Какво не е наред с мен?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1239 пъти
Започвам да си мисля, че нещо сериозно не ми е наред. Първо държа да кажа, че нямам никакви проблеми с баща си. Когато бях на 14 той замина да работи в чужбина и се прибираше по няколко пъти в годината, а понякога и майка пътуваше при него. След 7 години майка ми замина при него за постоянно. Не съм единствено дете. Брат ми и той замина, но на друго място, не живее с тях. Женени са, не са разведени. До колокото знам, а сме си достатъчно близки с тях не е имало изневери някакви. Въпреки, че баща ми го нямаше физически вкъщи винаги е бил насреща да говорим с него и за добро и за лошо. Чуваме сме се поне по 3 пъти седмично. Гостувам им като имам свободни седмици. Имат си своите разногласия, но нищо фрапиращо. Не съм била свидетел на домашно насилие в дома си. В общи линии стабилна семейна среда. Баща ми е взискателен, но никога не е бил от онези студени бащи, за чието внимание трябва да изнемогваме. Майка ми пък ми е най-доверения човек на този свят, толкова ми е близка. С брат ми също сме в много добри отношения. Цялото това го обяснявам, защото често в психологията нещата първо се свързват със семейството. Имала съм и щастлива връзка преди историята, която ще разкажа, имала съм и неуспешна. И може би понякога имам голямо его, но и съм го потъпквала понякога, не е в някаква крайност.
Преди повече от 2 години срещнах едно момче. Харесах го визуално, но силно ме привлякоха в него качества му. Земен, хуманен, позитивен и някак вроден лидер без да е властен или агресивен. От тези хора, които дори и да са те подразнили с нещо само като ги видиш и ти става готино. Наистина много приятно момче. Той също си ме хареса, но скоро след това избра друго момиче пред мен. Може би, защото я познаваше по-отдавна, може би защото щеше да му е по-лесно. Ако беше с мен след края на лятото и двамата трябваше да пътуваме, защото сме от различни градове, макар че и двамата имаме тази възможност. Както и да е, не е важно. Притеснителна е моята реакция. Епопея на рев, депресия и цяла гама от последици на нараненото его. Месеци наред, даже повече от година ме налягаха тези моменти.
И нали клин-клин избива, та затънах още повече. В началото всичко дълго време беше на шега и закачки. "Подхлъзнах" се по някой, с който се виждам почти всеки ден и ще ми се налага да виждам и за напред, което беше доста недомислено от моя страна. На всичкото отгоре си позволих такава емоционална привързаност към този човек, без ние да имаме или да сме имали нещо повече от няколко пъти секс и отделно от това се възприемахме и като приятели в истинския смисъл на думата. Той знаеше за това, което изпитвам към него. Спорили сме неведнъж, за това, че искаме различни неща. Имали сме сигурно в пъти повече караници, отколкото секс като ударим чертата. И естествено аз не пропусках възможност да се проявя, когато той се нуждае от нещо. На моменти страдам от някакъв абсурден алтруизъм граничещ с мазохизъм. Накрая се разбрахме да си останем само приятели, защото той не искаше връзка и не знаеше дали някога ще поиска. Бях окей с това, все пак не го чувах за пръв път, и преди сме го говорили. Пък и беше за добро. Нищо не ни се получаваше, ама нищо. Никъде не сме излизали само двамата, имаме общи приятели и покрай тях се засичаме на една маса. Пили сме кафе и само двамата, ама повече в рамките на някакъв даже повече служебен, отколкото приятелски тон. Няколко други случая, където сме си говорили наистина като приятели. Срещахме се в квартирата ми. Секса не беше, както трябва, това не съм му го признавала, за да не го засегна. Той не се интересуваше от това, което ставаше с мен или около мен, а ако опитах да споделя нещо ме контрира с някоя реплика. Аз доброволно се подлагах като кошче за душевните му отпадъци. Целия му безразборен сексуален живот е сам по себе си един вик за помощ. Агресивен е. Обиждал ме е, нагрубявал ме, обвинявал ме несправедливо. Знам, че този човек е ненадежден като цяло. Знам, че в отношенията си с хората като цяло и особено с жените единственото, което го вълнува е да извлече максимална изгода, за което е готов на всичко, дори да потъпче бледите следи от принципи в себе си. Но всичко беше наред, защото бяхме приятели все пак, а приятелите си прощават и се приемат един друг такива каквито са. Понеже си бяхме правили няколко дребни услуги аз вярвах, че сме такива и че някъде там в този човек има и друга страна. Оказа се, че този човек никакъв приятел не ми е и ни най-малко не го е грижа какво се случва с мен. Аз го подкрепях в трудните му моменти и не съм го правила очаквайки нещо в замяна, но когато видях, че дори не го е грижа за мен, защото знаеше, че имах проблем, всичко приключи. Не говоря за два-три дни незаинтересованост говоря за седмици наред. Дори приятел не ми е, просто се старая да поддържам добър тон, защото не искам да се стига до необходимост аз да прекъсна отношенията си с кръг от хора, заради него. И капака! 2 месеца след като се разбрахме, че прекратяваме секса, заради различните ни желания той започна връзка, каквато уж не искаше с друга. Него няма какво да го коментирам. На повечето хора като изброяваш недостатъци в определен момент стигаш до "но" и почваш да изброяваш положителни качества. Аз дори не мога да се сетя за "но".
Е какво не наред с мен? Имам ясна представа за добро и зло. Признавам, че макар, че виждах, игнорирах или отричах някои от недостатъците на втория, но все пак се виждаше, че това е обречена кауза. Няма нито една логична причина да съм изпитвала към този човек толкова силна емоционална привързаност. Очевидно сгреших и вярвайки, че този човек може да ми е истински приятел. В същинския секс също не си паснахме. Към хората като цяло, не само към мен той е груб, подтиска радостта и самочувствието им. Даже самата му енергия на присъствие ми е неприятна. Което е обратното на това, което аз харесвам във хората и най-вече в мъжете. Тогава защо се бях вкопчила така в идеята, че всичко е поправимо и може да проработи? Защо не го стъпках след като мога? Защо все още изпитвам съжаление към някои от трудностите през, които е минал, въпреки, че той дори не се е интересувал от това, че и аз съм се сблъсквала с неприятни неща и не ми е било лесно? Защо толкова ревах и се чувствах ужасно от това? Какво не е наред с мен? Поставете ми диагноза, ако искате, съвети, мнения, може и професионални, но ми обяснете на какво може да се дължи подобно неадекватно поведение от моя страна. Защото за наистина вярвам, че познавам добре себе си, но не мога да си го обясня това. Как се стигна до това? Започнах, защото хората не винаги са каквито изглеждат, но след като стана ясно какъв е човека в случая не разбирам защо съм продължила? Или поне на какво се дължи? Къде да прочета повече? И преди да прочета коментари за "лошите момчета", да харесвала съм такива, но съм харесвала и кротки. Тук изобщо не става въпрос за някакъв приключенски пакостлив типаж "лошо момче". Тук говорим за това, че аз през цялото време виждам и през повечето време осъзнавам в какво емоционално и психическо състояние е този човек. Тогава на какво се дължи нездравата ми реакция? Дали поведението ми в двата случая е свързано и се дължи на нещо, което пропускам? Или реакцията ми във втория случай е ответна и въпросния ми е повлиял, един вид съм реагирала регресивно?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 48186097bb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Говориш за себе си така, сякаш вече си решила, че си луда и нещо не ти е наред. Не е така, човешко е да изпитваш различни емоции, а любовта е най-нерационалното нещо в този живот. Просто не ставаш за секс без обвързване и бъркаш разни понятия (приятелство, любов, неангажиращи интимни отношения). Приятелите се доказват във времето. Любовта не идва със секса. Очевидно не можеш да правиш секс, без да вложиш чувства, затова не го практикувай. Очакваш, че всичко ще е прекрасно, но животът не е идеален, хората не са съвършени, а всякакви човешки отношения са сбор от емоции, мисли и възгледи. Объркана си, но не е фатално. Остани сама за няколко месеца поне, помисли малко на това, каква връзка искаш и какви качества цениш най-високо. Не приемай да имаш отношения с несериозни хора, защото си чувствителна и накрая ще бъдеш наранена. Не приемай да бъдеш в сериозна връзка с човек, чиито лоши черти не можеш да понасяш дългосрочно. Научи се да пазиш сърцето си.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: f6026ab651

