Споделена история от Любов и изневяра |
За преживяването на несподелената любов
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1204 пъти
Здравейте, пиша тази публикация с цел не само да посъветвам момичетата, които са били в моето положение, но и за да обобщя всичките си мисли.
Та, на всеки му се е случвало да си падне по определен човек, когото не познава. Особено в ученическите години, както беше случаят и с мен. Харесах едно момче в началото на гимназиалните ми години и това мое увлечение продължи 4 години и половина. Мислех си, че това е любов. Момчето никога и не ме погледна по друг начин, аз никога не признах "чувствата си" пред него. Момчето беше една година по-голямо от мен и когато завърши беше много труден момент за мен. Не вярвах, че бих се влюбила в друг. Въпреки, че не се познавахме, аз все пак вярвах, че някой ден съдбата ще ни срещне. Заради моето увлечение отблъснах момче, което си падаше много по мен.
От тогава мина една година, сега аз завършвам гимназия. Реших да сложа край на това мъчение за мен: отпоследвала съм момчето от всички социални мрежи, от които съм го следвала. Започнах да излизам повече сред природата, почнях и да спортувам. Запознах се с едно много приятно момче, с което отскоро си пишем. В момента имам и други проблеми, свързани с кандидатстване, което допънително ме разсейва.
Искам да кажа на всички тези, момичета, които вярват, че несподелената любов е възможна... Е, това НЕ е любов. Колкото и клиширано да звучи, че времето лекува, това наистина е така.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 11 месеца hash: 68afa275c9 |
|
2. Лекува дръжки, не знам каква любов си имала с това момче, но явно не си го обичала, а обичаш ли истинки, обичаш ли дъшата на един човек никога не се забравя
|
преди: 4 години, 11 месеца hash: 7e0db46f4e |
|
3. А ака сега го срещнеш пак?
|
|