Един по-необикновен ден- Продължението.
преди: 5 години, 20 дни, прочетена 1557 пъти
Три месеца по-късно живота ми върви стремглаво надолу.

И така изминаха три месеца от срещата ми с НЕЯ, момичето чиято поява преобърна почти подреденият ми и много скучен и посредствен( а може би и жалък) живот.
Това е продължение на историята Един по- необикновен ден, която написах по повод срещата ми с едно момиче. Набързо ще припомня за какво ставаше дума, а който има желание може да я намери въпросната история в графа Други тук в Сподели. нет.
И така както бях казал в другата история, на 25 години съм, не съм от София( близо до София), нямам приятели, нямам социален живот и социална среда в която да общувам. От вкъщи на работа и университет и пак вкъщи това ми е живота. Не съм имал гаджета и приятелки, не знам какво е човек да е влюбен, не съм правил и секс. Работех като механик в сервиз за тежкотоварни автомобили и уча в УНСС магистратура. На 31януари четвъртък, при предаването ми на един проект в университета, се появи непознато момиче. Оказа се че е колежка от групата, която досега не бе идвала на лекции. Беше много наперена, дори сега след време мога да кажа малко надута. Личеше й поне по външния вид и маниерите, че родителите й не са съвсем случайни от работническата класа. Оказа се че не е поредната мамина принцеса и че не си изкарва парите с тялото и визията, а главата си. Тя е бранд мениджър в доста голяма чуждестранна компания. Както съм описал в другата история, поговорихме, обсъдихме ученето и с течение на времето след около месец, може да се каже, че станахме приятелчета. Твърдеше че е много заета, че много работи. Тя познаваше само мен от групата, съответно разчиташе на мен да й казвам какво се случва в университета. Първоначално когато се запознахме бях впечатлен изцяло от нейните професионални постижения и амбициозността с която живее. На една възраст сме, а тя е постигнала толкова много, това ме впечатли ужасно много. Както бях казал към момента на запознанството ни имах проблеми в работата ми с колеги, единия от които лично аз бях уредил и лично аз бях гарантирал за него пред началниците ми.
Измина един месец откакто се запознахме. Какво се случи ли? Ами видях се още няколко пъти с нея, разбира се срещите ни бяха свързани изцяло със следването ни, но... Както бях казал, бях впечатлен от постиженията й в професионален план, т. е искам да кажа, че любов(каквото и да е това) от пръв поглед със сигурност нямаше. Но след като се видяхме още няколко пъти, тя започна да се държи по-свободно с мен, докато аз, както се казва не можех да разчупя ледовете, може би от страх тя да не разберечувствата ми към нея. Все по-често започна да ми говори как съм й помагал много, как без мен не знаела какво ще прави. Също имаше приказки от сорта "Кой те изпрати в живота ми". Един път ме попита "Как да ти се отблагодаря затова, че ми помагаш". Разбира се на езика ми беше да й кажа, че искам да опитаме да сме заедно, но пак не събрах смелост и ситуацията беше много неловка. Смело мога да кажа, че времето което прекарвах с нея, беше най-хубавото нещо през този един месец.
Какво разбрах за нея през този един месец? Разбира се един ден се поразрових в социалните мрежи и открих профила й. Беше още в началото. Не бях обърнал внимание, но статуса й беше обвързана. И въпреки че на снимките беше сама или с приятелки не беше изключено да има и приятел. Но пък от друга страна със сигурност представлява интерес за доста мъже. Вече беше минал почти месец, аз не знам може би окрилен от крилете на любовта мислех постоянно за нея, къде е как е какво прави, добре ли е, дори на моменти исках и си представях че сме заедно. Паралелно със всички тези неща в работата ми ставаше все по-зле и по-зле. Беше ясно че е въпрос буквално на седмици да напусна, бях намерил и друга работа, за която бях мечтал от доста време. Именно ТЯ и запознанството ми с нея ме подтикна да опитам да работя работата, която съм искал( проектант в сферата на хидроенергетиката).
И така до деня в който за пореден път отворих профила й и видях че на една от снимките й на едната ръка има пръстен, подозрително приличащ на годежен. Останах попарен буквално. Сякаш светът се срина върху мен. Всичките ми надежди изведнъж се изпариха. Досега не ми е казвала дали си има приятел, не бяхме говорили на тази тема. Въпроса е, че ако наистина е сгодена, всичко губи смисъл, защото определено можех да кажа че изпитвам някакви чувства и любовни трепети към нея. В началото на месец март напуснах работата ми и след 3 дни започнах на новото работно място. В този период не я бях виждал от около 20 дни. Тя не ми пишеше, обикновено аз на нея и поради причини, свързани с университета. Нямах възможност да й кажа че съм напуснал и сменил работата си, но бяхме говорили и тя беше наясно с намеренията ми.
Започнах на новото работно място, много стресова ситуация беше. От работно място с около 120 човека и изключително динамична и напрегната обстановка и работа, трябваше да започна на място с общо с мен 4 човека, много лежерно така да се каже, по цял ден на компютър, в едно мазе. Още след първия ден бях готов да се откажа. Много ми се искаше да говоря с нея по тази тема, но не събрах смелост да й пиша за нещо различно от лекциите. Там работих две седмици. беше много тежко от психологическа гледна точка. По цел ден мислех за нея и виждах как съм безсилен и не мога да направя нищо. Започнах да получавам нещо като паник атаки, започвах да се задушавам, топли и студени вълни ме обливаха, постоянно чувство на безпокойство, сърцебиене. Последните дни преди да напусна бях и с доста високо кръвно налягане(от сорта на 220(30)-150(60)) въпреки че досега никога не съм имал проблем, дори съм със склонност за ниско такова. Напуснах с намерението да се върна отново в сервиза, от страна на сервизния мениджър нямаше проблем, той искаше да се върна, но поради други причини не се върнах.
