|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Обсесивно-Компулсивно Разтройство
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1716 пъти
Няма да навлизам в подробности, въпреки че темата е УЖАСТНО АКТУАЛНА, все пак става въпрос за мен. Гледах да съм максимално кратък, съжалявам че ще прочетете всичко това, но то е живота ми.
Двете момичета които истински съм обичал в живота си са с OCD(Obsessive compulsive disorder). Нарочно пиша името на английски, тъй като обяснението му му в БГ уикито е голяма глупост. Българската версия е: ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО
Част 1.
Когато бях на 19 се запознахме. Тормозена беше в училище и оттам разви това разстройство. Поттиска се нормалното отделяне на серотонин, в резултат човека се чувства често нещастен, без причина. При децата е пагубно, защото така се решава тяхното трайно ниво на серотонин за в бъдеще, във формата на комплекси. (Родителите на тормозещите трябва да бъдат давани на съд! )
Тя беше доста по висока от мен. Което по късно след 4 години връзка се оказа предтекст (нейния) да се разделим (? !? !? ). Акне, което не я напусна до ден днешен. Беше вманиачена в чистене и подреждане. Също и външния й/ми вид. До тогава всеки път като изпадаше в истерии на мен ми беше много трудно. Говореше най гнусните неща и обиди, на които човек е способен. Предизвикваше ме да я ударя, едва съм се сдържал. След големите скандали късахме над 25 пъти. Приятелите ми и всички, които ни познават не спираха да ни се подиграват, че продължаваме да се мъчим.
Аз й бях първия. Не можех да я оставя. Подсъзнателно. Бях програмиран сякаш да се грижа за нея и винаги да й прощавам. Късахме, а след това тя веднага тръгваше и се чукше с други. 6 пъти. Пак се връщаше на вратата ми, пак сълзи, пак рев. Една вечер бяхме легнали, аз още не бях заспал, а тя бълнуваше за някой си Николай. А бяхме заедно официално. Тогава приключихме.
Преодолявах я 7 години. Първата година не спирах да пия. На третата от тези 7 я видях случайно в един клуб. 30 мин по късно правехме секс в нас. Бяхме заедно 1 седмица, докато си припомня колко отвратително беше всичко. Това беше окончателно. Вече са се минали над 10 години от Николай.
Положителното:
Секса с нея беше божествен. Скуиртваше дсетки пъти на ден. Освен това ако човек не я познава отблизо би казал, че е най страхотния събеседник(докато не й отиде на гости в къщи). Имаше и все още има отговорна и отлично заплатена професия. Свръх интелигентна жена. Никога не сме карали за пари. Имахме си невероятно доверие, признанията й пред мен за връзките с другите мъже, омаловажаваха чувствата ми, но закрепваха доверието ми. Винаги сме си помагали и материално и физически. Преживяхме 90-те заедно, в най гладните години, на картофи и компот от село, в една мизерна стая в студентски град.
Част 2.
Появи се втора, името й е "Ю" за кратко. Работих в Китай преди година и половина за 2. 5 години. Тя беше китайка, много по млада от мен, на 19. Бях й първия. Когато се запознвахме винаги ми е изглеждала на 25. След като спахме разбрах на колко е. Но твърде късно. Както и да е, не съжалявам изобщо. В началото тя също.
Оказа се, че е била тормозена в училище и след това е развила такова разтройство. Дотук съвпадения? Постоянно си чоплеше лицето, носеще огромни количества грим да прикрие акнето си. Самоунищожаваще се. Чувстваше се много често нещастна. Истериите бяха с това, че никой не я обичал, никога не заслужавала щастие. Била грозна, невзрачна, нямала приятели и тн. Казах си - "Ето, получавам втори шанс. Дръж зраво!
Вече знаеш какво е, по лесно ще ти е, а и тя е млада" Абсолютно същото се получи обаче.
Беше по-зле от първата, защото като малка е пила SSRI - инхибитори, които ги предписват психолозите. А ТЕ УБИВАТ! Реално. Увредили са й хормоналната система, само на 10г. Напълняла е от тях и самочувствието й още е паднало. После се нормализирала, но май бяха останали трайни последици.
Трябва да знаете че в Китай все още са с доста консервативни разбирания в това отношение (както ние преди 30 години) и за семейството е срам да имат "лудо" дете. Искали са да я пращат в лудница. Тя самата си вярваше че е луда. Собствените й родители я бяха промили.
