Разочарованието в личния ми живот. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121134)
 Любов и изневяра (29692)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6467)
 Здраве (9594)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Разочарованието в личния ми живот.
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1629 пъти
Здравейте.
Първо... ще разкажа малко повече за себе си, за да добиете по-пълна представа за това, което представлявам. Аз съм момиче на 19 години. Уча в нормална гимназия, пълна отличничка съм, скоро ми предстои кандидатстване за университет. Висока, слаба, пъстри очи, тънки устни, дълга и кестенява коса. Единственото, което човек би определил за минус, е може би голямото ми чело. Но... с нормален вид съм, смятам. Доста амбициозна и целеустремена личност. Но позитивите явно свършват тук.
Проблемът ми е следният — никога не съм била обичана от някого. Никой не се е влюбвал в мен. Както искате, така го разберете. Единствената ми връзка беше с човек, който се оказа гей и съответно ме определи като „изкупителната жертва, от която имал нужда за пред близките си“. Може да си помислите, че е шега, но... за съжаление, това е бруталната и тежка истина относно любовния ми живот. Който е абсолютна и необитаема от никого пустиня.
Пиша това, за да споделя своето терзание заради ситуацията, в която се намирам. Нормални човешки преживявания за моята възраст като ласки, целувки, комплименти и дори секс отсъстват напълно от моето битие. И... това доста ме натъжава.
От години наред наблюдавам околните. Виждам своите връстници. Вече някои от съучениците ми са с хората до себе си от около 3-4 години. И просто се чудя... защо това не се случва на мен? Опитвам се да прикрия нещастието и недоволството си спрямо това чрез учене и оценки — дванадесетокласничката, която ще завърши с пълно отличие според очакванията съм. Златен медал... похвали. Старая се да компенсирам с това занимание... с някакво привидно развитие, което да прибави към стойността ми като човек. Но вече... ми е доста трудно.
Приятелите ми постоянно говорят за своите половинки, а стане ли дума за секс, аз стоя и нямам какво да кажа. Просто защото все още нищо дори близко до това не съм преживявала. Не мога да кажа, че изпитвам някакъв срам, но ще излъжа, ако спестя информацията, че някак се чувствам изтласкана в периферията на този тип взаимоотношения. Даже не знам дали е периферия или... напълно съм извън кръга, ако любовта беше определена като кръг. Ще излъжа и ако напиша, че всичко е наред и не изпитвам чувство на странна малоценност. И... аз наистина усещам как се смачквам бавно, но стабилно в емоционален план.
Опитвам се. Не е като да не комуникирам с момчета, но... просто никой не е заинтересован от мен. Тази година ме отблъснаха за пореден път заради това, което съм и ценностите, които следвам, а именно, съобщиха ми, че съм прекалено „старомодна“ (разбирала съм любовта по различен от начина, смятан за модерен). Може би е така — никога не бих направила компромис, ако чувствата и емоцията липсват. И определено нямам мнението, че любовта е просто животинско
задоволяване на нужди.
Не искам да остана сама, страх ме е, защото в семейството си имам пример за такъв човек — възрастен, останал сам, негодуващ заради живота, оплакващ се, прикрито щастлив. Не знам... не знам как да се справя с този проблем, а времето продължава да тече. Когато ми се случи това с момчето (бях осми клас), което се оказа гей, си бях казала, че всичко е наред... и когато стана на 18-19 ще съм намерила друг човек, който да е искрен и да заслужава вниманието ми. И ще съм щастлива във връзка. Дори ще се смея на случилото се. Но... сега се събуждам на толкова години и реално погледнато, всичко си е все същото. Още съм сама, отритната, отхвърляна и нежелана.
Пиша това с насълзени очи. Далеч съм от мисълта, че това е най-големият проблем в живота ми, тъй като имам доста сериозни семейни проблеми, скандали между близките ми и тежки случаи, вкъщи не се чувствам спокойна, но... поне извън семейството ми се искаше да бъда. И извън учебната атмосфера.
Бих се радвала да чуя вашето мнение, вашите съвети. Благодаря ви, че обърнахте внимание и прочетохте това.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 5 месеца
hash: 67d0935fe8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Разбирам те, защото и аз се чувствах така на твоите години. Като влезеш в университет, може там да срещнеш любовта. Въпреки че аз никога не съм имала гадже точно от университета, изнамирах ги все на други места. И за пръв път имах точно на 19. Имаш предостатъчно време за гаджета, дори да смениш няколко, докато намериш твоята половинка. Не спирай да търсиш. Някой ден ще се събудиш до човек, който те обича.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 163f08d481
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ще го намериш, спокойно! Но на тази възраст трудно са осъзнати хората, искат да "живеят" или както там се казва.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 2093516159
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Момиченце, животът ти тепърва предстои. Като ученик, аз бях много смотан. Бях точно в твоето положение. Всички около мен имаха гаджета и говореха за секс, само мен никой не ме харесваше. Поисках ли някоя, моментално бях отрязван. Постоянно бях с разбито сърце. Е, влезнах в университет. Там е съвсем друг свят от средното. Хората са нови и никой не те познава, намираш нови приятели. Точно тогава си промених външния вид, започнах да се поддържам, да ходя на фитнес. В средното бях зубрач - доста презирано качество. Но в университета, доста хора се въртяха покрай мен, за да им помагам. Включително и момичета. Понаучих се да говоря с тях. Научих се да не си хабя чувствата напразно. Постепенно станах предпочитана компания. Представи си до 1-ви курс не бях се целувал. Направих няколко кратки и неуспешни връзки. Дойде ми самочувствие. В един момент срещнах и ностоящата си съпруга. Тя била покрай мен, ама аз не съм я забелязвал. Харесахме се и след 5 години се оженихме. Сега сме щастлино семейство с дете. Сега съм на 36. Не съм красавец, но и не изглеждам зле. Радвам се на постоянно внимание от различни жени. Постоянно участвам в закачки и флиртове, но не изневерявам. Ще го правя докато мога.