3-4 дни след като напуснах имахме изпит в университета. разбира се бях казал предварително на нея за изпита. Малко преди изпита ми се обади да я придружа, че не знае къде се намира залата. Изчаках я отидохме заедно, разбира се останалите 15-16 човека от групата бяха там. Те ме познават мен, но не и нея. Много от тях започнаха да ме разпитват различни неща при което забелязах следното нещо. Тя не говореше с никой и определено, когато другите ме заговориха тя се опита също. Все едно не се чувстваше комфортно там сред непознатите. разбира се обърнах й внимание, говорихме си преди изпита, не исках да се чувства изолирана. След изпита аз излязох по рано. Изчаках я и когато тя излезе, аз говорех с няколко други колеги. Тя излезе и което ми направи впечатление е че застана плътно до мен, едва ли не ме хвана за ръката и чакаше докато приключим разговора. тогава се почувствах от една страна страхотно, че тя е до мен, но от друга много зле, след като знаех че това е просто някакъв откъснат от действителността момент. След това с нея двамата поговорихме първо за изпита, тя започна да ми говори на брат, съответно за момента ми стана ясно че няма шанс да се случи каквото и да е между нас. Разказах й че съм напуснал и новата ми работа, тя беше много изненадана. Разбира се искаше да ми помогне, да си намеря нова работа. Всичко това се случи на 26март. На следващия ден тя трябваше да ходи на предава проект. Отидох и аз с надеждата да я видя отново. Не дойде, а аз бях разочарован. Същото се случи и на следващата седмица, пак я чаках, но тя не дойде.
Минаха две седмици, беше петък, беше ми казала че ще идва и ме помоли да й донеса едни лекции, носех ги. Лекцията свърши, не дойде, чаках я още един час не дойде, писах й не отговори. Определено се ядосах. Тя ми отговори късно вечерта че била до късно на работа. Опитах се да се правя на сърдит един вид да видя как ще реагира тя. Не отговорих 3-4 дни, но пък и тя повече не ме потърси. И така реших да й пиша. Оказа се че тя общо взето е забравила че сме говорили въобще. Каза ми че има много работа и едва ли ще дойде повече на лекции, т. е едва ли ще се видим повече. Почувствах се много зле, ревеше ми се. Определено за периода в който се познаваме, може да се каже че може би под влияние от нейните постижения, нейното мислене и виждане за нещата от света, аз мога да кажа че вече знам с какво и къде да се развивам за напред. Тя проявяваше някакво любопитство относно моя живот, по такъв начин, по който никой друг, особено момиче не го беше правил досега. Това ме караше да се чувствам жив.
Не съм я виждал от 26март., повече от месец. Постоянно мисля за нея. Интересувам се как е какво прави. През това време дори ми минаваше мисълта да наема детектив, който да я следи само и само да знам къде е и какво прави. Също така мислех, както и към момента, да потърся помощ от психолог, тъй като не знам още колко ще издържа така. Скоро тя имаше имен ден не посмях да й пиша, скоро е рожденият й ден, също засега не намирам сили да й пиша, та дори не смея да й изпратя покана за приятелство(знаете къде).
И преди съм харесвал различни момичета, но всичко е отминавало буквално за дни или часове. Винаги съм бил самотен, въпреки че имам много роднини, никой от тях никога не ме е вземал на сериозно. Да не говоря за приятелите ми или по-скоро познати, те по същия начин се отнасят с мен. В ученическите ми години имах подобна случка с момиче, бяха ми нужни около 5 години всичко да премине, но сега това го усещам съвсем различно, може би възрастта оказва някакво влияние. Тук от начало не я харесах, а по скоро бях впечатлен от постиженията й, докато сега след като я опознах, макар и много малко, започнах да я харесвам, обич и любов едва ли, не знам какво е, но определено има някакви признаци на влюбване от моя страна.
С всеки изминал ден започвам да изпитвам все по-голям страх от това че мога да не я видя повече и от това че няма няма да се случи нищо между нас. Сега докато пиша се сещам че вечерта след като се запознахме се замислих и си казах "Целият януари беше много труден месец, но си заслужаваше". Не съм от най-вярващите хора, но не отричам напълно религията и все по често в последно време започвам да си мисля че тя е някакво наказание за мен, заради явно мои стари грехове.
Не търся съжаление от хората или нещо подобно. Стана малко дълга за четене, но просто исках да разкажа за това което ми се случва, защото е много тежко бреме. Разбира се приемам и съвети и критики, нямам опит в тази област и това тежи. Не знам как да постъпя, а факта че шанса нищо да не се получи е огромен, ме смазва тотално.
Всичко започна много интересно за мен, но сега е много трудно и тежко. Всеки път когато ходя на лекции тайно се надявам да се появи и тя и да ме изненада приятно с присъствието си но уви. Може би в старанието си да не покажа намеренията ми или да се издам пред нея, се държах прекалено стегнато така да се каже пред нея, или по скоро от нейна страна не е имало такова нещо въобще.
Всички мнения са добре дошли и дано никой от вас не изпада в подобна ситуация че е доста гадно.
И последно ако админите смятат че не е за раздел Любов и изневяра нека я преместят на правилното място.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 19 дни hash: 26f4d2770a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   От това което прочетох разбрах къде е проблема. В мисленето ти и дейстивята ти. Ако мислиш това между вас за невъзможно и постоянно го отричаш то става такова. Ако мислиш какво да направиш за да се получи нещо между вас играта се променя. И стига с тази роля на жертви. Взимай се в ръце и промени обстоятелствата. Това е изхода.

