Споделена история от Любов и изневяра |
Когато любовта се превърне в болка
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1133 пъти
Здравейте. На 21 години съм. Живея в средно голям град. От малка съм едно лъчезарно, усмихнато момиче на, което всички се радват, винаги съм с усмивка на лице или поне до скоро бях.. Още от малка не ми върви в любовта, много съм чувствителна, много съм добра и наивна. Обичах човек 3 години, който ме биеше, унижаваше, а аз търпях.. любов, първа любов, мислех, че никога няма да го забравя, но мина време и на днешна дата той за мен е една грешка, която пък ми даде много поуки за в бъдеще.. Докато бях с него бях една птичка в клетка, бях антисоциална, забрани ми срещи с приятелки, скарах се с родителите ми заради него. След него най-накрая клетката се отвори и почнах да излизам, дискотеки, купони, почнах да живея един свободен живот.. Много често колкото и нескромно да звучи получавам комплименти за красотата си, имам пъстри очи, с годините постигнах и красива усмивка.. Но това излъчване с всеки следващ се убедих, че привлича мъжете сексуално.. С който и да бях след него искаше само секс от мен, визията ми това показвала, при положение, че никога не съм си позволила да се държа приволно.. С всеки следващ се убедих, че явно не ставам за нищо повече от секс, че явно няма какво да дам повече на мъжете.. Виждах се с тях, правех секс и ги оставях, с времето станах безчувстена.. Не ми пукаше за никой, беше ми писнала цялата тази болка.. Не ядях, исках да се наказвам за това, че явно не съм достойна някой да ме обича. Разболях се от анорексия. Лекувах се, отне ми много време, болестта се превърна в булимия.. продължавах да излизам по срещи, които само доказваха, че не ставам за нищо. Преди половин година се появи той- красив, с красива фигура, мил и много добър.. обсипваше ме с комплименти, не обръщах внимание, режех го, държах се ужасно с него, отказвах всяка покана за среща с него, той търпеше, търпеше и не се отказваше. Не мислех, че е реално и това беше причината да го режа.. Някой да ме иска, да ме кара да се чувствам обичана дори само с думи.. За бога никой не ми беше говорил така, това чувствто за мен беше непознато.. Той е по-голям от мен с не малко години 13 женен с дете, по негови думи разведен, но.... След всичките тези опити той да е с мен след всеки мой отказ си казах майната му и се реших да му дам шанс.. И в момента в който бях готова той ме отряза, каза, че не ме иска вече, че не го интересувам, че се е изтормозил.. Сринах се, не ми пукаше за този човек или поне аз така си мислех и когато ме отряза той нарани мен и гордостта ми.. Пишех му да се видим вече осъзната, чувах само не, не, не, не.. разбрах, че ме е лъгал, че никога не е бил разведен, но защо? Защо някой толкова дълго време се бори за теб и ти си готов да дадеш шанс той се отказва.. Грешна съм, сбърках и мога да кажа открито, че аз съм виновна.. Замислям се дали не е по-добре да поплача още и да ми мине, защото реално какво ли би ми дал този човек и изобщо може ли да ми даде нещо? Какво бъдеше ме очакваше и изобщо имам ли бъдеше с него? .. Дали Господ вместо да ми е дал да си науча урока ме е предпазил? Объркана съм.. пиша просто, защото искам да ми улекне! ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ ХОРА, ОЦЕНЯВАЙТЕ ХОРАТА ДО СЕБЕ СИ, КОГАТО ГИ ИМА, НЕ ГИ ЦЕНЕТЕ, КОГАТО Е КЪСНО.. ОБИЧАЙТЕ И ТЕЛАТА СИ, ЗАЩОТО НИКОЙ МЪЖ НЕ Е ДОСТОЕН ДА СЕ СЪСИПЕТЕ ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХИЧЕСКИ ЗА НЕГО..
|