Сега обаче беше по лесно за мен, тъй като тя беше млада и ме слушаше. Следваше съветите ми. За 1 година вече придоби такова самочувствие, че грим слагаше само като излизаме по-празнично. Намери си приятели. Акнето поизчезна. Пребори хиляди притеснения. Все повече се чувстваше комфортно. Даже като правихме секс като че ли почна да й харесва тя да е отгоре :)
Направих една грешка обаче. ОГРОМНА! На запад си говорим за бившите, но аз тогава изобщо не знаех какво е OCD. Казах й за момичето от част 1. Тя полудя. Май влоших положението. И то доста. Този път вече в истериите тя винаги казваше "отивай да я чукаш".
След това се появяваше на вратата ми в 5ч сутринта, с две бири в ръка. И пак, и пак.
Така. В един момент искаше да се самоубие, обаче. В моята кухня(живеехме 2 години в един апартамент) Хванах й ножа от ръцете. Добре, че не знаеше как правилно се режат вени. Тогава си казах - стига толкова... не мога повече. Заведох я в Пекин на психолог. Оказа се тотално безполезно. Не можех да я оставя обаче.
Едва дочаках да ми свърши договора и тръгнахме към югоизточна азия. Лаос, Камбоджа и Тайланд. Запознаваше се с все повече хора, придобиваше все повече самочувствие. Карахме заедно курсове. Медитирахме заедно в будистки манастир в Тайланд на 20 дневен ретрийт. Бяхме обрани. Спасявах й живота от един автобус и в една река, където щеше да се удави.
Положителните страни. Скуиртваше също като първата. Винаги се разбирахме за всичко. Никога не ми е било трудно с нея и нямаше никакви капризи(като изключим истериите). Беше и все още е, като фотомодел. Невероятно красива (учеше за стюардеса). Заедно преминахме през много, и в Китай и докато пътувахме. Имахме си невероятно доверие. Държала е всичките ми пари на куп, сама. Бях болен поне 8 пъти и тя всеки път беше в болницата с мен. Грижеше се за мен, докато трябваше да ходя на работа със счупен крак. Караше се с докторите застъпвайки се за мен.
==============================
Проблема.
Ю, скъса с мен с смс. Хаха... Като последния тийн. След Тайланд тя се прибра в Китай. Аз подготвях нещата тя да дойде в България. Трябваше да си довърши даскалото. Да ама след 3 месеца, тя ми пише онлайн. Последваха дълги мейли, защото нея ужасно я беше страх да ме чуе дори. Не искаше да се видим в скайп. И така всичко приключи едностранно. После ми каза, че имала приятел, даже вече два и да съм спрял да я търся. Била ме ползвала да я отворя (!? !? !? ). Бил съм стар, грозен и нисък. Колко много била сляпа с какъв била.. че не съм бил от нейната лига и тн.
Изпих над 14хиляди долара в продължение на година. Без да имам работа. Ходех по клубове, концерти. Обикалях Европа. Опитвах се да забравя.
Разбира се обаче стигнах дъното. Отидох в Лондон, стъпвам си на краката сега. Обещаващо е. Но съм много депресиран все още. От тогава съм се запознал с над 4 момичета, които харесвам (! НОРМАЛНИ! ), но нямам сърце за тях.
На 14ти февруари се почувствах леко щастлив, имах сили да й отворя фейса. Голяма грешка! Пристигнала е в Париж да учи преди 1 седмица. Има си и приятел, при който очевидно живее. И както прелиствах страниците и бам - реклама "Лондон-Париж 12 паунда"
ИСКАМ СИ СЪРЦЕТО ОБРАТНО!
Искам да се срещнем и да ми каже, че заслужавам шастие и аз. Искам да ми каже "Пожелавам ти да си намериш половинка, като мен"
Страхувам се обаче ще тя още ме обича/мрази. И само ще й съсипя връзката. За нея аз съм просто още един комплекс - като ме види и ще се сети за бившата ми и ще истеряса отново.
==========================
Наистина съм щастлив за нея. НАИСТИНА. Аз съм й повече като баща, всъщност. Звучи перверзно, но я обичам 80% като дъщеря. Радвам се, че си е намерила някой на нейната възраст. Но знам също и че при първата истерия онзи най вероятно ще й бие шута и тя пак ще ми цъфне. Може даже и бременна. А аз не искам да й отварям вратата.
Не искам да се занимавамм вече с "луди". А без да си простим няма как да стане, обаче. Сега когато съм с други момичета имам чувството, че изневервям, а никога не съм го правил. Не съм такъв. Искам си ЦЕЛИЯ живот обратно. Искам нормален живот.
С първата стана. Обещахме си щастие, простихме си всичко и имах сърце за Ю. Искам и с Ю да е така. Да, но това дете се заинатило и ме мрази. Че така е по-лесно. А то омразата и любовта от едноои също място идва - не е безралична. О, Боже колко е трудно да обичаш! А аз искам поне да е безралична към мен, за да продължа напред.
