 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не виждам смисъл в нищо
преди: 5 години, 10 дни, прочетена 2305 пъти
Здравейте. И благодаря на всички, които ще отделят време, за да прочетат моята история. Преди да започна, искам да кажа, че не съм поредното разглезено момиче, което се е оплаква от това, че мама и тате не са и купили някоя дрешка, имам далеч по-сериозни проблеми. Честно казано не знам откъде да започна. От София съм. На 19 години съм, преди 1 месец ги направих. Прекарах рождения си ден сама в нас, бях планирала да съм с моите приятелки, но не ми беше до излизане, защото 1 ден ще ми е окей и ще се сетя после как те имат прекрасни животи, а аз съм една депресирана самотница. Имала съм трудно детство, баща ми почина, когато бях на 6, след една година почина и баба ми, а когато бях на 14 почина и дядо, нямам други роднини, остана само майка ми. Тя е на 51. Всичко започна с първото ми влюбване - бях в осми клас и се влюбих в едно момче от класа ми, станахме "гаджета" и след 2 дни скъсахме, защото аз нямах никакъв опит, не можех да се целувам и ме беше срам, докато повечето ми приятелки и познати вече имаха богат опит, дори секс бяха правили. В 10-ти клас се запознах с едно момче по интернет, зарибявахме се в продължение на 6-7 месеца, но така и не се видяхме, от различни градове сме, дори не беше толкова голямо разстоянието - 110 км. Страдах доста за него, защото лесно се привързвам, но в крайна сметка го преживях, сега в 12-ти клас се влюбих в едно момче, което също е от друг град, но нещата пак няма да се получат, в началото беше супер мил, твърдеше и че имаме връзка, дори да не сме се виждали, сега дори не си пишем като преди, държи се дръпнато, казвам му, че го обичам, той ми пише усмивки и нищо повече, не му било до връзки и т. н. През това време се "забивах" с още едно момче, което е от Пловдив, но в момента живее в Германия, защото учи там, но за пореден път се заблудих, че някой има нещо към мен. И в момента съм в пълна безизходица. Единствената ми близост с момче беше когато се напих заради едно от тези момчета, за които ви споменах, с една приятелка бяхме навън, тя беше с гаджето си и той беше довел още някакво момче и се целувахме, но като се сетя ми става лошо, още по-лошо ми става от факта, че после разбрах и че е на 29. Не мога да издържам така, винаги съм в дъното на всичко, винаги съм отритвана, винаги съм заблудена и си мисля, че нещата ще се оправят, но затъвам все повече и повече. Все едно всеки път се повтаря едно и също, но с различни момчета. Дори в края на месеца имам бал, защото съм 12-ти клас и всички ще дойдат с гаджетата си, а аз ще ходя сама, както винаги. Единственото нещо, което ме прави по-щастлива са татусите - имам 4 татуировки (събирала съм си пари от джобни) и като почна работа смятам да си правя още. Харесвам се, не съм първа хубост, самата ми външност е по-странна, но означава ли това, че не трябва да бъда обичана? И аз съм човешко същество. Не ходя по дискотеки, не слушам чалга, метълистка съм, както казах имам и татуси, имам пиърсинг на долната устна и от двете страни на носа и ярко червена коса. Да, външният ми вид е крещящ, но дори и в такава среда усещам, че не предизвиквам особен интерес. Чудя се, има ли група, в която да се събираме хора с подобен стил и които си нямат партньор и да излизаме на срещи. Мога да пиша още, но не знам и аз какво да напиша, тъжна съм, депресирана съм, не виждам смисъл в нищо. Знам, че животът не е връзки, но след време приятелките ми ще се омъжат, ще имат деца, ще изградят едно щастливо семейство, а аз ще страдам и ще си седя сама. Съжалявам, ако историята ми е била малко дълга, но буквално си излях душата. Какво бихте ме посъветвали?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 дни hash: 0baad986f3 |
|
1. Може би усещат, че докато си с един, се "забиваш" с друг. В такъв случай, и аз бих офейкал.
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: dd6504b319 |
|
2. Имaш толковa тривиaлни проблеми, че просто нямa кaк дa си по-тийнеджъркa от товa (освен зa починaлите ти близки - съжaлявaм зa товa). Не ги нaричaй сериозни, зaщото не сa, зaмисли се реaлно. Здрaвa, млaдa и крaсивa си. Безумно е дa мислиш, че ще умреш сaмa нa 18-19, по-добре посети психолог, нямa нищо стрaшно.
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: 867018b17d |
|
3. Аз си търся точно човек като теб... Жалко, че тук не може да оставяме лична информация :/
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: 0e476426a9 |
|
4. Ами... Ти пак си бъди в средата, но се преведи в нормален вид. Така освен теб самата няма кой друг да те хареса. Такъв вид обикновено не се смята за особено привлекателен.
Остави тия работи с връзките. Работи върху себе си. Развивай се, чети, учи, спортувай ии се занимавай с хоби. Връзката сама ще си дойде. Но се приведи в нормален вид.
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: d68f72b983 |
|
5. Прекрасна си!
Приятелките няма да имат щастливи семейства, защото такива не съществуват. Никъде по света, в никое време.
