Пътят към щастието
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 714 пъти
Здравейте, скъпи приятели...

Пише едно много объркано и самотно момиче. Момиче, което копнее за любов - истинска и силна. Момиче, което получава много внимание, но нещата са доста сложни. Живея в чужбина със семейството си от повече от година. Дошли сме да изкараме някой лев както се вика, за да ди осигурим едно по-добро бъдеще. С парите мисля да инвистирам в учение в България. Като цяло живота ми минава само в работа. Нямам никакви приятели - буквално! Да... Тук всеки е зает и живее на дълече, понеже това е Лондон. Проблемът е, че не издържам повече така. Аз съм едва на 21 години и страшно ми липсват приятели и любов. Тук има много интересни и добре възпитани момчета. Ето например вчера се запознах с едно и е доста приятен и искам да го опозная. Но като стане дума за излизане и отново изскачат въпросите в главата ми - “Какво ще кажат нашите”, “Как да им кажа, че съм си харесала чужденец”, “Дали ще ме пуснат да се мотая с непознат в големия град”... Какво толкова? Отдала ми се е възможност да се срещам с различни хора от цял свят, което е чудесно. Разбирам ги, че са родители и се тревожат.... Но понеже живея тук - трябва някак да се впиша и да бъда щастлива, да живея... Как да събера смелост, страхувам се от тяхното мнение и много ми пречи. Моля ви споделете вашите съвети и мнения... Как да достигна щастието най-сетне...

Благодаря!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 5 месеца hash: f1478107a2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Смятам, че щастието е навсякъде, а не в нещо конкретно. Колкото повече търсиш щастието и решаваш, че то е еди-какво си, толкова повече ще ти бяга и ще се чувстваш незадоволена. Мисълта ми е, че ако за теб щастието е в любовта, ти може и да я получиш, но ще дойдат лошите дни с безсмислените караници и пак няма да си щастлива. Ето сега например, ти си намерила човек, който искаш да опознаеш и това те радва, но веднага намираш проблем на решението. Струва ми се по-рационално да намираме щастието ежедневно в случващите се събития и имането ни, отколкото в хора, случки и вещи, които не притежаваме. Ако нещо те кара да се усмихваш, действай и не се съобразявай с мнението на другите хора, дори да са ти родители. Другото, което е, ти си на 21 години, което те прави достатъчно голяма, че да не се притесняваш сама да взимаш решения за живота си. Вашите може и да не са доволни, че се мотаеш в Лондон и излизаш с чужденец, но подобни решения са изцяло на твоя глава. Поеми отговорност както за хубавото, така и за възможното лошо. При положение, че си срещнала човек и имаш желание да го опознаеш, започнете да излизате и спри да търсиш проблеми. Родителите ти ще разберат рано или късно, ще ти дадат мнение, но те не могат да ти забранят, защото ти работиш, изкарваш си парите, мислиш индивидуално и можеш да бъдеш самостоятелна.

 

...