 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не издържам повече....
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 2156 пъти
Не знам как и от къде да започна. Историята е следната: Преди няколко години, докато се разхождахме с една приятелка, съвсем случайно го видяхме седнал на една пейка. Беше лято. Спряхме се да си полафим и от дума на дума той ни покани в тях. Отидохме, забавлявахме се, играхме карти, смяхме се и т. н Изведнъж той предложи да отидем да се разходим в планината, като това беше вече посред нощ. Тръгнахме и не се бяхме много отдалечили от дома му, когато видяхме една малка, дървена къщичка. Той предложи да отидем и да влезем там, и ние се съгласихме, тъй като ни беше интересно и любопитно (поне на мен). Беше малко по встрани и пътя към нея беше стръмен. Спуснахме се внимателно и влязохме вътре.
Имаше един матрак поставен в ъгъла и той реши да го застели като откъсна някаква васма. Легнахме аз и той, като моята приятелка искаше да си тръгва защото беше огладняла. Казах и да ме изчака още пет минути, те изтекоха и аз я помолих за още пет и наистина щях да стана. На нея обаче и писна и си тръгна сама през нощта, като на следващия ден леко ми се беше разсърдила за това.. имаше право до някъде. Та десет секунди след като тя си тръгна, както бяхме легнали с този младеж, изведнъж той започна леко да ме докосва по ръката. Отвърнах му и след миг му се нахвърлих да го целувам... Натискахме се, целувахме се, но не стигнахме до края, като всичко това продължи доста време, не мога да кажа с точност колко. По едно време той се опита с пръсти да ме пипне.. там но кожата му беше груба и леко изстенах. Попита ме дали съм девствена, излъгах го че не съм. Както и да е, когато приключи всичко това, му казах че искам да си ходя защото съм гладна. Тръгнахме си като минахме през някакъв друг път, не знам от къде, през някакви коприви и кал. Когато го изминахме, минахме през тях, не си спомням вече за какво и той си ме изпрати до нас. Казахме си нормално "чао" и това беше. В следващите няколко дни го виждах на даскалото където се събирахме всички, но той се държеше все едно ме няма. Не бях влюбена или кой знае колко привлечена от него все още но въпреки това ми беше леко гадно. И в продължение на година и няколко месеца не сме поддържали абсолютно никакъв контакт, дори не се бяхме засичали случайно. Докато един ден не ми писа във фб и не поиска да се видим. Казах му че не съм си на село (там се случи всичко), бях в Пловдив защото учех там. Поиска ми номера и ми звънна и непрекъснато ме питаше кога ще си идвам и подобни неща. Дойде коледната ваканция и се прибрах на село за празниците. Писахме си няколко пъти но така и не се видяхме, дори с една приятелка ходихме до тях, но го нямаше. След това две години пак абсолютно никакви взаимоотношения не поддържахме. И един ден съвсем случайно докато си скучаех реших да му пиша, просто за да си създам някаква приятна емоция, понеже знаех че с него нямаше как да ти е скучно, той беше и все още е от т. нар "лоши момчета", има дори сериозни проблеми с наркотиците, криминални прояви и прочие такива неща. Но онази вечер когато реших да му пиша го направих просто защото исках да поговоря с някого, нито съм искала да се занимавам с него сериозно, нито да му се свалям, а избрах тоно него защото не беше като останалите момчета които ме сваляха - адски банални и скучни, използваха едни и същи фрази с цел да ми се харесат на всяка цена, а това мен адски ме отблъскваше. Та писахме си малко, и след около месец започна да ми пише всеки ден, отново ми поиска номера, звънеше ми постоянно. На мен ми беше приятно защото, както казах, беше настоятелен, но нямаше това сервилно поведение което имаха останалите мъже спрямо мен. Пак постоянно ме питаше дали ще си дойда, не можех защото определени фактори ме спираха като липса на пари, имах изпити.. Много се ядосваше от това. Чувствах се адски готино в компанията му, въпреки че знаех какъв е, той дори се хвалеше с изпълненията си. Изобщо не предполагах дори, до къде ще стигнат нещата след едно известно време. Та поддържахме пак контакт в рамките на около 2 месеца и изведнъж спряхме да се търсим. Той, защото му беше писнало да ме чака да си дойда. Не го приех никак защото все още не изпитвах нищо към него, освен че ми беше приятно да ме сваля. Знаех каква е целта му и аз също не се дърпах, защото успя да ме накара да го пожелая. Дойде лятото. Пак му писах. Пак ме пита кога. След една седмица в деня в който щях да си пътувам за село ми писа и му казах че си идвам днес. Пристигнах но не се видяхме същата вечер. На следващата, пак с онова момиче за което говорех в началото на разказа, се разхождахме безцелно из улиците и попаднахме случайно на един наш познат, който ни заговори и изведнъж от нищото, дойде той с колело и с качулка на главата, като носеше в торбичка бири. Онзи познат с който се засякохме ни покани у тях на двора, пихме, говорихме си, всъщност той (стопанинът) говореше и не му млъкваше устата. А моят човек пак се държеше все едно ме няма. Бях започнала да го харесвам но не бях съвсем хлътнала. Мина известно време и с моята приятелка станахме и си тръгнахме. В следващите 7-8 дни с това момче за което ставаше дума до сега се търсехме постоянно, пишехме си, аз му звънях, както и той на мен, уговаряхме се къде да се видим но пак все не успявахме. През тези дни усетих как тръгвам по "наклонената плоскост" т. е преди това просто ме привличаше но започнах да усещам как хлътвам, знаех че не трябва, знаех, че е с лоша репутация, наркоман и престъпник. Можех да спра процеса все още, но не го направих. И една вечер, както обикновено си бяхме навън с моята приятелка, както обикновено му се обадих, като го питах къде е и иска ли да се видим. Каза ми че е у един негов съсед и гледат мач и ми каза да дойда ако искам. Естествено, че исках. Отидохме до тях И пак му звъннах да ме упъти къде е къщата на човека у който е на гости, той каза че ще излезе да го видя. Излезе, тръгнах към него и като се приближих забелязах че е адски ухилен, но може и да съм си въобразявала, знам ли. Влязохме вътре, запознах се с хората, които бяха там и започнаха да ме разпитват къде живея, на кой съм и подобни неща. С него бяхме седнали един до друг, закачахме се, бъзикахме се, държахме се за ръце под масата, пак усмивката не слизаше от лицето му. Смело и категорично заявявам че след детството ми, това бяха най-щастливите ми моменти. Да, може да ви се струва не нещо кой знае какво, но за мен беше и все още е. Човекът у който бяхме беше изключително мил и гостоприемен към мен и най-добрата ми приятелка, въпреки че за първи път му стъпвахме в къщата. Станахме да си тръгваме тримата ( аз, най добрата ми приятелка и той), поздравихме хората и им пожелахме лека вечер. Пак беше посред нощ и тръгнахме да кръстосваме улиците тримата, правихме си обиколки на мн места из селото. През цялото време почти не се спря да говори (момчето). Разказваше ни наркоманските си и криминални приключения: катастрофи, кражби на коли, сблъсъци с полицията, пренощуване в арести. Освен това той е наркозависим от години. Ще кажете че е пълен боклук и ще сте прави. Да, знам че ще ме упрекнете как съм могла да си падна по такъв, но вече беше късно. Любовта е нелогична и ирационална. Знаех прекрасно, че трябва да стоя далеч от такива, но не можех. По едно време приятелката ми предложи да легнем на полето и да гледаме звездите. Така и направихме. Легнах между двамата. Поседяхме така известно време, гледайки звездите след което пак се поразхождахме малко и изведнъж МП каза че ще се прибира, казахме си довиждане и