 

...

преди: 5 години, 18 дни hash: 7c875614fd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Авторе, става ми жал за теб. Добър си, наивен си и този пуст страх ще те довърши. Казвам го с всичките си добри намерения и се надявам, че ще го преодолееш, но си твърде предпазлив. Той живота не е толкова сериозен, че да стъпваме едва-едва по земята и да премисляме всяко действие с месеци. Не се тревожи, разбитото сърце няма да те довърши, само ще ти даде малко опит и мъдрост. Била съм в подобна ситуация на твоята и научих нещо, което се надявам, че ще научиш и ти. По-добре да чуеш звучно и рязко "Не", отколкото със седмици, че и месеци, да лягаш с въпроси и надежди към човек, който може и въобще да не подозира, че си влюбен. Несподелената любов е болезнена, но неяснотата е още по-лоша. Уговори си една среща с мадамата, събери си цялата смелост и я попитай дали е сгодена. Не веднага, а някъде в самия разговор. Разкажи ѝ за новата работа, благодари ѝ, че те е мотивирала. После я попитай дали има нещо ново около нея. Когато отговори ѝ кажи, че си видял снимка на пръстена и си си помислил, че е сгодена. Тя ще ти каже, ако наистина е сгодена. В случай, че е свободна, кажи ѝ, че е симпатична, че ѝ се възхищаваш на постиженията, че ти се е искало да сте по-близки, отколкото сте в момента. Най-много да те отреже, нищо повече. Няма да те набие, няма да те ухапе, няма да направи нещо по-страшно. Ще знаеш, че си опитал и ще си получил отговор. После ще научиш да живееш с този отговор, което е за предпочитане пред живота с въпроси.

 

...

преди: 5 години, 18 дни hash: b2031a96a5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Съжалявам за тази гадна ситуация! Жената която харесваш или си вече влюбен, не изпитва същото към теб и мисля че дори и ти го знаеш. Никой не е виновен за това, най малкото ти. Не се вкарвай в повече филми да си мечтаеш за нея. Това ще те доведе до още по голяма депресия. Вместо да мислиш за нея, мисли за работа, за хобита, за някакъв твой проект, който отдавна искаш да направиш. Също не я следи. Прави неща които не са свързани по никакъв начин с нея. Така ще привлечеш правилните жени към себе си, тези които наистина те харесват.

 

...

горе^

преди: 5 години, 17 дни hash: 2d20e53fb9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Според мен просто те е използвала да и даваш информация за университета. А като е усетила, че изпитваш нещо повече към нея се е отдръпнала. Според мен или питаш в прав текст и те отрязва или започвате да се виждате, или забравяш.

 

...

преди: 5 години, 16 дни hash: ffa065f34d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Лошото е че ще трябва да ти кажа истината. Тя няма интерес към теб, защото жените не обичат мъже, които се въртят като кученца около тях. Лошото е че вече в нейните очи си бета, т. е слабичък мъж който подтичва след нея когато на нея и скимне. Остави я в миналото не я валидирай повече изтрий я от живота си и работи върху себе си. Трябва ти да си този, когото търсят. Спортувай и започни да уважаваш себе си повече.

 

...