==========================
Въпроса:
Вече видях във Фейса къде учи в Париж. Мога да я изчакам след училище и да я видя. Знам че е хлапе още и очевдно имам очакване от нея да се държи като възрастен човек, но, не мога повече... Да отида ли в Париж да се видим и да скъсаме както трябва?
П. С. Не ме съдете строго. Майка ми е с OCD. Пак ще кажа... програмиран съм така и Фройд е прав.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: 6c5db90c12 |
|
1. Ех, бих се омъжила за теб!
Сега сериозно... Не мисля, че с отиването си там ще промениш нещо. Възможно е да не получиш желания резултат. А може би ще стане дори по-зле. Тя те е оставила и всичко е приключило. Трябва да го приемеш. Много добре те разбирам, мен също са ме зарязвали по този начин. Никак не е приятно. Но недей да се унижаваш и да ходиш да я чакаш. Остави я да си живее живота. Някой ден ще си намериш добро момиче, което ще те обича.
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: 4e11c5b301 |
|
2. Не ходи. Отвори нова страница в живота си.
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: f269d64ce7 |
|
3. Супер, че си научил "английския" и можеш да четеш уикипедия, вземи научи и български правопис- ужасТно е такива елементарни правописни грешки да правиш.
И какво общо има обяснението във уикипедия с българския термин-обсесивно-компулсивно разстройство- който реално е английския
(и латинския) термин с окончания на български??
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: cee5518504 |
|
4. 'Предизвикваше ме да я ударя, едва съм се сдържал. ' - щом ти идват такива желания значи и ти не си съвсем добре психически. Сега, много хора ще се жегнат от това ми изказване, защото за българския манталитет е нещо нормално на човек да му идва да удря и да казва, че това е така защото 'са го предизвикали'. Много хубаво, че си се сдържал, но напред във времето може и да не успееш да се сдържиш.
Всъщност обзалагам се, че и ти имаш някакво психическо разстройство. Казваш, че майка ти е с окр, е ти може да не си точно с окр, но щом си расъл с такъв родител... това се отразява на психиката, а генетично се унаследява.
Започни да посещаваш някой добър психотерапевт.
Определно имаш мания за контрол - казваш, че втората те слушала, защото била по-малка... ей такива винаги са ми били адски отблъскващи, сори, че го казвам, но двама души трябва да се възприемат като равностойни партньори в една любовна връзка.. това е и една от причините, поради които много ме отблъскват по-възрастните от мен мъже. Казваш, че си я чувствал като дъщеря и сам осъзнаваш колко е откачено това.
Да, коментарът ми е осъдителен, но само защото ти звучиш осъдително към тези момичета. А и визирам особено това, с което започнах изказването си.
Почти всички хора сме били жестоко наранявани в любовен план и си искаме сърцето обратно.
Има наблюдения, че такива контролиращи хора като теб, и сред мъжете, и сред жените, и без родителите им да са с окр, много тежко се изживявате, когато се окаже, че няма да стане на вашето.
Почвате да говорите едни неща от сорта на 'тя/той не е зрял/а', 'не иска да се държи като възрастен човек' и. т. н. много други още такива изказвания с манипулативен привкус, сега няма да си играя да ги избоявам. Друг път може би в някоя друга тема ще го направя, даже може някой път специално за това да пусна тема...
Приеми, че всеки човек има право на избор КАК И С КОГО да живее живота си.
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: c130a846a9 |
|
5. Автора е. Но4, за всичко си права. Само дето съм ходил на терапевт и нищо ми няма. Така е, обичам да контролирам. Не повече от средностатистически родител. Ти обаче някога допускала ли си, че има и жени които обичат и искат да бъдат контролирани и никой не се интересува от твоето изказване тук какви мъже обичаш ти.
Колкото до контрола никога не съм превишавал нормалното. Никога не съм им забранявал да се срещат с приятели, приятелки, да си чатят с други мъже, да си ходят където и както поискат и СЪВЕТ СЪМ ИМ ДАВАЛ САМО СЛЕД КАТО СА МЕ ПИТАЛИ. Както и точно в този момент очаквам Ю да ме потърси, след като съм сигурен че ще стъпи накриво в Париж. Само, че този път ще я изнасилят, както се случи с Д, от част 1..
Всеки път се случваше следното. Факт, че аз имам много повече жизнен опит и им казвах какво би могло да се случи. Те си правеха каквото искат. После то се случваше. После ТЕ ми идваха на МОЯТА врата. После аз им съчувствах и страдахме заедно. Накрая те забравяха какво е било и почваха пак да си правят каквото си искат. И отново... и отново... и отново... и отново. Това се нарича предаване на доверие.
