филм братле но уви живота ни завъртя жестоко и сега след няколко жени след нея и много изминали години пак се сещам за тръпката но до там, усмихвам се и се радвам че съм изживял точно този трепет които кара хората да местят планини и продължавам!
Кой знае може ЗАД ъгала да срещнеш човека които ще те накара да промениш живота си!

12.   Е аз още съм с първата си любов вече 5 години.
Аз на 22, тя на 39.
Просто всичко ни върви и сме един за друг.

13.   Щях да ти пиша за това как, по - точно за колко време аз я презвъмогнах и как всичката болка трябваше да я преживявам в момент от живота ми, в който здравия разум и конкретно бистрата и чиста мисъл ми трябваха ежедневно и изключително много - нито имах възможност да се напивам или др. подобни, нито нищо, но като видях, че си от хората, които използват 'госпожичка' се отказах. Сякаш усещам, че си на път да се озлобиш към жените. И все те да са черни и виновни.
Е добре... ще ти кажа, че мине ли веднъж чувството, а то в един момент ще мине, сега не знам, може след 5 месеца или 5 години да ти мине, просто ще разбереш-почувстваш, че това не е било голямата ти любов, а просто едно супер силно вманиачаване. И ще ти олекне.
И само без хейт към жените и без такива 'госпожичка' и др. подобни думичка.


Аз също съм съгласна, че щом двама души са се разделили значи така е трябвало да стане и ще добавя - било е за добро и на двамата, независимо каква е причината.
А това, дето казваш, че някакво момиче искало да се раздели след седмица с теб.. ами по - добре след седмица, отколкото след години, или да ти се прави на идеална, а зад гърба ти да го прави примерно с някой чичка, замисли се. Затова уважавай това, че е предпочела да разруши нещо отрано, още преди да се е изградило, или още по - лошо да е пуснало някакви корени, отколкото да стои с теб, колко да не е сама и междувременно да гледа за някой по - вървежен. Има много такива хора - те все са по сериозните връзки и дават зор да се гради, нали да си имат сигурното, докато тайничко, но активно се оглеждат за нещо по - добро..

14.   Не. Моят случай е дори още по-неприятен, защото става въпрос за несподелена любов. Аз я обичах и още я обичам, но тя няма чувства. Скоро ще станат две години, откакто научих болезнената истина. Не сме се чували от година и половина. Не поддържаме никакви контакти, дори си изтрих фейсбука, само и само за да не й се натрапвам. Мъж на 21 години съм. Честно казано, не вярвам, че някога ще обичам друга жена толкова силно и толкова алтруистично. Дори е твърде възможно да остана сам до края на живота си, а и да не остана сам, семейството ми ще бъде по-скоро „насила“ закърпено, отколкото сплотено от голяма и велика любов. Тъжно е. Но е истината. Трябва да я приемаме, дори и когато не ни харесва.

15.   Не. Разделихме се преди 16 години. Още си спомням за него. Вече не боли толкова. Но осъзнавам че изгубих сродната си душа. Омъжена съм, обичам мъжа си, но с него никога не постигнах онази духовна връзка или сексуалната хармония, както с голямата си любов. Първите години след раздялата често сънувай, че сме се събрали и се събуждах неземно щастлива. Но уви, това никога няма да стане.

16.   Намери ме правилната тема, в правилният момент...
Почти всички коментари ме докоснаха по един или друг начин, защото са много близки до моето емоционално състояние/

Минаха две години и 11 дни от раздялата ми с моята голяма любов.
Не се забравя, не се преодолява, а чувствата на моменти утихват, сетне ме връхлитат отново и това продължава вече много време..

Опитах с други жени - нищо общо! Допуснах жестока грешка да я оставя, раздялата ни беше импулсивна, нито един от двама ни не бе мислил за такава, докат бяхме заедно :(

Много се бях наранил от някои неща ( не предателства и изневери), сетне като я оставих тя беше разбита, започна непосредствено след мен връзка с друг, просто за да оцелее. А сега все още мисля, че е с него, но видимо изглежда доща нещастна... Опитвах се да я върна, но не се получаваше, не можеше да ми прости дълго време, а след като го стори, аз бях почти труп, не приличах на човек от безсънни нощи, мислене, страдане, цигари, алкохол и когато имах пролука и пробив в контакта ни - тогава не проявих търпение и я загубих отново.

