Направих огромна грешка
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 2025 пъти
Здравейте. Доскоро имах приятелка, с която бяхме заедно около година и половина. Водихме връзка от разстояние и рядко се виждахме, но през социалните мрежи и телефонните разговори бяхме изградили силна връзка и доверие. Обичах я много силно и искахме да продължим живота си заедно. Тя е една година по-малка от мен. Когато станах студент и се преместих да уча в град още по-далеч от нея започнаха да се появяват много проблеми. Несигурности, ревност. Новият ми начин на живот и много по-ограниченото ми свободно време (ВУЗ-ът ми е тегав) правиха комуникацията ни още по-сложна. Липсата и ми тежеше много. Рядко правихме секс, което по едно време ме побъркваше, но после просто се примирих. Проблемите ни ескалираха постоянно, карахме се за най-издребнелите глупости, постоянна безизходица. Тя ме ревнуваше много, аз не издържах, не си сдържах тона и я наранявах. Започна да идва по-често на гости и в това виждах надеждата нещата между нас да се оправят. Въпреки това, пак имаше скандали и сцени, които само ме отчайваха повече. Един ден, след поредица тежки скандали ми кипна, стана ми безразлично и и казах, че искам да се разделим. Беше ми много трудно да го направя. Тя ме питаше дали не можем да оправим нещата, но аз твърдях, че няма да можем. Няколко дни по-късно продължавахме да си пишем ежедневно, макар и по-дръпнато и често ставахме емоционални. Аз все още бях твърдо решен да приключим това, защото в него виждах много токсичност и болка и за двама ни. Излъгах я, че има друго момиче, с цел да я отблъсна и да знам, че няма да се търсим. Още докато го изричах, знаех, че много ще съжалявам за това, което правя. Минаха няколко седмици и осъзнах как въпреки всичко аз я обичам също толкова, колкото и преди и липсата и е много болезнена и ме хвърля в абсолютна изолация и чувство на безпомощност. Започна да ме избива на жестока ревност, че може би вече е намерила някой друг. Писах и. Тя ми отговори със същите неща, с които аз на нея. Казах и, че всъщност през цялото време не е имало друг човек с последната надежда да мога да продължа някой ден с нея. Тя не ми даде такава надежда, но на следващия ден сподели снимка на двойка с домашния си любимец, която визуално силно напомняше на нас. Чувствам се в нереална безизходица, проявява се силно деструктивно поведение в мен (с дълга история през годините) с мисли за самоубийство и наркотици. Мисля, че направих огромна непоправима грешка с човек, с който изградихме наша "идеология" за любовта и света. Дори не знам какво целя с тази изповед - съвет какво да правя, или просто някакво изслушване от някого, тъй като се чувствам твърде отцепен от който и да е, за да му споделя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: f2ff66fa08

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Веднага отиди в нейния град и изяснете всичко на 4 очи иначе няма как да промениш каквото и да прегърни я целуния и всичко ще е ок ;) успех

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 7cfbc31b37

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не е хубаво да получиш от своето държание, нали? И ти като един. Аз се опитвах да оправя нещата, той-сигурен, че не може, че не иска, и да го оставя на мира. После ме моли, дали съм искала пак да сме заедно. Аз като го исках, защо се покри и ме отблъсна? Ама как се извъртяха ролите, нали? Та същото е и при теб. Явно момичето се е примирило с нещата, и затова се държи по същия начин с теб, както и ти с нея в началото. Жените се борят за връзката в първите дни, седмици, даже и месец след раздялата. Но срещнат ли стена и ледено държание се отказват. Мъжете се сещате доста късно, и затова срещате същото държание. Ако наистина искаш този човек, ще ти трябват доста усилия, за да ти се довери пак. Тук доста се отказват, защото им се вижда безсмислено. Има други жени, и тем подобни глупости. Тревата другаде е по-зелена, и такива. Но истината е, че това момиче е направило всичко, за да те разубеди в началото, трябва да и върнеш същите усилия, ако наистина още държиш на нея.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: bb29ec4a34