останахме само двамата. Попита ме къде иска да отидем, отговорих му- не знам. Предложи да седнем на пейките на центъра. Седнахме и той ме взе в прегръдките си... Не мога да опиша за какво щастие става въпрос, просто.... нямам думи. Чувствах че потъвам, че се изгубвам, че ако има абсолютно щастие и рай на земята, то е точно това, което ми се случва в този момент. Не мислех за нищо, исках това да продължи завинаги, нямах нужда от абсолютно нищо друго. Бях безумно, безвъзвратно до смърт влюбена. Нямаше вече връщане назад. Аз позволих това да се случи с мен, сега си давам сметка, че интуитивно съм знаела какво ме чака, но въпреки това не се спрях навреме да се занимавам с него, сякаш нарочно. Все едно както си караш кола и се засилваш директно към дерето, знаейки че ще умреш. Дойде някаква патрулка и решихме да се преместим в двора на детската градина, която беше зад нас. Седнахме на стълбите като той пак ме гушна, поцелувахме се. Н е знам от къде и как ми дойде и изцепих: Не искам да ме пускаш никога. Той нищо не каза. Предложи ми да отидем към тях. Отказах му. Не за друго, а защото бях в цикъл. Не исках като се съглася на предложението, след това да не можем да направим нищо като разбере в какъв период от месеца съм и да му разваля настроението, затова му отказах още там, но не казах защо. Навива ме известно време, след това ми каза "чао". Като се прибрах не успях да заспя, цялото ми същество щеше да се пръсне от силните чувства, които изпитвах. Освен на върха на щастието и влюбена, чувствах и силно напрежение, без да мога да си обясня защо. И разбира се, започнах да си фантазирам едни неща, да се надявам напразно, че ще бъдем заедно и всякакви такива. На следващия ден му звъннах да се видим и той се съгласи. Излезе пред тях, постоя 10 минути след което каза че се прибира да спи. Не исках да го пускам, но не го показах естествено. Следващите две седмици през които си бях на село бяха същински, неописуем, емоционален ад за мен, защото той не ме потърси. Не спях, не ядях, пиех по половин литър ракия на вечер, ревах постоянно. От време на време не успявах да се сдържа и му пишех че ми липсва. Не получавах отговор. Исках да му се обадя но от личен опит знаех, че колкото повече преследваш някого, той толкова повече бяга от теб, исках да се покажа горда и че не ми пука, като по този начин се надявах да събудя интереса му. Нищо такова не се случи. Дойде време да се прибирам в родния ми град. Продължавах да страдам по него. Майка ми щеше да пътува за това място, на което бях, защото и беше родно и ми предложи дали искам да отида с нея. Приех, само защото се надявах да го видя отново. Един ден не издържах и му написах че го обичам. Знаех че не трябва, но повече не можех да търпя. ПОне щеше да ми даде някаква яснота относно това какви точно намерения има към мен, но уви и това не стана. Само ми написа " да бе, ако беше така щеше да дойдеш в нас когато исках"... Казах му че пак ще си идвам ако иска да се видим, попита ме кога и в колко ще пристигна, казах му. Когато вече бяхме пристигнали беше почти вечер. С него се бяхме разбрали в колко да се видим и къде. Оправих се, нагласих се и тръгнах към мястото за срещата, въпреки че бях закъсняла малко. Него го нямаше. Написа ми че видял някаква негова позната и се заговорили и щял да звънне като тръгвал. Чаках 15 минути. Реших да звънна да го питам защо се бави, при което той вдига и ми отговаря някакви неща, от които разбрах само: Абе ти ква си да ми държиш сметка бе.. И ми затвори. Постоях и почаках още малко и си тръгнах. Истината е че не му се сърдех дори за това. Наистина. На следващия ден пак исках да се покажа горда и уж сърдита. Казах си "край", няма да го търся повече, до тук бях. Влезнах си във фб, беше ми писал: Сори аз останах на гости, поканиха ме Аз: Не ме инт. заминавай...