Кофтито е, че преди това имах и други любови - но нищо общо, а най-кофтиото е, че грам не вярвам да срещна отново моята ВТОРА сродна душа, защото това момиче беше и е моята сродна душа...

Всеки, който казва, че ще мине, че ще срещнеш и друга истинска, по-голяма любов и тн, не мисля, че си е изпълвалм капацитета на сърцето и съзнанието с истинска любов - тя ти изпълва предела на обичане, а сетне го изпразва. Сори, хард диска ми е пълен, нямам място за други..

17.   Здрасти, пичага. Преди да ти отговоря на въпроса ще ти кажа, че се радвам, че все още има хора като мен, които наистина чустват и наистина обичат.

Да, преживях голямата си любов, с която съм бил 2 пъти, първия път 7 месеца, втория година и половина. Беше наистина любов от пръв поглед. Връзката и двата пъти беше прекрасна, до момента, в който не почна да ми изневерява и аз да я хващам. И го правеше изключително умело.

Нека ти кажа нещо за любовта. Когато обичаш толкова силно, че не можеш без тая жена, почваш да забравяш себе си. Макар да го правиш за нея, не се усещаш как почва да ти се качва на главата и ебава цяялата любов. Често придаваш качества и идеализираш, но реалното положение е съвсем друго, просто ти не можеш да го видиш още.

Превъзмогването след края обаче ме остави съвсем различен човек. Къде за хубаво, къде за не толкова хубаво вече не съм същия, защото ще ти кажа, че цената която плащаш за да усетиш любовта е огромна. И няма пари, къщи, и нищо материално което да запълни тая празнота. Болката е огромна и няма дате лъжа братле, остава си в тебе. Накрая изчезва болката, но идва една празнота и прагматизъм. Гледаш да си на режим живеешза себе си, защото само това ти остава. И попринцип това е и най - добрия лек и най-умното нещо, корто можеш да направиш. Съвета ми е бъди мъж, братле и приеми станалото като станало. Нищо не можеш да направиш, дори съм пробвал и невъзможното. Живей живота си и кой знае, утре ден можеш да срещнеш новата си любов. Но внимавай. Любовта е нож с две остриета. Както си на върха, така литваш много бързо.

18.   Голяма, голяма, колко да е голяма една любов. Колкото на Златка към Благо-джисъса ли? Стига идиотии!

Намериш ли мацка, която да те хвърли в оркестъра с визия и сексапил и ще има нова голяма любов ;)

19.   До номер 8
Пиши му!!! Намери го, обади му се - каквото и да е. Не допускай моята грешка, аз исках да направя същото, което и ти, но нямах смелоста и сега съжалявам дълбоко всеки Божи ден. Чрез някой негов общ приятел или познат намери начин

20.   Жена съм няма да изпадам в подробности, когато бях на 18г.. имах връзка, не беше много сериозна. Наложи ми се да замина за чужбина за кратко и при връщането си научих, че момчето си е намерило друга. Беше на мойте години, държеше малко не зряло, но си беше много сладък. Поинтересувах се и разбрах, че нещата са сериозни, естествено не се намесих, продължих напред. Имах връзка и се омъжих за друг, вече дванадесет години сме щастливо семейство с три деца. Момчето от преди също се ожени за въпросното момиче и са си заедно. Проблема е, че още се питам дали не трябваше да се боря за него, дали щяхме да сме щастливи заедно? Имаме общи познати и понякога се засичаме, забелязвах, че ме гледа странно. Преди време ми писа, че наистина държал на мен и иска да се видим. Срещнах ме се поговорихме просто си казахме нещата който останаха в времето. Оказа се че той бил чул слухове за мен, че съм била с друг по време на престоя ми в чужбина, просто е станало недоразумение между нас и сме се разминали. Не сме правили друго освен да си говорим, пътищата ни се разделиха той замина с семейството си в чужбина. Много е странно с месеци и години не знаеш нищо за даден човек а той не напуска съзнанието ти. Или го сънувам понякога или нещо малко ми напомня за него. Така, че моето мнение е, че има хора и чувства, който не можеш да превъзмогнеш и да забравиш. Съпругът ми е много добър, с три години по голям от мен изглежда много по добре и много по уважаван и успял от въпросния ми бивш, но има едно местенце в мен от което не може да го изтрие. Чуя ли му само името и корема ми се обръща сякаш съм пак на 18 това си е чистата истина има хора, който ти остават тръпка за цял живот.