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Дал си ѝ много ценен урок. Хората, които обичаме могат да си тръгнат, те понякога правят недообмислени неща, нараняват ни и обикновено съжаляват след известно време. Момичето може и да преглътне стореното, стига да се обичате и да осъзнавате какви са взаимоотношенията ви, да ги намирате за ценни и единствени по рода си. Такива неща се случват с първата любов. Не е нещо красиво и хубаво, не е нещо, към което да се стремим съзнателно, но се случва и така израстваме. Първата любов пламва изневиделица, гори силно, причинява събирания и раздели. Аз съм била в ситуацията на момичето и съм прощавала. Уви, простих 1-2 пъти, след което ми беше невъзможно да продължавам да влагам в токсична връзка. Бях малка, бях влюбена, имах мечти с онзи човек. Предполагам, че с нея е същото, защото иначе нямаше да се старае да се виждате и нямаше да полага никакви усилия да запазите връзката си. Тя е свикнала с разстоянието, проблемът е бил, че времето ви за разговори и чатове се е намалило изведнъж и ти си бил по-нервен. Вината не е твоя, всички сме минали по пътя на първокурсника и знаем, че не е лесно да се влезе в този ритъм на ежедневие. Тя още не е стигнала до този момент от живота си, още не го разбира напълно и е започнала да ревнува и да се тревожи. В нейните очи всичко е трябвало да си остане същото, с няколко километра разлика, които надали са ѝ звучали трагично. Това е причина за драматичните сцени, за ревността, недоверието и притесненията. Предполагам, че го разбираш и сам. Съветвам те да опиташ да говориш с нея, но не по телефона и не с чатове. Кажи ѝ, че искаш да се видите, отиди до нейния град и говорете очи в очи за проблемите, които сте имали и за чувствата след раздялата ви. Онлайн не се получава, там комуникацията не е пълна. Човек трябва да види лицето на този срещу него, да види реакциите му, да чуе гласа му и да прецени дали може да му повярва отново. Обясни ѝ всичко, което ти е минало през ума и което все още мислиш. Позволи ѝ да те анализира за кратко, да си изгради мнение за случилото се и да вземе възможно най-адекватното според нея решение. Ти си допуснал грешка, но тази грешка може и да не е трагична. Стига тя да прости, нещата може и да се подредят. Стига ти наистина да я оценяваш, връзката ви може да се възобнови и да бъде по-пълноценна. Не ѝ се сърди, ако не ти повярва от първия път, ако се дърпа от теб и е предпазлива. Това е нормално, ако тя не чувства тези неща, значи нещо не е като трябва. Не се плаши от емоциите ѝ, от нейните груби или тъжни думи, плаши се, ако тя не показва никакво чувство. Докато една жена плаче или вика, има шанс, ако тя не трепва- много е късно. За да разбереш, трябва да я видиш, защото всяка може да пише смело, но на живо чуваш треперенето в гласа и виждаш несигурността в очите. Вярвай, че каквото и да се случи между вас, то е за добро. В крайна сметка, дори да не се беше разделил с нея, рано или късно това напрежение между вас щеше да си каже думата, ти просто си избързал, помислил си, че това е правилно и си опитал да затвориш страницата, но после си съжалил. Съветвам те и да обмислиш ситуацията отново. Имал си причина да се опиташ да затвориш тази страница, имал си причина да си блокираш пътя към това момиче, да си попречиш в бъдеще да си с нея отново. От страх, от болка, от нервност, помисли защо си го сторил. Помисли дали е добра идея да си с нея, дали си способен да поправиш нещата и да бъдеш по-всеотдаен. Отговори си на тези въпроси и ще ти е по-лесно да прецениш дали трябва да се бориш, или да преодолееш болката и да продължиш напред. Първо се изясни със себе си, после си уговори среща с нея и го изясни и с нея.

 

...

горе^