Колкото и да ми харесва толкова и се срамувам от факта че съм аутсайдера на класа и попринцип. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121051)
 Любов и изневяра (29672)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3168)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18486)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Колкото и да ми харесва толкова и се срамувам от факта че съм аутсайдера на класа и попринцип.
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 788 пъти
Здравейте хора. Може би заглавието на тази история ви се струва станно и се чудите как може някой изобщо да харесва факта че е аусайдер, еми и аз не знам. Като започнах тази учебна година си намерих доста приятели но от началото на 2019 ме изоставиха и от тогава се чувствам някак си добре от факта, че съм аутсайдер и нямам приятели, обаче когато ги гледам другите да си говорят и като почнат да се смеят и аз почвам да се смея и мисля, че изглеждам някак странно да се смея сама. Аз и през 2017 имах много приятели (не от училище защото в училище съм тормозена) но ме изоставиха и пак си бях аутсайдер. Някак ме кефи цял ден или на компютъра или на телефона, или пред учебниците да седя. Аз имам само 2 приятелки едната е на моята възраст, а другата е сестра и, която е 2 години по-малка от мен. Те са ми единствените приятелки от детската градина но от толкова думи като "нямай им доверие", "бъди внимателна" и т. н. от нашите, аз взех вече да им имам по-малко доверие. Просто нашите мислят, че са предателки защото все като се уговорим те все казват "може ли след 10 минути че имам работа", "айде по-късно че сега ме мързи", "айде да излезем друг ден защото днес не мога, просто имам работа" и все такива, ама това не е проблемът ми.
Сега ще ви кажа рутината ми през учебен ден и почивен. Учебните дни ставам, обличам се и тръгвам на училище сама, понякога с най-добрата ми приятелка, защото само с едната ми приятелка учим в едно училище. След училище се прибирам, обядвам, почвам да пиша домашните и след като свърша съм на компютъра или телефона. А през почивните дни събота съм на телефона и компютъра, неделя си пиша домашните и си уча уроците.
Кажете ми това нормален начин на живот ли е? Другите тийнейджъри са повечето време навън с групички, а аз нямам приятели и съм вкъщи. Нормално ли е да обичам самотата и да обичам да съм незабележима? Аз просто обичам да съм никой, може би няма да се променя но искам да знам дали е нормално.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker