Първа любов
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1423 пъти
Здравейте, бих искала да попитам всички читатели, независимо от пол и възраст, следния въпрос: първата любов забравя ли се? Преодолява ли се? Ако сте срещнали този човек случайно след много години изтръпвате ли както преди време? Под първа любов нямам предвид първия човек с когото сте имали връзка или първия човек когото сте харесвали, а онази голямата, болезнената любов. Онази която не може да се сравни с никоя друга. Разбира се, при вас могат да съвпадат първа връзка/първо влюбване с първата любов.

Аз се влюбих за пръв път преди малко повече от 3г. Мъжът се влюби от пръв поглед в мен, аз в него не, но в последствие след драматичен обрат осъзнах, че този човек дава всичко за мен и започнах да развивам чувства. Всичко вървеше чудесно до един момент, в който се разделихме. Той ме задушаваше, а аз исках малко лично пространство. След година се събрахме, инициативата беше моя, осъзнала вече, че го обичам от все сърце и съм готова на всичко за него, потърсих го и се сдобрихме. Вече не беше същото, той се държеше зле с мен, не ме търсеше, не ми пишеше, не излизахме, макар че сме в един университет и се виждахме ежедневно, никога не се виждахме извън него. Странното беше, че говореше за семейство, за деца, за бъдеще, искаше да живеем заедно в близко бъдеще. Излизахме 1-2 пъти месечно, като всяко виждане завършваше със секс. Сексът беше изцяло по начин който задоволява него, но не и мен. Дори ме е насилвал да правя неща, които ми причиняват болка. След година ме остави, била съм му омръзнала. Ясно ми е, че ме използваше през цялото време. Била съм му играчка.

Това е моята първа любов. Знам, че ще има друга любов, която ще превъзхожда тази в много отношения, но този човек остави огромна дупка в сърцето ми. Никога няма да го превъзмогна, и най-много ме е страх дали като го видя след 5-10 години пак ще изпитам същото чувство, какво ще правя тогава? Моля да ми отговорите честно и искрено, разкажете за вашата първа любов ако смятате за добре. Ж 22

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: ef12747406

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Най-трудно се преодолява загуба, когато към болката от нея е примесено чувство за вина. Предполагам, че и твоят случай е такъв. Че се чувстваш виновна, че сте скъсали първия път, и себе си обвиняваш за неговото поведение при подновяването на връзката ви; мислиш, че ти си развалила всичко. Няма защо да се обвиняваш и да съжаляваш. Кажи-речи всички в началото на любовния си живот преминаваме през разочарования. Те са като тест доколко сме готови за любов, доколко сме готови да следваме сърцето си. Ти си преминала успешно този тест, приятелят ти - не. Предполагам, че скоро ще изпиташ нещо истинско и стойностно. А бившият ти нищо чудно да стане поредния озлобен от жените дървен философ, пишещ тук.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: a1da7d1dc0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз да кажа на всички жени, такъв сценарий като при авторката - "Всичко вървеше чудесно до един момент, в който се разделихме. Той ме задушаваше, а аз исках малко лично пространство. " - Независимо какви глупости ви е набил в главите феминизма и че можете да се отнасяте напълно безотговорно към връзките и мъжете ви казвам, че такъв сценарий в който да не си платите за тези мизерии няма. Направите ли нещо такова - произволна раздяла по-тъп повод, после в живота ще си платите и ще страдате. Вие му мислете.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 9581ba2ae5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Първата любов забравя ли се? Не, помни се. Не можеш да забравиш такива чувства. Преодолява ли се? Да, преодолява се, но дълго време си мислиш, че е невъзможно и втори път няма да си способен да се раздаваш така. Ще обичаш и след него, ще обичаш по-зряло, по-красиво и по-силно, но няма да си същата емоционална бомба със закъснител. Преодолява се, нужно е време и здрав разум, но се преодолява. Не трябва да си мислиш, че той е единствен и че не се преодолява, лъжа е. Ако сте срещнали този човек случайно след много години изтръпвате ли както преди време? Дълго време изтръпвах и само от мисълта да го видя, следователно дълго време ми се свиваше стомахът и ми се разтуптяваше сърцето, когато той е наблизо. После премислих връзката ни, осъзнах до каква степен тя е била токсична за мен и чисто съзнателно реших, че не искам тази персона в живота си, че не искам да си причинявам същото и за мен е по-добре той да е далеч. След тази мъдра мисъл спрях да настръхвам, спрях да се притеснявам, че ще го видя. Известно време още изтръпвах, но не беше същото, можех да го пренебрегна и да продължа живота си нормално. После спря да има значение къде е той, не ми влияеше по същия пагубен начин. Моята първа любов беше колкото прекрасна, толкова и ужасна. С момчето ни свързваха много неща. Целите ни бяха други, но страстта ни беше еднаква. Един прекрасен ден, той реши, че вече няма нужда от мен. Вместо да ми го каже директно, започна да прави поредица от глупости, с които да ме нарани и да ме откаже. Аз, нали съм инато магаре, отказвах да го пусна, макар и да знаех, че съзнателно ме отблъсква от себе си, продължавах да вярвам, че е просто фаза. Не беше фаза. Флиртуваше с други, обиждаше ме, понякога ми говореше едни неща, които ме правиха неуверена. Караше се с мен непрестанно и за дреболии. Влюбена, загубена, прощавах без да се замисля. После изчезваше за месеци и изневиделица се връщаше за седмица-две, не за секс, не правихме секс тогава, а уж за любов, да ме види как съм. Омръзна ми от игрите на иди си-ела си. Седнахме като зрели хора, за първи път в живота си и той ми каза директно какво мисли, няма как да останеш с някой, който просто не те обича. Тогава бях в пубертета, връзката ни (ако такъв фарс може да се нарече връзка) траеше 2-3 години, хубава беше само първата една. Вече са изминали близо 10 години оттогава и животът ми не само, че продължи, а дори стана в пъти по-спокоен. Научих много за себе си, промених се към по-добро и започнах да правя съществената разлика между хубаво и лошо отношение. Ако не беше той, никога нямаше да се науча да мисля с главата си, докато съм влюбена. В крайна сметка ме спаси от много бъдещи грешки, просто връзката ми с него се явява преломният момент, който ми отвори очите болезнено. Сега се впечатлявам от факти и вярвам на действия, преди не беше така. Всяко зло за добро, преодолява се.

 

...

горе^