 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не я забравям
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1097 пъти
Не спирам да мисля за нея. Искам да ви попитам, ако някой има сходна до моята история да сподели как преживява всичко това. Ще разкажа на кратко. Но как бих могъл да съм кратък в любовта? Преди 7 години се запознах с едно момиче. Още от самото начало я смятах наистина за най-хубавото момиче на света. За мен нямаше по-красива. Запознахме се и започнахме да си пишем доста често. После това доста често премина във постоянно. Накрая се срещнахме и то си стана от самосебе си. 20 годишни, които седят гушнати и си споделят и тн.. С течение на времето се привързахме много един към друг. Това беше първата ми истинска любов. В която не очаквах нищо. До тогава не разбирах това. Всъщно това го разбрах по-после. Прекарахме 2 години заедно в които две години се променихме и двамата много. Станахме като семейство. Реално аз я виждах като майка на децата ми. Никога за две години нямах желание да погледна друго момиче. Тя също. Бях сигурен от начина по, който ме гледа и тн... Това са много подробности и трябва да изпиша цяла книга докато опиша нашите взаимотношения. И така веднъж тя ми каза, че иска да се разделим. Може би в този момент изпитах нещо подобно на кошмар от който не се будя. Започна се рев, сълзи и обяснения. Истината е че техните заминаваха окончателно да живеят в чужбина. Оставаше около 2 месеца в които тя искаше да прекрати взаимотношения с мен. През които два месеца аз не я оставях. Ходех където и тя и се опитвах да покажа любовта си. Първите пъти не ми отказваше да се видим и когато това станеше плакахме и двамата. Заедно. Сигурно сме изглеждали като невменяеми, но така си беше. Имаше вечери в които седяхме по 2-3 часа и не си казвахме нищо. Просто седяхме прегърнати и отдавахме любов един на друг. Любов, която с всяка секунда ни напускаше не по наше желание. Нямаше ден в който да не я умолявах и да мислих начин как да бъдем заедно. В последствие тя създаде дистанция между нас. Бях толкова влюбен, че реално не ми се живееше без нея. За мен тя беше човекът отреден за мен. Нямаше друга подходяща. Започнах да си мисля и да копнея по бързо този сън да свърши за да се събудя. Вечер преди да заспя си представях как това не е реалност. Опитвах се да обърна двата свята в главата ми. Започнах да мразя и да не харесвам тази реалност тук защото за мен това не беше правилно. Сякаш пътищата посочени за мен в линията на живота, някой ги беше отклонил. Сякаш нещо не беше както трябва. И така тя замина. Замина много далече. Канада и нямаше реално как да отида. Това беше първата ми мисъл. Защо да няма как? А втората- Какво ще постигна? Измина най-тежкият месец от живота ми. Месец който дълго ще помня и още по дълго ще забравя. Изпращах ѝ писма. Всеки ден. После станаха по две на ден. Понякога и по повече. Опитах се да поддържам любовта от разстояние но нещо липсваше. И така тя ме отблъсна. Наговори ми много чужди за нас неща по телефона. Започна да ме обвинява че не я оставям. Накараме да се чувствам виновен. Отново дупка. Бях купил билет. Продадох ги. Оставих я. И това беше всичко. Изминаха много години от тогава и аз още мисля за нея. Тя не ме потърси. И аз не я потърсих. Всичко си остана там. В далечните години. Там на пейката. В парка. На някои улици. В ресторантите. В подаръците. В снимките. В усмивките на снимките. В нейните тениски, които още седят в нас. Аз живея там. Успях да обърна двата свята. Аз не продължих напред. Същият съм си и чакам да се събудя... Какво да направя няма лек.
Извинявам се за правописните грешки.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 580e2c2196 |
|
1. Ооох приятел... Чувствам се така с малката разлика че аз съм в този кошмарен месец... Първия.
Историята не е точно същата но все пак и аз мисля че изгубих човека който беше отреден за мен.. Не мога да ти да съвет освен да опитваш всеки ден да я забравиш-аз така правя..
Стикай зъби и напред и нагоре
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: c8f1e88569 |
|
2. За да я преодолееш, първо трябва да го поискаш.
Ако тя беше твоят човек, сега щеше да е до теб. Значи не е била тя.
Целта ти не може да е да я забравиш - тези неща ще ги забравим, чак като ни хване склерозата, ако ни хване.
Целта е след години, когато се сетиш за нея, да изпитваш само някакво топло чувство и на устата ти да се появи усмивка.
Представи си го още сега това - че са минали много години, и се опитай да почувстваш тази емоция.
Събери вещите, които са останали от нея, и ги сложи на място, където няма да ти попадат често. Същото направи и с електронните си устройства - всички файлове, свързани с нея, ги премести на флашка и я остави при вещите.
Напиши й прощално писмо. Излей си душата там и не пропускай да пишеш, че й прощаваш, да й благодариш и да й пожелаеш щастие. Напиши едно и до себе си, в което също си прощаваш, дай си сметка какво си научил от всичко това и си обясни защо трябва да продължиш напред. Сложи писмата при вещите.
Ако има нещо, което те влече да учиш, сега е моментът да се запишеш на курс. Ако ще да са танци. Или тръгни на фитнес. Просто прави нещо, което ти е приятно, което те кара да общуваш с повече хора и ти помага да чувстваш, че животът ти се променя.
Подарявай си мигове, които ти помагат да оцениш настоящето. Като някой хубав концерт. Разходи се безцелно в някой слънчев ден и се наслаждавай на хубавото време, на това, което виждаш, на преминаващите хора, на мига.
Почувствай радостта, че си жив, че те има на тази земя точно тук и сега, и благодари за това.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
