Как да стана нормален човек?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1254 пъти
Историята ми е доста доста дълга и не знам откъде да започна, но... да започнем с детството. Откакто се помня, най-лошият ми кошмар е моят баща. Той е абсолютно олицетворение на злото. Биеше ме, наказваше ме, крещеше ми за всевъзможни глупости. Не съм била лошо дете, не съм правила пакости, но той се държеше с мен повече от ужасно. Никой не ме обиждал, унижавал и наранявал така жестоко както моят "скъп татко". Създаде ми много комплекси. И до днес нямам обяснение защо ми причини всичко това.

Емоционалните травми, които ми нанесе, както и липсата на бащина любов сега ми създават огромни трудности в общуването, особено с мъжете. Винаги съм била срамежлива, свита, мълчалива и комплексирана, а не изглеждам зле, имам доста обожатели. Проблемът най-вече е в това, че не мога да общувам с мъжете. Срамувам се твърде много, едва обелвам няколко думи, освен това ме е страх да не бъда изоставена или пък да не попадна на бройкаджия. Излизала съм с няколко момчета. С повечето аз съм прекъсвала контакти, само един от тях ме изостави и адски ме заболя, защото бях наистина влюбена в него. Не разбрах защо ме остави, просто спря да отговаря на съобщенията ми. До секс не съм стигала с никой от тях, само с единият съм се целувала. Всъщност, не мога даже да си представя как ще се съблека пред някого, а за секс... не знам. Изключително трудно ще е с моя срам и комплексите...
Много искам да имам човек до себе си, умирам си за любов, но просто не ми се получават нещата и се отчайвам.

Мечтая си за някой грижовен, любящ, лоялен, мил, добър, възпитан, честен и, разбира се, красив. Бих отвърнала със същото. Би било хубаво и да е по-разговорлив, че мен не ме бива в приказките. Ако намеря такъв, ще му дам цялата любов на света и ще направя всичко
, за да бъде щастлив. Накратко, искам да обичам и да бъда обичана. Но явно много искам...
Уви, раните, които ми нанесе баща ми, не заздравяха и едва ли някога ще заздравеят. Мина много време, а още не мога да забравя. Емоционално, този изверг ме осакати завинаги. Чувствам се като половин човек, а той нито съжалява, нито си дава сметка, че ме е съсипал за цял живот. Навярно, завинаги ще си остана такава - мълчалива, скучна, недоверчива, срамежлива, страхлива и комплексирана. С такава като мен, съмнявам се, че някой би искал да се обвърже.
Правила съм доста опити да превъзмогна случилото се и да общувам, но без успех. Излизала съм много, запознавала съм се с хора, но не успях да се социализирам...
Има ли тук някой с подобна история, който би могъл да ми даде съвет как да се справя с този непосилен за мен товар? Как да стана нормален човек, ако изобщо е възможно това? Как да преодолея страховете, комплексите и срама си и да се отпусна? Как да се държа и говоря с мъжете? Моля, без съвети за психиатри и психолози. Не мога да споделя.
Благодаря, че отделихте от времето си да прочетете!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 3fab0c0d22

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ако още не си го направила - незабавно прекрати всякакви контакти с баща си. Сама ли живееш? Изгради си среда на познати, после приятели, чак след това мисли за любов. Със силното си желание да имаш мъж до себе си пришпорваш нещата, а това се усеща и може би заради това не ти се получава. Бъди по-спонтанна и неприлепчива, в смисъл ако се съгласяваш за всичко - излизания, срещи, ходене насам натам, ставаш скучна, много лесна така да се каже. Създай си свой живот, бъди си самодостатъчна, занимай се с някаква дейност различна от ходенето на работа или учене в университет, там каквото правиш като цяло. Не превръщай контактите и връзките в самоцел и те сами ще се появяват. Аз бях така като теб, баща ми беше отвратителен, без да го осъзнава. Това му отношение предопредели характера ми, отношението ми с хората. Също като теб станах страхлива, сбъркана, срамежлива и много затворена. Осъзнах нещата малко след 25 год. възраст и постепенно като че ли изплувам от блатото. Повтарям си, че никой нищо не може да ми направи, че всички хора са обикновени като мен, че няма за какво да ми се карат, убеждавам се в това, опитвам се да се отстоявам, а не да се оставям да ме мачкат, както е било до сега. Една добра новина за теб - осъзнаваш причината за затворения си характер, виждаш недостатъците си и разбираш откъде произлизат, това е половината път, сега остава да вдигнеш главата, да се харесаш в огледалото и да продължиш напред.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 49bfc3a1ee

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   От Авторката Забравих да вметна, че не ми е фикс идея да имам приятел, занимавам се с доста дейности и не мисля само за това, но ако има кого да си гушкам и целувам вечер, като се прибера, би било повече от сбъдната мечта за мен.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 698989f551

