Споделена история от Любов и изневяра |
Жени, помагайте със съвети
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1014 пъти
Накратко за себе си- М, 45, семеен, с две деца. В последните години се отчуждихме много, не се разбираме, живеем като съквартиранти.
Досега тази саможертва не ми пречеше, но започнах да развивам чувства към едно момиче, доста по-младо от мен. Познавам я от 5 год. Свързва ни работатата ми. Не съм и колега, нито пък шеф. Лекар съм й. За толкова години никога не ми се беше случвало да допусна такова нещо. Това буквално ме убива. Тя е много по-малка от мен, омъжена е и има малко детенце. Всичко почна, когато започна да идва при мен на прегледи, доста гадни неща претърпя и се възхищавах на силата и волята й. Още тогава забелязах, че е различна, но никога не съм имал никакви намерения към нея, най-малко пък само за секс. Очаровала ме е не само с красота, а с мислене, интелект, много е добра, срамежлива, скромна. Такива жени като нея в днешно време са рядкост. В нейно присъствие винаги съм бил един непохватен, несигурен, избягвал съм да я гледам в очите и явно точно тези неща са ме издавали, защото един път ме покани да излезем, направо не знам как го предложи, толкова е срамежлива и притеснителна е. Аз обаче, въпреки голямото си желание отлагах отлагах и така и не посмях да й се обадя.. От тогава мина 1 година и тя естествено и като лекар не ме потърси повече. Мислех, че ще я забравя, но не можах да си я избия от главата. Докато един ден се сблъскахме пред дома й. Спрях се, сподели, че има пак здравословни проблеми и пак почна да идва при мен. И аз пак започнах да се отзовавам, да се съобразявам с нея, но тя е още по- дръпната, различна, не ме поглежда в очите, тъжна е, някак наранена. Не ми се усмихва, знам, че я разочаровах, но как да поправя нещата.? Виждам я всеки ден почти, на път за работа, нарочно минавам покрай тях, за да я видя, но на улицата не мога да я заговоря. Навсякъде има хора, колеги и ако тръгнат слухове, ще ми се стъжни живота. Усещам се как постоянно мисля за нея и колко гадно постъпих, а тя не заслужаваше. Искам да й се реванширам, но не знам как. Истината е, че ме е страх да не ме отхвърли. Въпреки че усещам, че още изпитва чувства към мен, съдя по погледа, подаръците, които си личи, че е избирала специално за мен, а и просто трепва, когато ме види. Имам нужда да я виждам и се побърквам колко съм слаб пред нея и как не мога да се справя с тези чувства. Посъветвайте ме как да подходя, без да я уплаша, как да й покажа, че искам да я опозная и да се видим в друга обстановка. Смятате ли, че имам шанс. Или ме мисли вече за абсолютен страхливец.
|