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Нарича се инерция. Емоцията създава движение което трудно се прекъсва. Има точно 2 варианта, вероятно еднакво лоши: - да заседнеш на дисфункционална връзка - да скачаш от връзка на връзка. Повечето хора не могат сами да се спрат, защото нямат воля. Но дори и да имаш, естествено това пак е болезнено, и с времето и то натоварва... Иначе, хората са ми много интересни с това, че все се чудят какво не е наред с тях, сякаш си мислят, че като се "поправят" и животът им ще се поправи. Защо предполагаш, че животът може да е нещо различно от това което виждаш? Замисли се малко. Смисълът на животът е оцеляване и егоизъм. Всеки правят какво ли не опитвайки се да преследва собственият си интерес. Според теб, подобна схема може ли да доведе до нещо различно освен страдание? Изобщо няма значение, какво точно ще избереш в нея - дали да го играеш добър, или лош - накрая винаги ще загубиш. Съжалявам за песимистичният поглед, но понякога е по-добре да осъзнаеш как работи живота, и спреш да се обвиняваш за някои неща... Така е, ти си инициаторът на тези неща, и е хубаво че го виждаш, защото за повечето все другия е проблемът. Но след като го видиш, трябва да видиш и, че това е в природата на живота. Много не схващат защо има аскети, монаси, що аджаба тия хора са загърбили тия "плодове", "дарове" на живота. Защо са спрели. Защото са видяли нещо, което повечето не виждат. Естествено, няма как средностатистическият човек да постигне това, но все пак може да се поучи от това да се поспира, да остава сам, да си прочиства малко ума, да обработи цялата тази информация.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 7f1da6eb9f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Влюбила си се. Човек не може да заповяда на сърцето си. Не си ненормална, спокойно, просто е бил неподходящ.