Той: Ми момичето ме покани на гости, кво да напрая, а пък и кво да са занимаам с тебе, виж са ква си... При тази реплика побеснях и му казах че е боклук и пълен провал и нищо не става от него. Последваха обиди от негова страна, каза ми че съм грозна, че никой няма да иска да ме ебе, че съм плашило... не знаех дали го мисли наистина. Ако беше така нямаше да ме сваля. Затова не се обидих, но не знаех защо се държи така. Блокирах го. Следващите няколко месеца бяха още по-голям ад. Пак не ядях, успивах се за лекции, не ме интересуваше абсолютно нищо. Болката в гърдите ми беше неописуема, плачех дори пред колегите, исках, молех се на Бог да умра но нямах смелост да се самоубия. Отслабнах много. Плачех всяка сутрин щом си отворя очите... Но не, няма да го потърся и да му позволя да ме унижава повече. Бях се зарекла и така издържах няколко месеца, всъщност половин година, като през този период имах някакви съвсем леки наченки на емоционално възстановяване. Докато един ден, в който си мислех че го бях забравила, беше тази Коледа всъщност реших да го поздравя за празника с смс, не му бях изтрила номера. Той ми отговори доста сърдечно и ме попита как съм, как е празника и пр. Казах му че съм на работа. Същата вечер, когато се напих му се обадих, поговорихме, разговора ни завърши с думите му които го бяха: Много се радвам че се обади, направи го пак. Не знам какво да си мисля. Това ме обнадежди от една страна. След това пак ми се обаждаше няколко пъти, като единия път беше от непознат номер защото му били спряли сметката и искал да ме чуе. И така общо взето, продължавам да изпитвам същите чувства и причината, поради която споделям тази история тук е за да ми олекне и да облекчи болката ми. Най вероятно ви изглеждам като пълна глупачка меко казано и може и да е така. През всичките тези месеци непрекъснато си задавах едни и същи въпроси, на които нямаше отговор. Не споделих тези чувства с абсолютно никого освен с моята най-добра приятелка, защото знаех, че няма да получа истинско разбиране от никой а само някакви празни фрази, от които нямах нужда. Дори сега се разплаках но някак си от облекчение. Благодаря ви за вниманието и времето, което отделихте :))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: b8f5ee9a77 |
|
1. Трябва да пораснеш емоционално, и то спешно. Не е нормално да изпадаш в такива състояния при най-малките проблеми. Ако темата ти не е измислена, за което имам съмнения, ще ти кажа само, че се държиш глупаво и незряло. Замисли се сериозно.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 9795fbb4b8 |
|
2. Малката, бегом в детския раздел! Този е за възрастни.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: f09407e9dd |
|
4. Номер 1, изказването ти е присъщо за човек, когото никога не се е влюбвал или поне не е страдал от любов. Когато даваш всичко за някого, а той не ти отвръща със същото, няма как да не те боли. И това, съответно, се отразява на ритъма ти на живот. Да си влюбен (било то и в неправилния), не е глупаво и незряло. И не, нямаш право да омаловажаваш проблемите на другите и да ги класифицираш като "малки". Какви са твоите "големи" проблеми? !
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 4d7e1bdd84 |
|
5. Студентка си, а като чета имам чувството че си на 13... Момиче, вземи се в ръце. Още не е късно да се опомниш. Не се обричай на смърт с този човек. Наркозависим престъпник. Още повече, че въобще не се държи добре с теб. Ще те замъкне на дъното и ще ти съсипе бъдещето. Ще свършиш в някоя комуна или морга. Не те познавам, но не ми се иска още един млад живот да се провали. Имам познати на твоите години, които вече успяха да се забъркат с подобни типове и сега са в деветия кръг на ада. Освен, че е изтинско мъчение за тях, нямаш представа какво преживяват семействата на тези клети момичета. Казвам ти това, както бих го казал един ден на дъщеря си като порастне. Прекрати всички взаимоотношения с тази тъмна личност. Той вече е избрал черната страна на живота.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 6dda5e4dcf |
|
6. Номер 1, защо обиждаш момичето. И не ми се прави на всезнаещ психолог, защото не си - казвам ти го, за да не живееш с измислени представи за себе си, че разбираш от човешката психика. И се замисли сериозно над това, което ти казвам... ама без злоба, че то за хората, които раздавате етикети, злобата е основно "качество". Виждам, че си намерил поле за изява, където да изливаш комплексите си. Така е като човек се мисли за нещо, което не е, но се опитва да се прави на всезнаещ и важен. Оправи си женската психика, и то спешно.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 8b85e44c92 |
|
7. Този пропадняк изобщо не си пада, нито си е падал по теб. Иска само да те мине. Ако му позволиш ще си пълен парцал и в неговите очи и наистина. Само ще вдигнеш самочувствието на една отрепка. И как изобщо може да си привлечена от наркоман, те са гнусни, не спят с дни, не ядът, кожата им е изпита. Приличат на зомбита. Бляк. Какви момчета и мъже има, нищо не си видяла. Стегни се. Още по малко, че те е обиждал, как може да позволиш такова нещо, та и чак да му честитиш празник след това и да си чатиш с него. Нямаш ли самоуважение, ти да не си някакъв боклук? !
