Моята невъзможна любов - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (95259)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22398)
 Секс и интимност (11101)
 Тинейджърски (19994)
 Семейство (4745)
 Здраве (7696)
 Спорт и красота (4008)
 На работното място (2102)
 Образование (5770)
 В чужбина (1276)
 Наркотици и алкохол (915)
 Измислени истории (730)
 Проза, литература (1480)
 Други (12870)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Моята невъзможна любов
преди: 1 година, 28 дни, прочетена 655 пъти
Здравейте, мили хора,

от доста време чета историите тук и най-накрая и аз реших да споделя една своя. История, в коята има елементи на любов, надежда, копнеж и болка.

Миналата година се запознах с едно момиче на сватбата на моя много добра приятелка. Ах, какво запознанство - както бях отишъл с нагласата да не се запознавам с хора, така като я видях, светът ми се обърна. И разбрах, че тя е момичето за мен!
По време на празненството даже и танцувахме. И след това я изпратих до тях - беше вълшебно! Стана дума за това дали си има приятел и тя ми отговори, че има нещо, което е в процес на развитие. Малко ме жегна, но реших да го игнорирам в онзи момент.

Разменихме си с нея Фейсбук профилите и започнахме да си пишем. Аз много исках да се видим и редовно засягах въпроса. Но тя все отклоняваше, защото се занимаваше с доста неща и нямаше свободно време. И така се надявах и надявах да успеем да се видим.

Междувременно започнах връзка с друго момиче, но не преставах да мисля за своята възлюбена. Тази връзка не просъществува особено дълго време и след края й отново сърцето ми заби за Прекрасната.

И между Коледа и Нова Година стана чудо - успяхме да се видим! Седяхме на заведение и си говорихме. Беше невероятно! Даже отмених купон с приятели у нас, за да мога да я видя. Сърцето ми отново беше пълно с надежда!

В средата на януари пък има Рожден Ден и хоп, както й писах да честитя, ме покани, за да ме почерпи. Бях на седмото небе! И даже от работа излязох, за да уважа повода й! Още по-обнадежден се чувствах тогава! Нещата вървяха по вода, според мен.

Обаче след това срещите ни пак се оставаха рядкост, защото тя беше заета. Излизахме една вечер в Градската Градина. И се стигна до заветния ден - 1 май. Тогава отново успяхме да се видим. И бях решил да й разкрия чувствата си! Разхождахме се в Джъмбо, после из Мол София. И тогава, когато кеднахме да хапнем, събрах смелост да действам. Попитах я дали имаме шанс да сме повече от приятели. Отговорът й беше съкрушителен: НЕ. И добави: Нали ти бях казала, че си имам приятел вече?

От този ден до днес светът ми изгуби смисъл. Даже редовно заспивам, събуждам се нощем, плача. Просто не знам как да продължа напред. Да се боря ли? Да я забравя ли? Не, не мога да забравя! Обичам я и искам да съм с нея.... Искам, нуждая се...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 25 дни
hash: bd6da243c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Според мен трябва да се отдръпнеш.
Хубавото в случая е, че си действал, признал си чувствата си. Е, може би резултатът не е бил този, който си очаквал, но по-добре това, отколкото да се измъчваш с въпроса 'Ами ако й бях признал...? '.
Вторият хубав момент е, че тя е била искрена с теб от самото начало, казала си е още в деня на запознанството ви, че не е свободна в емоционален план. Това показва, че е човек, на когото можеш да имаш доверие.
Не се отчайвай, ще се появи друго момиче. А кой знае.. Може пък на тази любов просто да не й е дошло времето.

 
  ...
преди: 1 година, 24 дни
hash: f87d8b8e93
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Много просто звучат думите кито ще ти напиша. Прости са. Лесно се изричат, но послушай ме. Нямаше да ти пиша изобщо, но ми описа моята грешка която допуснах. Няма да ти я разказвам, но мога да ти кажа точно и ясно да я забравиш. Бях в същата ситуация и дори след нечовешки усилия заживяхме заедно. Само за 4 години. През които ме разпъваше като кожа за тъпан. От всички жертви които бях направил, получих едно сбогом и безсънни нощи. Не се хранех. Не спях. Не можех да работя. Заприличах на зомби. Години по късно още ме боли. До ден днешен съжалявам, че я срещнах. Нямаше кой да ми каже да сляза на земята. Изборът е твой. Предупредих те, а ти сам си реши да се впуснеш в зоната на парцалите или да се стегнеш и гледаш напред. Живота е един приятелю. Много бързо ще стигнеш моите години и като погледнеш назад ще съжаляваш.
Дядо Тошо

 
  ...
преди: 1 година, 23 дни
hash: fc236e36c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Няма смисъл. Приеми, че иска друго, може да е в момента, може винаги, но го приеми. Деликатно те е дистанцирала, не грубо, понякога товa може да пречи да се осъзнаеш ти самият, ако ти тръшнат вратата грубо е по-лесно за теб, да зaчеркнеш другия, затова вложи въображение и приеми, че за теб е другият начин....

 
  ... горе^
преди: 1 година, 22 дни
hash: 83dd0417d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Градската градина? Коя, аджеба, е градската градина на София, бе копеле...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker