Споделена история от Любов и изневяра |
Обричам ли живота си на провал?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 997 пъти
Здравейте. Аз съм на 23. От малка съм свикнала да бъда отхвърляна дори от родителите ми. Много рано се изнесох от вкъщи. Работех, учех и се издържах сама. Тогава се впуснах във връзка с женен мъж. Доста време бяхме заедно, измъчваше ме мисълта, че го крада от семейството му. Говорих му за това постоянно, но той твърдеше, че ме обича и няма да ме остави. А реално не получавах нищо повече от няколко часа с него. Не оставаше да спи при мен, което много ми тежеше. Имаше едно момче, което постоянно се въртеше около мен, но не поглеждах на него като на нещо повече от приятел. След множество скандали със женения, реших че заслужавам повече от няколко часа на ден. Съгласих се да изляза с момчето. Казах на женения, че искам нещо сериозно, искам да имам нещо и аз. Той полудя, но в край на сметка се примири. Не се разделихме, не ме остави. С това момче доста си допаднахме, продължихме да излизаме и на мен ми беше все по-хубаво в неговата компания. Но не знаех какво да правя, кое е правилно, да кажа ли на женения окончателно да приключим всичко, да кажа ли на момчето, че имам връзка с друг? ! Не исках да нараня никой. Тези мисли продължиха малко повече от месец, бях и с двамата (женения знаеше). Една вечер реших, че това трябва да спре и колко повече се бавя толкова по-зле става. Казах на женения, че всичко приключва, обичам го, но нямаме бъдеще. Не искам да му развалям семейството и че е по-добре така за всички. Последваха заплахи, че ще каже на момчето. Което ме принуди да го изпреваря. Казах и на момчето, трудно, но го прие, разбра ме. Прости ми и започнахме всичко от начало. Живеем заедно. Няколко месеца след това той ми предложи да се оженим. Приех. И се почна. Стана студен към мен. Вика ми, сърди се, от нищото намесва темата за този мъж и ме кара да се чувствам много зле. Съжалявам, наистина съжалявам. Но не мога да върна времето назад. Понякога в погледа му виждам презрение. Доста често ме кара да се чувствам като нищожество и не достатъчно добра за него. Това е от месеци. Още колко трябва да чакам за "ново начало", ще се оправи ли, ще ми прости ли наистина. Много се обичаме, но на моменти той става друг човек. Какво да правя? Държа се добре с него, обсипвам го с любов и внимание. Добра домакиня съм. Какво още да направя? Как да променя това?
|
