Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам какво да правя чувствам се празен и ненужен.
преди: 5 години, 26 дни, прочетена 1250 пъти
Такаа, здравейте на всички.
Моята история не е по-различна от другите такива в сайта, но много бих се радвал, ако някой може да ми даде съвет или да ми помогне по някакъв начин.
Ще започна така,
Момче съм на 18г, до преди една седмица бях в връзка с едно много добро и свястно момиче. Нещата вървяха добре, но един месец преди нашата раздяла тя започна някак си да се държи по отдръпнато, студено и странно. В първите няколко дена си мислех, че е с лошо настроение, и се пробрах да говоря с нея, дам и сподели как се чувства и ако мога да помогна, дааа, почти винаги когато имаще нещо свързано с нея, дали ще е проблем или нещо друго, когато я питах какво има, защо е унила, тя ми казваше "Нищо! ", на мен ми беше повече от ясно. че не беше нищо, не ми обясни колкото и да настоявах. Мисля, че тук ще е най-доброто място да вмъкна нашата история преди връзката ни.
Преди около 5 месеца опитвах да се сближа с друго момиче, но така и не успях, бях много объркан, но в крайна сметка излязох много щастлив от цялата ситуация, и бях доста щастлив, дори аз не можех да го повярвам, и така 2 седмици. Запознах се с момичето за което говорях в историята покрай един общ приятел, и с течение на времето разбрах, че тя ме харесва, не знаех какво да правя, защото нямах опит в връзките, а и не бях имал до сега. Писахме си в продължение на един месец бях доста щастлив. Не бях сигурен как да действам, докато един ден не рещих да отида до тях и да и кажа, че искам да дам шанс, да пробвам какво е да си в връзка, и исках вече да бъда с нея. Всичко вървеше повече от перфетктно, подчертавам много дебело перфектно, писахме си постоянно когато можехме, всеки ден започваше с "Добро Утро", и всяка вечер завършваше с "Лека Нощ". Но с времето тя поспря с тези думи и на мен ми стана леко странно, бях наясно, че чувства изчезват и намаляват с времето, и зи казах добре, тя може и да забравя, и аз продължих с "Добро утро" и "Лека Нощ". С времето тя намали милите думи и изречения, почти не споменаваше "Обичам те" дори и в чатовете. Ставаше ми все по странно. Наложи се да замине за чужбина за няколко дена, и през тези дни се държеше както преди, казваше "Добро Утро" и "Лека Нощ", дори на няколко пъти ми каза "Мило" вместо другите прякори които си казвахме. Виждаше ми се доста щастлива, за което се радвах много, тя трябваше да се върне една неделя, и спомена, че няма да може да се видим, защото е изморена, влязох и в положение и с нетърпение чаках да си я видя през следващите дни, когато излязохме в същата неделя с приятели, бяхме излезли късно нещо от сорта на 18:30 19 часа, и докато слизах по стълбите на моя вход, и чух гласа и успях да видя много малка част от няйното тяло за да се убедя, че е тя. Не можех да повярвам на очите си, зарадвах се адски много на това което видях, беше ми направила изненада за която и грам не подозирах, винаги ще помня погледа с които ме погледна, една такава радостна усмивка, стопли ме отвътре, даже няма да лъжа, направо си ме разтопи. Тя е най-красивото момиче което бях срещал някога. До края на деня бях на седмото небе, но както всичко с времето си, на следващата седмица започна това нейно странно държание, отдръпнатото и студеното, когато исках да я прегърна или целуна се дърпаше леко и излизаше с извинението, че ме дразни нарочно, но не го чувствах така. Още една седмица по- късно тя ме извика да говорим нещо много важно, имах едно чувством, че нещата не отиваха на добре, и бях прав, изкаше да се разделим, заради проблеми в личния и живот, но се разбрахме да си дадем време, бях готов да чакам колкото е необходимо, защото я обичам и искам да бъда с нея. 3 дни по-късно тя ми писа, че за нея почивката беше свършила и искаше отново да сме заедно, супер много се зарадвах. Няколко дена след това тя се държеше все едно бяхме в началото на нашата връзка, бяхме много щастливи, бяхме.... или поне аз.... Две седмици по-късно щях да ходя до тях да оставам за вечерта, но тя ми писа да не бързам, защото искала да си подреди мислите, имах едно лошо предчувствие, че щях да остана сам. След 1 час и писах, че се качвам и се качих по най-бързия начин до тях. Влязох и я видях как стои, едно разтроено, и отекчено. Говорихме и решихме да се разделим заради нея, сподели ми, че тръпката между нас е изчезнала или поне от нейна страна, тя не я усещаше както преди, чувствала се все едно 50 годишна с мен. Не знаех какво и как да кажа, да реагирам и да направя. Обърнах се към нея питах я дали иска да се разделим окончателно, каза да... и си взех нещата и излязох, но преди това я прегърнах така сякаш няма да я видя повече. Останахме си приятели, не се бяхме виждали няколко дена, и вчера разбрах, че ще се видим, не знам как да опиша чувството което изпитах когато го разбрах това, малко преди да дойде, не спирах да се оглеждам за нея, докато не я видях... и изтръпнах, исках в момента в който дойде, да я гушна да си я стисна, и да я държа, да си я целуна и да и се радвам, но когато дойде се обърках много жестоко, просто я прегърнах, и не можех да обеля и дума. През тези днив които я нямаше, настроението ми беше на вълни, бях щастлив, бях депресиран, но главно депресиран. Абсолютно с които се виждах ми казваха да продължа напред, че живота продължавал, да но аз не го усещах така.... Исках си моето момиче, моето бебе, което обаче не искаше да бъде с мен, тя искаше да сме само приятели, и ние сме и то доста добри. Но аз не мога да забравя нещата как стояха, и много я искам пак да е до мен, тя все ми казва, че е по добре да сме като брат и сестра от колкото гаджета, аз обаче си знам моето и много си я искам, обичам си я много и не мога да я приема като приятел все още, не мога с лека ръка да направя такова голямо решение, много тежко преживявам такива неща. Та моля Ви, ако може, да споделите ваше мнение, съвет или личен опит, според Вас могат ли да станат нещата отново както бяха преди, много си я обичам, искам да я направя най-щастливото момиче на света, ако можех и света щях да и подаря, но уви не мога. Чуствам се адски самотен, празен, ненужен и омърлушен, всичко това се отразява много сериозно върху мен, дори и когато шофирам не съм на себе си. Все още не мога да го повярвам това, как реши толкова бързо и лесно, че иска да се разделим, след всичките неща които сме преживели заедно, до ден днешен си мисля, че е като тест, да види дали я обичам и дали ще направя някой глупост с която да я загубя, но няма аз не съм такъв, много държа на нея, и искам само нея, нямам очи за друга. Тя ми е единствена! Моля за помощ.
Благодаря Ви, за отделеното време да прочетете моята история.
|