Евентуално може да имат деца да. То както е тръгнало да си самотна майка е супер модерно. От средното имам съученички, които рано се омъжиха, в момента са затлъстели лелички и само подвикват на също толкова затлъстелите си деца.
Изобщо свиквай с мисълта че живота е помийна яма. Все пак затова сме се родили. Да страдаме.
А на теб успех! Имаш потенциала да бъдеш човек, а не животно дето се размножава и плюска.
|
...
| преди: 5 години, 8 дни hash: e82bb2515b |
|
6. Имала "много по-сериозни проблеми". И къде по-точно е проблема, че си нямаш гадже. Че се депресираш от този факт, ние как да помогнем, явно ти имаш проблем, може би точно външния ти вид отблъсква момчетата, може би някоя черта в характера ти, замисли се, промени се.
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 48f66a3a6b |
|
7. Съветвам те да се погледнеш в огледалото много добре, там ще видиш човекът, който най-много ти пречи. Истината е жестока, разбирам, че сигурно те обижда, но е за твое добро.
Всеки си има болка, не си мисли, че приятелите ти щракат с пръсти и препускат в живота с ведра усмивка и никакви проблеми. Казваш, че в 8 клас са се целували и са правили секс, имали за връзки, излизат често и се забавляват. Те си живеят живота, няма вариант никога да не са плакали от разбито сърце. Ти си страдала от несподелена любов и неосъществени срещи, а те са страдали, че са намерили нещо и са го изгубили. Имала съм връзка от разстояние, сега ми предстои същото. Първият път беше някой, който си живееше на 100км разстояние от мен, а сега човекът, с когото живея от 2 години под един покрив, ще замине в чужбина. Предната история в момента ми се струва смешна, защото осъзнавам, че не е било нищо особено. Иначе ревах и се тръшках, тогава бях на 16 години и си мислих, че е единствена по рода си любов. Има хора с по-лош сценарии. Има женени двойки с деца, при които се налага един от родителите да замине, за да изкара някой лев за памперси. Всеки си носи болката. Престани да си мислиш, че си жертва, а другите са си напълно добре. Не е вярно, никога няма да бъде вярно. Всеки си мисли, че неговото е най-лошото, но е неуважително спрямо чуждите проблеми, които са огромни в очите на преживяващите ги. Както сега ти си мислиш, че си страдала повече от всички други, а някой тук е пуснал тема, в която описва пълния разпад на света си.
Не си намерила средата си, но и това ще се случи. Ако видиш някой, който визуално прилича на теб, заговори го. Може би слуша същата музика и харесва същите неща. За депресията отиди на психолог, изпиши си живота в тетрадка, гледай мотивиращи речи онлайн, направи нещо. Излизай. Спри да отказваш срещи с приятели, другата ти алтернатива е да киснеш у вас със спуснати щори и да страдаш, което няма да промени нищо. Бъди по-активна. Депресията е пасивно състояние и се преодолява с активност- взимане на самостоятелни решения, социализация, тренировки, креативни хобита, създаване. Както си я започнала, ще се съсипеш напълно до няколко години. Боядисваш се в ярки цветове, дупчиш кожата си, рисуваш по нея, депресираш се, не излизаш, имаш гаджета само онлайн... не създаваш нищо реално, нищо материално, нищо видимо и очевидно. А материалните ти проявления са мастило и пиърсинг. Няма лошо, щом това ти харесва, действай. Искам само да се замислиш дали го правиш, защото наистина го искаш или е вид вик за помощ и внимание.
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 28e3751026 |
|
9. Да не би да имаш лоша самооценка, спокойно от възрастта е. Малка си, има много да учиш от живота, както всички. Мисля, че външният ти вид е много крещящ, защо не го омекотиш малко.
|
| преди: 5 години, 6 дни hash: 5d28fd3d6d |
|
10. Потърси психолог, да се шариш и дупчиш не е решение на проблемите ти със самочувствието, неумението да комуникираш, липсата на амбиция, желание да се развиваш, да запълваш времето си с четене, спорт, някакво хоби, курсове и др. Депресията не се лекува с татуси и пиърсинги. Не всеки мъж харесва нашарени жени с половин кило желязо по тях, жена на възраст с такива изглежда нелепо, надявам се не мислиш, че ще си вечно млада? Нито пък всички млади майки са тлъсти и имат такива деца или семейството е нещо лошо, както пише нещастника/нещастницата/ №5. Животът е такъв, какъвто си го направиш сам. Като нямаш никаква значима цел, нито желание да я постигнеш, като не можеш и не искаш да видиш позитивното, да се развиваш, много ясно, че ще си в блатото или помията, която сам си създал. Колкото до връзките - от опит ти казвам, мъжете не обичат мрънкащи, недоволни от себе си и от света отчаяни жени, затворени в депресиите и маниите си. И можеш да си им интересна не само с крещяща метъл външност, а с по-изискан елегантен стил. Както и с умение да общуваш не само в чата, да имаш чар и присъствие на живо, умение и знания да говориш на различни теми. Все неща, които се учат, при желание, естествено. Говорим за стойностни мъже, с някакъв прошляк едва ли искаш да си само за да имаш и ти гадже, нали?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