Така, че не ти е минало времето. Трябва малко да се промениш, както на външен вид, така и като мислене. Движи се сред хора, бъди мила и учтива с всички. Любовта сама ще те намери

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 0c3471a111
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Тука май коментираме само хора, които сме били като теб :) На 19 години и аз бях същата.. че и до 22 :D Бях си красива, но и мнооого срамежлива. Може да звучи клиширано, но човекът за теб ще дойде в момента, в който спреш да мислиш за това. Иначе прекалиш ли с тези мисли как вече просто трябва да си с някого или ще умреш сама ще започнеш да се захващаш с неподходящи за теб хора :) успех, всичко идва навреме в този живот :) Иначе съм съгласна, че можеш да опиташ и с освежаване на външния вид- нова прическа, лек грим и така. :)

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 9f8871e9a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Стига бе, не си на 39, егати! На 19 седнала да се самооплаква - недей така. Каква половинка, какви сериозни връзки на 19? ! Просто комплексарите мрат да се фукат. Спри да излизаш с тях, наери по-нормална среда. И винаги излизай с по-грозна приятелка на заведение, така ще ти се отвори парашутът на теб. Стара истина.

 
  ...


...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 6a5f254e5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Честно казано ми се струваш... суховата. Отделила си толкова време да развиваш учението, че си неглижирала тези неща, които имат значение що се отнася до мъжете. А именно, външния вид и социалните умения. Поработи върху себе си и резултати ще има.

Казваш, че си старомодна. От написаното звучи като синоним на скучна и недостъпна. Не казвам, че трябва да си лесна, нито да си зарежеш принципите си. Но намери начин да покажеш на мъжете, че си интересна и им дай шанс да достигнат до теб, без да се налага на рушат десетки дебели стени. Показвай открито интереса си, когато има такъв. Научи се да флиртуваш. Постаряй и да изглеждаш поддържана и да подчертаваш женствеността си.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 95a6a40e28
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   В допълнение към номер 6 ще кажа да си намериш и мъж с някакво финансово състояние и хубава кола, който да умее да те предразполага. Нали, за мъжете е най- важен външният вид и уменията във флирта, а за жените парите и колата. :))))

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 0a9cef853c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   #7, от #6

Струва ми се, че коментарът ти е опит за жегване, но няма как да успее, защото съм жена. Иначе за мъжете социалните умения и външния вид също са основни, дори пред тия прословути пари, за които всички толкова се тръшкат.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker