Всеки го знае, но никой нищо не прави?!
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1837 пъти
Всеки знае, че живеем в абсурдни времена.
Че родната ни държава бива разграбвана пред очите ни най-нагло и безцеремонно.
Че планетата ни тъне в буклук и все по бързо сме се запътили към собстената ни гибел.
Че разрушават ценностите и вярванията ни и ги заменят с консуматорство и единствен стремеж към материални блага (капитализъм)
Че ни тласкат към бедността за да продадем земите си.
Че въпреки факта, че живеем в 21 век все още няма лекарство за рака. А в близките години ще има експедиции до Марс. Това не е ли фарс просто рака е средство за регулиране на популацията.
Че лекарствата не са нищо повече от наркотици и отрова.
Че медиите ни са на около 130-то място в света по свобода на словото и цензура
Че наркотиците убиват и са вредни, но все пак хора продъжават да ги продават.
Че цигарите ни убиват и са отровни, но все пак много хора ги пушат
Че растем само на материално ниво. Че знаем повече за космоса отколкото за океаните ни.
Че ако ние не ядем гмо храните и проиводителите ще спрат да ги произвеждат
Предаваме се, лъжем се, прецакваме се, убиваме се, бием се, крадем се, НО в същото време не искаме да ни се случват такива неща.
Убиваме, мъчим, развъждаме, кормим, изкореняваме цели видове животни. А се дразним като някой ни убиди например и ни е кофти, а на животните какво ли им е? Те не чувстват ли?
Че прекарваме 70% от деня вързани към интернет пространството гледайки някакви мемета и кой какво качил и къде се снимал??
Цял живот играем някакви роли за да ни харесват всички. А като сме истински никой не ни харесва?
Планетата ни загива, а ние се борим за каузи като хомофобията расизма, феминизма и други.. А като нямаме дом вече ще има ли значение с кого си лягаш или дали някой те приема?
Всички знаем, че дишаме отровен въздух и ядем отровна храна, но не протестираме срещу това.
Че от хазарта, ходенето на дискотеки, яденето на буклуци и др. няма никакъв смисъл, вредят ни и печелят само хората оправляващи тези бизнеси, но все пак прекарваме времето по тези места правейки тези неща и ядящи изкуствени неща.
Не си помагаме. Кисели сме всички са ни виновни за нещо, шефа съпруга, съпругата, държавата, Бойко, мафията и не знам си още кой.
ХОРА ЖИВОТА НИЕ СИ ГО ЖИВЕЕМ И Е В НАШИ РЪЦЕ АКО НЯКОЙ НИ Е ВИНОВЕН ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В КОЕТО СМЕ ТОВА СМЕ НИЕ!

Толкова много въпроси без отговори и никой не ги възприема сериозно и дори да ги не се предприемат достатъчно действия по тях. Всеки гледа да си свърши задачките за деня, да изкара пари и си живее в собствения филм, с мисълта аз нищо не мога да направя и толкова. Да се наядем, изсерем, наспим и до там.

Слагам това в тази категория умишлено с цел да събера по-голяма аудитория.
Успех и дано съдбата е милостива към безсилните да променят обстоятелствата! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: d880453cb4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ооо да, усещам млада кръв :-) Млади/а ми приятелю/ко, ти виждаш някои нередности в света или поне в някои случаи ти ги възприемаш като нередности и искаш да ги поправиш и негодуваш защо хората не правят нищо и са като заспали. Причината е, че нещата наистина не зависят от нас, ние сме едни пешки на които са отредени едни миниатюрни роли, ние сме едни мънички статисти с едни миниатюрни гласчета, едни смърфове, които бягат от лошия Гаргамел :-) Сценария в който сме сложени и голямата картина в която се намираме не зависи от нас, от нас зависи да правим своите мънички всекидневни избори, дали да постъпваме правилно или да постъпваме егоистично. Този свят за, който толкова те е грижа, тъне в злото и той е обречен да изчезне, да бъде заличен и унищожен. За това свидетелстват Светите Писания. Така, че няма какво да се грижиш за него, той е загубена кауза. Грижи се за себе си и за това какви избори правиш всекидневно. Ако се опитваш да промениш матрицата в която живееш ще видиш, че тя е доста твърда и неподатлива, но с достатъчно усилия от достатъчно хора може да се променят някои аспекти в нея, ти обаче ще се изтощиш и отчаяш накрая и ще се питаш дали си е струвало, защото по същина нищо няма да се е променило.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 732c05de45

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   С две думи ''Всеки иска да промени живота, но никой не иска да промени себе си'' Тъжно...

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 5a7d7f04db

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   За неграмотността нищо не казваш, обаче...

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: d7a0203977

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторе, всеки е отговорен за себе си и това е по силите му. Има обстоятелства, които са създадени от големи организации и за да се преборим, то ни трябва невиждана единност. Вярвам, че е възможно да се случи, но не вярвам, че ще се случи точно сега. Човек обикновено осъзнава стойността на нещо едва тогава, когато го загуби. Като малка не оценях високо градината на баба ми, в която имаше домати и краставици отгледани без гмо и химикали. После баба ми спря да се занимава с градината, на пазара започнаха да се продават странни зеленчуци с неестествен вкус и осъзнах разликата. Трябваше да загубя качествените зеленчуци, че да ги оценя като качество. Това беше един малък урок, но много ценен за мен. Вече не съм малко дете, виждам света по различен начин. Сега аз си гледам домати и краставици, надявайки се, че моите деца ще го оценят. Когато изляза навън пред блока и се възмутя от фасовете, опаковките и листата, които не са изметени, ами, взимам метлата от входа и се задействам. Вярно е, че абонаментното почистване на блока ни включва и метене пред него, но какво от това, нищо не ми коства да отделя 15 минути. Стремя се да не трупам вещи, давам старите си неща на други хора, да им се порадват. Правя такива дреболии, които нищо не ми костват, но са в полза и за други хора, не само за мен. Нямам възможност да финансирам медицински изследвания. Нямам знанията, за да измисля сама лекарство за рака. Нямам силата да спра замърсяването от заводи, самолети или коли. Мога да изхвърля собствения си боклук и да смета част от чуждия. Мога да изчистя след кучето си. Мога да загасям лампите зад гърба си и да дарявам вещи. Мога да използвам по-често градски транспорт и когато пътувам, да взимам пътници със себе си. Мога и да не хабя вода, обикновено спирам чешмата докато си мия зъбите или докато сапунисвам съдовете. Толкова мога и толкова правя. Преди време бях пушач и може да ти прозвучи като вид фантастика, но не хвърлях фасове по земята, защото имаше пепелници или специални отделения за цигари в кошчетата, сигурно сте ги виждали, стоят като решетки, не знам как се нарича. Вредях на себе си, повтарях си го, но в един момент осъзнах, че така ще вредя и на близките си. Спрях да пуша пред тях, а накрая спрях да пуша като цяло, защото осъзнах, че не ми харесва да кашлям често. Толкова мога, толкова правя. Предполагам, че същото важи за много други хора. Уви, не съм вегетарианец, ако кажем, че това е порок и съм в схемата с убийства на животни, нека е така, бих си понесла последствията. Ама си мисля, че дори аз да спра да се храня с месо, то пак ще се убиват животни. Трябва масово населението да откаже дадена стока или услуга, че тя да спре да бъде предлагана.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: c3c25d1c83

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   На "убиди" ме загуби... Марш обратно в 3-ти клас!

 

...