Споделена история от Любов и изневяра |
Любов и работа
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 991 пъти
Здравейте,
И аз като много други преди мен и след мен се влюбих ужасно, до полуда. Толкова много, че когато дори почна да мисля за "НЕГО" спирам да ям и да мисля.
Бяхме колеги за кратко, той беше първият човек, когото срещнах на работа и първите дни прекарахме доста време заедно. Това разбира се не остана незабелязано. Имаше коментари от наш колега по този повод, а след това спряхме почти да си говорим. Той много прилича на мен, което прави ужасно трудно да разбера има ли нещо към мен. А след време и разбрах причините да не иска да се разбере, ако е така. Той има приятелка (разбрах го доста късно), освен това семейството ми работи там, както и приятелка на неговата приятелка. Мястото, на което работихме е голям завод, така че там работиха доста хора.
Аз започнах също да го избягвам, да не го поглеждам и да се опитвам да не контактувам с него. Един ден се наложи да пътуваме двамата заедно и реших да го попитам има ли някакъв проблем между нас. Чудих се дали не съм го притеснила, въпреки че никога не съм гледала да показвам своите симпатии. Той ме погледна и почна да заеква, което ме очуди, тъй като е много прям човек. След разговора ни и докато бяхме навън, стоеше постоянно до мен, викаше ме там където отиваше и усещах, че иска да сме заедно. Когато се върнахме, малко повече си говорихме, но не след дълго отново прекратихме. Мисля, че почнях да се издавам, понеже го гледах, когато беше наоколо. За да скрия това, почвах да гледам и всички други наоколо. Но предполагам се е досетил. Едва ли е лесно да се скрие това. Той през цялото време гледаше в друга посока и окото му не мигна. Все едно нарочно, само за да не си помисля, че има нещо.
Чувствах се ужасно, че дори не ме поглежда. Не исках нищо от него и ми беше неудобно, че го притеснявам по този начин. Почвах да го избягвам все повече, да не му говоря и така докато не се налагаше да говорим по работа.
Един път трябваше аз да го заместя, понеже не беше в града няколко дена и тъй като не бях наясно с някои неща от работата му, трябваше да му звъня да го питам. По телефона беше много мил и си говорихме много. Помагаше ми и се държеше много различно, от това когато сме заедно. Говорихме всеки ден, по доста време и имаше желание да говорим. Върна се и пак почна да не ми говори. Но почна да прави неща, с които да го забележа, всеки път, когато влиза при мен. Бяхме няколко човека в моя офис и при влизането си винаги гледаше да ме разсмее и после отиваше да си говори с друг. Това толков ме дразнеше, че не ме оставя да си почина - ту свикна с мисълта, че не го харесвам, ту идва пак и прави нещо да го харесам.
Реших да се махна от работа, за да не се забърквам в неприятности. Когато разбра, че ще напускам ме видя по стълбите и нямаше време да реагира, първата му реакция беше да протегне ръка да ме спре, но веднага се усети и се дръпна. Това доста го издаде, че не съм му напълно безразлична. После се опита да говори с мен, някакви глупости, но аз не исках да говоря с него. Той може би го гледа приятелски, но аз съм влюбена и не мога да издържа на това. Малко преди да замина на едно общо събрание, беше сложил ръка зад гърба ми и ме пита кога ще си тръгвам и тн. За него това не е нещо, на което ще обърне внимание, но сърцето ми щеше да изкочи и се направих на ударена. Отговорих с две думи и се обърнах на другата страна.
Минаха 1-2 години от тогава и сега може би ще се наложи да работим заедно. Да приема ли работата, след като не съм спряла да мисля за него?
|