После идва една във форума, като теб и ми казва, че съм имал склонности към контрол и те можело да си правят каквото си искат. Ами могат, ама без мен. И изобщо не ми дреме дали става на моята или не. Стига вече. Уморих се и си загубих живота, само защото те са промити от разни неолиберастко-феминстки ценности.
Това не е жизнен опит. Жизнения опит може да става и с човека до теб. Това си е чист курвалък.
И изобщо не ми говори, че съм драматизирал и едва ли не съм циврил. Представи си, че едното ти дете е изнасилено, а другото иска да се самоубие. Ей така се чувствам. В по-малка степен разбира се от родител, но се чувствам отговорен.
Колкото до насилието.. имал съм и връзки с нормални момичета, 6. Никога и през ум не ми е минавало да им посягам. В мен ли е проблема тогава? Още повече, че и Д, и Ю са ми признавали, че са ме предизвиквали. Ти изглежда не незнаеш какви са симптомите на окр.
Но4, разбери, че на този свят има жени, които вместо очаквания към мъжете изпитват съчувствие. Такива като номер 1. Това са истинските жени. Другите дето си правят каквото си искат са невротизирани, неспособни да обичат и невротизират другите около тях, включително и собствените си деца. Някога по пътя си са обърнали гръб на човека, който е бил загрижен за тях, неспособни да върнат на любовта му с любов... а всеки има такъв човек, родител, учител, съсед, приятел... вместо това циврят "никой не ме обича! ". Ами мен пък ме обичат и не се оплаквам и продължавам да имам страхотни приятели над 30години, колеги които ме уважават и родители които се гордеят с мен.
-------------------
Но1, много ти благодаря за съвета. Точно такъв коментар имах нужда да видя. Няма да отида. Ще я оставя да си пати, както винаги съм го правил. Само, че мисля да се свържа с гаджето й тайно от нея да го предупредя какво да очаква и как да се грижи за нея. Дано отидат на терапия и тя да получи щастието, което заслужава. Просто не знам по какъв друг начин да й помогна, така че този път да предпазя и себе си и бъдещата си връзка.
|
...
преди: 5 години, 2 месеца hash: ef133e4cf4 |
|
6. Отивай в Париж и си я върни. Направи й дете, тогава със сигурност ще се укроти, защото дори и тези с разстройствата се укротяват като имат повече отговорности. Само ти ми се струваш по-безотговорен човек.
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: 66facafe6d |
|
7. момичето не го е грижа и това ходене в Париж би било грешка. казала ти е направо какво изпитва, по-скоро не изпитва към теб и е трябвало да й повярваш.
Н.
|
преди: 4 години, 11 месеца hash: 4a4ff267e2 |
|
8. Автора е. Ходих в Париж. Изчаках я след училище. И я видях. Тя се панира. Изчерви се като рак. Влезе в унито и извика охраната и възпитателите да ме изгонят. После излезе хванала някаква нейни приятелки под ръка. Приятелките й ме задържаха, а тя буквално избяга. Изобщо нито една дума не ми каза. Стори ми се, че изпсува само. Псуваше ме мен.
Видях едно дете. Приматче. Колко много държах на него и сега виждам как 2 години в едно легло, на една маса с толкова много приключения са били просто фарс.... много ми сви сърцето... а още повече се сви, като трябваше да се унижа заради всичко това.
Приятелите й се опитваха да ме разубедят да не я виждам повече. Всички са си мислели, че искам да я видя, защото искам да съм отново заедно с нея. Ееей, докато разберат, че всъщност изобщо не ми дреме за хлапето, освен че искам аз да се почувствам добре. От старата школа съм. Тия късанки с смс след 2 години дружба ми идват в повече.
Едно от момичетата ми влезе в положение и разбра, че искам просто да й дам един прощален подарък, да се помним с добро. Малко по-късно през деня получих съобщение, че имаме среща в 14:30 на следващия ден. Явно свястната й приятелка я беше убедила да се видим. Останах още един ден в Париж. На следващия ден, докато я чаках пред училището в 14:05 тя прибяга до един юбър. Приятелите й изобщо не се появиха. След това ми прати гневен мейл да не съм я търсел отново и че не можела да повярва как съм я преследвал и тормозел нея и приятелите й (писан най вероятно от гаджето й, който тя е потърсила за окуражение )
Всъщност презрението което й видях в очите от предния ден ми беше достатъчно. Да, унижих се на много нива, но сега съм свободен. Не аз съм детето, не аз съм този който кара другите да се чувстват идиоти. А съм чист пред себе си сега. Прощавам й. От тук нататък нека Бог я съди. Не е моя работа, аз си имам живот за живеене.
Благодаря на всички! Пожелайте ми бляскаво бъдеще и ново сърце!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|