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   1. Ти си нормален човек! Започни да се възприемаш като такава. Ако ти не можеш да се приемеш и обичаш, как очакваш някой друг да го направи? Ти си със себе си 20 и кусур години, Сульо и пульо идват и си отиват. Какво мислиш ти за себе си трябва да има повече стойност от мнението на околните. Всъщност каквото казват другите го казват за себе си. Факт. Щастлив човек говори хубави неща и вижда доброто. Човек, който живее в агония, как може да се радва за другите? Приеми ситуацията такава каквато е "Окей, имам много вериги за сваляне, но не бих искала да бъда никоя друга" Това приемане ще ти помогне да свали напрежението, че имаш да вървиш от ненормална до "нормална". Честно казано аз се обиждам на "нормален". Аз съм луд луд. 2. Прости на баща си, заради себе си. Недей да носиш токсини, заради него. Той е нещастен човек, щом постъпва така. Един ден ще се съвземе и ще го съжаляваш. 3. Не си САМА. Аз съм на 26 години, мъж. Моят баща също ме беляза мъжката, още се съвземаме със сестра ми. Тя е по крехка и виждам колко и е трудно да има увереност в себе си. Аз съм добре изглеждащ и уж не ми пука, но това са години тормоз и ми е трудно да загърбя всичко. Но не бих променил миналото и да можех. С баща ми си ходя на риба и дори се надявам да не гори в ада, много е жалък - загубена душа. Моята тъга е че в детството ми страдах от алкохолизъм и гавги, а в младостта си свалям вериги. НО credissimo.. клик клик и пак сме в играта (майтап). НО съм на планетата Земя прав, здрав с увереност, че скоро ще бъда непоклатим, именно заради тежкото си минало. Като добавим, че имах най-гадното терзание за едно момче(13см. ) и аз не виждах как ще превъзмогна комплексите, но ето че имах 2 годишна връзка с чернокожа, която още ме търси. Промяната ще стане и при теб! 4. Не се срамувай от миналото. Много време гледах на случилото ми се като на тайна, която трябва да пазя от приятели и съученици и в никакъв случай не бих говорил свободно, дори да спомена, че баща ми е алкохолик ми беше тягостно. От скоро реших да говоря свободно за това, именно за да покажа на хора, минали през това, че тези неща стават често. Изумен съм да видя как хората ме адмирират, че не се срамувам и как и те се отпускат да споделят своите злощастни събития свободно. Тоест ТИ можеш да бъдеш за пример и помощ. 5. С какво се бориш? С баща ти, с хора, с външни фактори? Тогава нямаш шанс. Бориш се с просто мисли! Няма начин за толкова тормоз, моделите ти на мислене да не са изградени от негативни структури и съответно да имаш лоша представа за себе си. Ако скочиш в мисловния процес за да нищиш и рационализораш кога, какво, защо - ще попаднеш в огромна бъркотия. Мислите са паразити, те живеят на идентификацията ти с тях. Грешно е да смяташ, че са твои. Те са като облаците в небето, идват и си отиват. "Разумът" е загрижен само за минало и бъдеще. Не позволява да живееш тотално тук и сега. Трябва да имаш вяра, че нещата, които се реят в мислите: гняв, комплекси, злоба, страх не са ти присъщи. Намери начин да създадеш дистанция между теб и мислите. Направи ги обекти пред теб. Първата стъпка е да вземеш позиция че ти не си заинтересована по никакъв начин в тези саботиращи начини на мислене. Не бъди за и против просто създай дистанция между теб и мисловния процес. Сякаш е нечий друг. Трудно е в началото, но веднъж осъзнаеш ли, че ти не си мислите си, а наблюдателя: това е Рай на Земята. Потърси информация за медитацията, това ти трябва. Нормална си, не си сама в тъгата си. Има стотици примери на известни личности. Ед Шийрън е заеквал като малък и се определя да е бил много много странен. НО сега е пример на хора с говорни дефекти и пя на една сцена с Бионсе.. Ако се срещнем някъде в компания и ти мълчиш през цялото време ще те сметна за човек който е с ниско самочувствие и не се обича и уважава НО ако споменеш за тежкото си детство без срам, ще спечелиш огромни симпатии за смелостта си, че говориш открито за толкова често срещан проблем. Жертви на домашен тормоз. А ако някой използва това срещу теб, да гори в ада

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 8c8ab1828c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Престани да мечтаеш и започни да живееш. Всеки е бил изоставян, изоставят е бил е бройка, самият той е бройкал. Някои се развеждат след 20 години... Това е животът, ние сме човешки същества и търсим интимност и общуване. Повярвай ми, след години ще съжаляваш много, че си пропуснала всичко това заради едни страхове. По тая логика не трябва и навън да излизаме да не ни се случи нещо. Стегни се, тоя живот е да се пробва и живее, не да се крием от него. А мъжете са просто човешки същества, ас млка разлика в хромозомите и хормоните.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 86cdc40e9b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   и аз съм израсла с такъв баща и с пасивна майка, която го остави да ме осакати емоционално и психически. какъв е резултатът - изпитвам потребност да пречупвам мъжете и сякаш да ги наказвам, а когато ми се получи губя интерес към тях. не мисля, че мога да обичам, по-скоро егото ми е провокирано от трудни мъже, а нормалните любящи мъже не са ми интересни, в резултат на което не мога да имам пълноценни връзки и съм сама. имам съпруг, с когото не живея. съпругът ми наподобява баща ми. моят съвет към теб е да потърсиш професионална помощ. намери си добър терапевт. може би и аз, ако го бях направила, щях да имам по-качествен живот, но сега ми е вече някак късно. на 45 съм и се чувствам адски уморена, но за теб още не е късно - направи го! желая ти успех от сърце! Н.

 

...