Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да допълня -нима очакваш всички да се възхитят от баналната ти историйка? Като не искаш критика и искрени мнения, да не си я публикувала.

7.   Ако държиш истински на семейството си, прекрати връзката с колегата. В момента нещата са много романтични, но ако се съберете - не се знае как ще ти понесе, защото реално ти не го познаваш достатъчно.

8.   Толкова ли ви е сложен живота, че не можете да се разделите?

9.   Лошо положение. Не знам дали подсъзнателно си връщаш, но краят няма да е лесен. Рано или късно всичко ще избие. Нищо не остава скрито завинаги. Емоционалната изневяра не е по-малко силна, да не кажа и повече от едното ч****е. Все пак животът е толкова кратък, че го изпускаме между пръстите си от страхове.
Ще ти пожелая щастлив финал.

10.   Ще ти кажа нещо, което може би не осъзнаваш и ще те нарани. Предварително се извинявам в случай, че се почувстваш сякаш съм ти нанесла удар с мокър парцал по лицето.
Връзката ти е приключила в деня, в който си разбрала за изневярата на твоя приятел, просто не се е случило официално. Такова е положението при теб емоционално. При мен се случи нещо друго, не преживях изневяра, но приятелят ми мина една доста сериозна за мен граница и не можах да му простя. Останахме заедно, исках да работим върху проблем, който за мен беше глобален, а за него не беше нищо особено. Исках да забравя и да простя, исках да се стегна и да преодолея случилото се, но вътрешно не можех. Той не съжаляваше, извини ми се с половин уста и след няколко месеца ми сподели, че го е направил, за да се почувствам по-добре, а не за друго. Обичах го много, обичам го и днес, но нямах силата да продължа да бъда с него и не го чувствах правилно. Не съм му изневерила физически или в сърцето си, но ако тогава се беше появил някого, аз щях да пиша твоите редове и го осъзнавам вече. За мен нещата бяха приключили, за теб също са били приключили, но не си осъзнала. Не си простила тази изневяра, не си я забравила. Не можеш да отвориш сърцето си за мъжа ти, нито пък можеш да бъдеш щастлива с истината, която любовницата ти е казала. Вътрешно, някъде дълбоко в себе си, ти знаеш, че връзката ви е ударила точно камъка, който е преобърнал светогледа ти и е променил всичко в сърцето ти. И след този преломен момент си станала способна да гледаш настрани. За щастие или нещастие си намерила /втори/друг мъж, с когото си пасвате като парчета от пъзел. Тръпка ти е, може би не защото е единствен, а защото вътрешно искаш да продължиш напред с живота си като самостоятелна личност с дете, вместо да продължаваш фарса на 10-годишна връзка и изневяра с 18-годишна мадама. Или за да отмъстиш, или защото наистина е твоят човек. Не знам и няма да коментирам причината. Няма да коментирам дали е лошо, или е хубаво. Няма да те съдя, поучавам, съветвам или възхвалям. Ще ти кажа, че те разбирам и коментарът ми, дори да е грешен за теб, аз го публикувам с цел да те накара да се замислиш за нещо по-сериозно от любовен триъгълник. Помисли за себе си, за твоите чувства и чисто човешки усещания. Как искаш да живееш? Щастлива ли си в сегашната връзка? Кое е най-добро за детето ти? Искаш ли да бъдеш с мъжа, с когото си в момента или предпочиташ да го оставиш, дори и да си сама след това? Въпросът не е кого да избереш.
Според мен въпросът е друг: С правилният човек ли си в момента?

11.   Авторката:
Благодаря на всички, дори на тези, дето ме плюят и по дефолт заклеймяват. Докато не ти дойде до главата, не знаеш какво е! Когато чувството е толкова силно, че замъглява всичко друго, което е около теб, когато го изпитате и успеете да си тръгнете цели, без душата ви да е на парченца, то тогава може да оплювате.
Възхищавам се на хората, които имат тази сила. Силата да избягаш без да трепне в теб, без да се скъса сърцето ти. Аз не съм такъв човек.
Историята продължава. Имахме безкрайно дълъг и интимен разговор. Но не знам колко още мога така... Разкъсвам се.
Специално на номер 4 искам да благодаря от сърце, защото е много важно да знам, че някъде има някой, който ме разбира и знае какво изживявам. Бих се радвала да чуя още за твоята история и съжалявам, че е завършила така.
Номер 1 и на теб благодаря!

12.   Авторке, аз също напълно те разбирам и ми е напълно ясно защо се е стигнало дотам да се влюбиш в колегата. Често се случва на работното място, започва като приятелство, споделяне и накрая влюбване. Не говоря от личен опит, но това не ми пречи да разбера какво става в душата ти. Най-лесния, елементарен и повърхностен съвет, който може да ти се даде е-давай, мъжът ти ти е изневерил, върни му го. Но за мен е абсолютна глупост да се забъркваш в такова нещо на работното място. Тези неща много бързо се усещат от хората, с които работиш, а това не е добре. А и от това, което чета ми се струва, че и колегата не е съвсем наясно какво иска. Не пишеш женен ли е, свободен ли е. Лично моето мнение е без да ангажирам никого с него, че ако един мъж е влюбен ще намери начин да ти го каже. Много, ама много странно ми е поведението му. Съвети няма да ти давам, ти си знаеш най добре, единствено ще те предупредя, че такива връзки на работното място все някога свършват, и то обикновено по много грозен начин. Ако държиш на работата си и не ти се напуска помисли и над това.

13.   Авторката:
Номер 10 благодаря ти! Много си права за много неща. И много отрезвително ми действа. В момента се борят в мен страх, чувство за вина, болка и любов! Знам, че искам онзи другия, знам и съм сигурна. Но знам, че не ми стиска, че е неправилно. И другият ми страх, че аз влагам повече.
Изходите са няколко :
1. Изневерявам физически веднъж и не мога да го преоодолея.
2. Започвам тайна връзка и потъвам дълбоко
3. Разделям се с мъжа ми и оставам сама
4. Прекратявам всичко и никога не го забравям, и какво е можело да има

При всички сценарии краят за мен не е щастлив. Дори и 1 % не вярвам, че тази история има happy end. И въпреки всичко не мога да се откажа. Но и не мога още дълго в несигурност и по средата.

14.   № 13 - Наясно си с развитието на историята, значи. В точка три пишеш, че оставаш сама, защо? Нали си много хлътнала, а колегата пък" мечтае да заминем някъде, да избягаме. Имаме доста неприлични разговори, споделени сънища, фантазии... " Защо не виждаш бъдеще с него? Женен, познах ли? От тези, дето ахааа да се разведат и все нещо ги спира - и така по 10 години чу-ат две жени, може и повече. Че ще легнеш с този е ясно, дано поне кефът да си струва неприятностите. Детето не се вижда в историята, ама кой ли пък ти мисли за деца "когато чувството е толкова силно, че замъглява всичко друго... " Цитирам теб.
Почти във всяка подобна история, много са тук, се носи вода от 10 дерета и се описват съдбоносни, фатални чувства, непоносими жертви се правят в името на любовта с главно л, обяснения без край, за да се аргументира вече взето решение и някой/я да се оправдае най-вече пред гузната си съвест, не пред нас. Но няма как хем х-- да е до края, хем душата в рая.

15.   От номер 4:

Не искам да разказвам историята си, защото ще я преживея отново. Но общите неща са много. Като започнем от възрастта, минем през 10 годишният ми брак... Предателство, което съм простил, макар и да не е изневяра.

Това, че с Нея сме колеги и всичко се развиваше на работното място, в работно време и малко след това. Чувстото, че Тя е другата ми половина. Еднаквият начин на мислене и светоусещане. Показването на чувства с намеци и недомлъвки. Личните и откровени разговори за неща, които просто не мога да кажа на съпругата ми. Вечер продължавам да лягам, спя с жена ми, правим секс, но аз все още мисля за Нея. Наистина е нереално.

Съгласен съм, че докато не ти се случи такова нещо, не можеш да го разбереш.

Ще ти кажа, че сърцето ти в момента има две половини. Която и да отрежеш, ще те боли и ще страдаш много. Аз не исках да разваля семейството си и да оставя детето си. Но и не исках приказката ми с Нея да приключи. Тя беше по-силната и сложи край. Не я обвинявам, не и се сърдя и не я мразя. Просто все още ме боли.

16.   Както ги описваш нещата си вървят и към леглото. Огромният проблем е, че работите заедно. Тези неща винаги се чувстват от останалите, колкото и да внимавате. И най-гадното е, когато всичко приключи, защото точно това става в 99% от случаите. Поговорката за хляба и оная работа я знаеш. Ами вярна е. Другият ти голям проблем е, че живееш с човек, с когото изобщо не си сигурна, докога ще продължиш. Последното трябва да си го изясниш за себе си - колкото по-рано, толкова по-добре. Аз също не бих се отказала всъщност, но не бих и останала да работя там.

