2. Не се случва насила.
Преди имах много ниско самочувствие, нямах грам увереност и ми беше трудно да застана пред много хора и да изразя мнението си ясно и високо. Накрая ми омръзна да се чувствам смачкана. Защо го правих? Задавах си този въпрос всеки ден. Гледах се в огледалото и не можех да намеря нищо красиво. Четях си стари дневници и ми идваше да се върна в миналото и да си ударя 2 шамара. Гледах снимки- ужасно, четях стари съобщения- кошмар! Част от мен се срамува да ти споделя това, но го правя, за да разбереш какво дъно бях ударила.
Смених средата си, така започна моята промяна. Попаднах в групи от хора, които са много близо до мен. Така се срамувах по-малко да говоря за нещата, които харесвам. Оказа се, че мога да общувам лесно. Преди не го знаех, не бях уверена да говоря с хората. Аз обичам да говоря, най-вече за сериозни и смислени теми- за психология, самочувствие, за душевна болка, за душевна сила, за любов, за смисъл. Преди не го правих, мислех, че никой не го интересува. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да ме чуят. Не допусках, че е възможно, защото никога не бях опитвала.
Започнах да следвам хора в социалните мрежи, на които искрено се възхищавам. Махнах всякакви "звезди" от живота си, спрях да общувам с токсични хора, с такива, който ме обиждат или нараняват. Заобиколих се с любов, винаги съм носила това в себе си, но никога не съм чувствала, че мога да го дам на някого. Започнах да прегръщам мама по-често, да говоря с нея като с приятел. Започнах да правя всички неща, които ми се е искало да правя и преди, но не ми е стискало. Такива занимания ми носиха спокойствие. Записвах си цитати, които ме мотивират. Всичките бяха в тетрадка, отварях на случайна страница и така започвах деня си. Изхвърлих дрехите, които не харесвах и не носих с желание. Нямам думи колко добре ми повлия на самочувствието. Сигурно останах с 10 тениски, но всичките ми бяха любими и се чувствах добре да ги нося. Гримирах се в дните, в които имах желание да се чувствам красива. Даваше ми малко самочувствие, преди се срамувах да нося грим. Още внимавам много с количеството, не прекалявам, но да скриеш тъмните кръгове под очите си те кара да се чувстваш по-добре.
Мислено създадох образ за себе си, идеализиран образ, като целта беше да го следвам. Стремях се да бъда човек, когото бих уважавала, ако познавам. След известно време започнах да виждам промени в поведението си. Дори започнах да се харесвам в огледалото. Харесваше ми да бъда естествена, да превъзмогвам страховете си, да говоря свободно, да показвам чувствата си на близките си, да уча. Поставях си цели и ги постигах. Не си представяй, че всичко се случваше със замах. Имала съм трудни цели, които са ми отнемали месеци усилен труд, някои са ми отнемали и години. След всяко постижение си отдъхвах, ставах по-уверена в себе си. Ценя много високо подкрепата, която получавам, защото преди не знаех, че е възможно да ме подкрепят така. Хората започнаха да ме харесват повече. Дори непознати ме заговаряха често. Ако се е случвало да попадна в нова компания, повечето ми пращаха покана в социалните мрежи и ме търсиха, за да се видим пак. Още ми е трудно да разбера с какво съм го заслужила, но всеки ми казва, че самата аз давам много от себе си и иска да ми помогне също.
Да, харесвам се. Започнах да се държа със себе си така, както се държа и с близките ми. Не се съдя, давам си нужното време и пространство, научих се да отказвам, научих се и да приемам, позволявам си да изживея живота си така, както ми се иска. Живея добре със себе си, не се тормозя сама. Никога повече не бих се тормозила сама. Стремя се да не правя и казвам неща, от които бих се срамувала след време. Сега не съжалявам почти за нищо, но признавам грешките си, защото определено имам такива зад гърба си. Предполагам, че се харесвам с основание. Не казвам, че съм перфектна, казвам само, че изобщо не съм лоша. Грешките ми не ме определят изцяло, защото имам и много правилни избори, както и добри постъпки. Мисля, че това е тайната. Просто не съди себе си толкова жестоко, опитай се да си мила.
|