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: c2d169fbde |
|
8. Не можах да прочета тия продълговати писаници и, слава богу!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: f6eff43e2c |
|
9. Какво се правиш на ударена , сякаш не си знаела какво ще стане . Оправданията ви винаги са от сорта на ''беше ми любопитно'' , айде бе , да не сте на пет години ?
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: dfab14b5e0 |
|
10. Да абсолютно пълна глупачка си, а също и сайта дето ти е публикувал глупостите. Пиеш по половин литър ракия. Пияница.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 6dda5e4dcf |
|
12. Номер 6 до номер 1-10, като не включвам в това число номер 4, който единствен тук разсъждава адекватно: не се правете на голямата работа и не обиждайте авторката, защото не знаете какво става в нейната душа. Осъждането на друг човек всякога е погрешно, защото никога не може да знаеш какво е ставало и става в душата на този, когото осъждаш. И стига с това "вземи се в ръце" и обяснения, кой на каква възраст се държи. Ама че злоба в този сайт.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 40bd8d4fa7 |
|
13. Аз имах доброто желание да прочета цялата история, но просто беше невъзможно. Още в първите десетина изречения се разбира, че историята е измислена, а аз поне нямам време да чета разни фалшиви истории, особено пък, ако са толкова дълги.
Само погледнете историята - с приятелка си ходят, минават покрай пейка, на която стой непознат. Дотук нищо притеснително. Те, обаче, видиш ли, се спират да си говорят с него и от дума на дума той ги кани в тях и те приемат. Тук вече започват да светят червените лампички, но все пак реших да дам още малко шанс на историята.
След това те се смеят, забавляват се и всичко е топ - направо прекрасно! И тук идва черешката на тортата - напълно непознат те кани да отидеш с него посред нощ в планината, и ти приемаш, естествено! Там виждате някаква къщичка, в която решавате да влезете, и в която има матрак. Твоята приятелка решава да си тръгне, оставяйки те в ръцете на напълно непознат в планината, в къщичка с един матрак вътре, но ти си абсолютно окей с тази ситуация и всичко е точно, като дори започвате да се натискате по твоя инициатива...
Ами, аз тук някъде спрях да чета историята, пък който я е прочел до края може само да съжалява за загубеното си време. Като гледам се е разразила дискусия в коментарите, така че явно някои хора или имат прекалено много свободно време, за да четат подобни глупости, или просто са лековерни и не могат да повярват, или различат, когато дадена история е измислена.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 24107f1359 |
|
14. Миличка, мисля, че си достатъчно голяма за да знаеш цената си.
Не се унижавай повече, приключи всякакви контакти с него. Тръпка ти е толкова, просто защото не сте правили секс, т. е. е неизживяно. От опит ти го казвам, по-добре се отдръпни и не го търси повече, не те заслужава, още по-малко това, което ти е казал за да ходи да пляска някоя друга, щото ти не си му дала!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: efa4c5ddcc |
|
15. искаш някъв боклук...толкова време....нямам думи....порасни момиче
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 861e482edb |
|
16. Проблемът ти е, че си прекалено добродушна и наивна.
Спри да го идеализираш този!
Започни да излизаш в града, където учиш с разни колеги от университета ти - заобиколи се с мъжко внимание от качествени момчета, които водят нормален живот.
Сама осъзнаваш, че емоционалната завивимост, която си развила към този, вече ти влияе сериозно и на живота ти.
Наложи си да Не ходиш повече на това село, поне не и в следващите 5 години.
Повече не му пиши в нета, нито по телефона. Даже си смени номера.
Не се връзвай на негативните и подигравателни коментари тук.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: ef02541a36 |
|
17. То и аз едвам издържах докато прочета това дълго писание. Ако историята не е измислена, да ме извини авторката, но е доста инфантилна и безотговорна към себе си. Да се вземе в ръце и да учи сериозно, вместо да мисли за този тип. Колкото по-скоро го забрави, толкова по-добре.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
