Споделена история от Любов и изневяра |
Страх от думите "обичам те " ?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 938 пъти
Здравейте! момиче на 19 съм и имам приятел на 22. "Проблемът" ако може да се нарече така - ми е следният :
Заедно сме от 2 месеца, да, малко е, но имаме страшно силна връзка. Не мога да ви опиша колко чувства и страст, дългите разговори, дългите прегръдки и целувки, сексът.. абе всичко е повече от хубаво. Идеята ми е, че и двамата са ни прецаквали жестоко в предишни връзки и очевидно и двамата знаем какво е да те боли много от любов, от връзка, от човек на който си се отдал изцяло и какво е да бъдеш много наранен ии така.
Винаги се държа студено с хората, поставям нещо като стени между нас, не обичам сближаването, защото не само момчета, но и много приятелства са ме карали да се чувствам зле, когато се отдам 100% на някого. Накрая ти се иска да не го беше правил.
Сега с въпросния ми приятел ми е толкова хубаво и всичко супер, че.. мисля, че го обичам. Наистина го обичам и признавам пред себе си за първи път това. С него сме си говори за тези неща и той, също като мен сподели, че много трудно обиква някого, защото има проблеми с доверието, тук обаче да вметна, че при нас е различно. И мисля, че и двамата взаимно отричаме и не искаме да си признаем, че се обичаме. Просто го чувствам.
- Първите седмици от връзката ни, когато кажех нещо от сорта на "ей любов" и той буквално ме режеше като "не ми казвай така, ще се влюбиш неусетно.. и ще ми кажеш нещо без да го мислиш, аз няма да ти кажа, че те обичам докато не го почувствам " и просто беше странно. Винаги реагираше странно, когато казвах нещо подобно. Сякаш се плашеше и не искаше... пък
От онези дни спах в тях, на сутринта правихме секс, направи ми кафе, глези ме, гушкахме се и изведнъж като гръм от ясно небе ми дойде едно "много те обичам". Замълчах си. Усмихнах се, зарадва ме изключително много, но нищо не отговорих. Прекарваме доста време заедно и от понякога вмята нещо като "няма да направиш това, защото ме обичаш" или "много бързо се влюби" и винаги си мълча. Наистина ме е страх да кажа "обичам те" не знам дали онзи ден го каза, защото наистина го почувства или просто всичко беше толкова хубаво, че сякаш се "изпусна" сякаш го каза без да иска.
Какво мислите вие? Не е голям проблем, то всъщност няма и проблем, просто ви споделям как се чувствам и се надявам да проявя разбиране и мнение по въпроса. Благодаря за отделеното време!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: d92ef72226 |
|
1. Моля те, спри да мислиш. Това не е логическа игра, това са чувства. Ако изпитваш нещо, най-важното е да го показваш ежедневно с действия. Второто по важност е от време на време да го казваш гласно. Щом вярваш, че е твърде рано, мълчи си още няколко месеца, но не го мисли излишно. Изразявай се в действия, прави мили жестове, разговаряй с него, обичай го без думи. Когато се почувстваш готова, ще го кажеш без дори да си го обмислила, без да си имала желание да се спреш.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: a748f08c51 |
|
2. На същата възраст сме с моя приятел, аз го заобичах на първия месец , но изчаках той да го каже за да не изглеждам луда. Той го каза първи, месец по-късно. Тоест на 2-рия месец. Вече сме заедно от 2 години
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: d2b53fb2f9 |
|
3. От личен опит ще ти кажа - не прави грешката да НЕ казваш какво мислиш и усещаш... Ако го усещаш казвай го показвай го всичко... защото ако не го направиш после ще съжаляваш като мен :)
Scott
|
|