17.   Авторката
Не не е женен, няма деца. Има си приятелка. Не живеят заедно. А казвам, че не виждам бъдеще, защото никога такива истории нямат такова.

18.   От номер 4:


А трябва ли ти бъдеще с този човек? Бъдещето след няколко години ще е като днешното ти настояще. Само, че на съвестта ти ще тежат разбитото сърце на мъжът ти, разбитото детство на детето ти и разочарованието на близки и роднини.

Аз всъщност никога не съм си представял някакво бъдеще с Нея. Не съм я лъгал, не съм давал някакви обещания, нито тя на мен. За мен беше нещо като бягство от реалността, свеж полъх. Караше ме да се чувствам по-млад и желан. Това на мен ми хареваше. Не исках нищо повече.

Колкото до работното място... Там винаги има хора, които създават интриги. Едни такива по-близки отношения между мъж и жена са им добре дошли. Дори и да няма нищо, те пак клюкарят и си измислят истории. И за нас говореха.

Трудното идва, когато нещата приключат. Тогава и за двама ви ще е кофти, защото ще трябва да се засичате постоянно. Аз поне се старая, да мисля за историята, като нещо хубаво, което ми се е случило. Нямам намерение да отмъщавам или да търся реванш. Въпрос на възприемане на нещата.

Ако пак ми се случи такава история, бих повторил без да се замислям.

М36

19.   Моето мнение. Ти си емоционална курва. Изневярата дали ще е физическа или емоционална е все тая.
Не лъжи мъжът си, след като си му простила неговата изневяра и сте продължили напред заедно.
Бъди откровена, или си с мъжът ти и късаш емоционалната връзка с другия, или напускаш мъжът ти и се гмуркаш с другия в непознатото.
Но не така на два стола, никой не го заслужава, включително и ти.

20.   Аз бях в същата ситуация, с разликата, че бях свободна, а той - женен. Не знам какъв съвет да дам.
Ако се пуснеш по течението, нещата ще стигнат до леглото. Въпрос на време. А от там е ясно - ще се влюбиш още повече и няма да има връщане назад. Сега страдаш, защото го искаш, после ще страдаш, защото не можеш да го имаш (пълноценно). Бих ти казала да си гледаш семейството и да не се занимаваш, но знам, че на думи е лесно.
Ще ти кажа какво ми помогна на мен да се предпазя от прегрешение. Представих си възможно най-добрия реалистичен изход от ситуацията. В моя случай това беше той да се разведе и да бъдем заедно. Когато се замислих обаче, осъзнах колко болка ще бъде причинена на жена му и децата, колко несигурности ще преживея аз и как винаги ще се чувствам сякаш съм го взела от друга, което си е така. Прецених, че при тези обстоятелства дори най-добрия изход не си струва усилията, сълзите и драмите.
Каквото и да правиш, на всяка цена не се поставяй в ситуация, която може да доведе до секс. Всякакви усамотявания само двамата ги забрави. Ако не си легнеш с него, има шанс нещата да се разминат. Болката ще я преживееш... успех!

21.   Поздравления, че се интересуваш от мнения и съвети по темата. Хубаво е да си свериш часовника.

Това за емоционалната и физическата изневяра има нещо вярно, но за изневяра се смята само това, което е стигнало до секс. За огромно болшинство от жените сексът е на вторично ниво, като продължение на емоционалната близост, затова за изневяра се смята това, което е прескочило задръжките и е станало физическа интимност.

Моят съвет е да не се косиш толкова за емоционалните залитания. Може да ги сложиш в графата лично пространство. Всеки може да се увлече или залитне, но без да забравя къде е и с кого е. Тази прекалена еднаквост не е на хубаво, защото омръзва и скоро ще си доскучаете. Обратното - противоположностите се привличат - като силен и слаба, властен и подчинена, богат и бедна и т. н.

Големият въпрос, който трябва да решиш за себе си, е дали все още искаш да продължиш с мъжа си (основния си партньор). Ако не те прави щастлива, ако не те кара да се чувстваш добре, а напротив - подтиска те, измъчваш се с него, нямате никакво напасване - време е да сложиш край на връзката.

Ако все пак имате общо бъдеще заедно, ако имате нелошо напасване, то е много по-разумно да се съсредоточиш в основния партньор и да освежиш връзката с него. А колегата да оставиш настрана или се преместваш далеч от него/ напускаш...

Дано това е полезно.

Поздрави и успех!