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 937844e137

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторката: Благодаря за времето, мислите и усилията вложени от вас в коментарите! Номер 1, наистина е така. Въпроса е, че аз самата, въпреки че съм моногамно ориентирана в сексуален план, съм изключително свободолюбива във отношенията си. Затова и се пробвах с такъв тип отношения. Аз знам какво искам, съзнавам, че няма идеални, аз не търся това. Просто усещането от преживяното в случая е все едно съм дала на късо. Отведнъж се появява в поведението ми нещо нетипично за мен. Това, което не ми е ясно е откъде се пръкна този период на в известен смисъл чувствителност, защото преди я нямаше. Относно съвета ти, всъщност и аз си помислих същото. Даже часове след като пуснах темата случайно попаднах на една книга и работя върху въпросите, които трябва да си изясня. Номер 2, всъщност книгата в която се съсредоточих развива основната си идея върху това с инерцията. Това е важната подробност, която ми убягваше в обяснението. Въпреки, че съм по-скоро оптимист, признавам, че си прав за суровата реалност. И все пак, както казваш не всички сме устроени да ставаме като монасите. Номер 4, не е любов в моите представи. Затова пиша темата. Срещала съм любов, знам какво е. Затова и полагам толкова усилия да се изясня със себе си за всичко около начина по който аз съм реагирала. Защото усещането за случилото се е все едно нещо е давало на късо и не си е било на мястото през цялото време. Аз не си бях на мястото.

 

...