Споделена история от Любов и изневяра |
Изчерпване на приятелство
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1221 пъти
Здравейте,
Преди време, в гимназията, започнах да поддържам отношения с момиче, което целия клас не харесваше, заради егоцентричността й, вторачване в материалните вещи, самовлюбеност и странно чувство за хумор. Аз я съжалявах, защото знаех от другаде, че има трудни отношения със семейството си и общувах с нея предимно на ежедневни теми. След завършването отношенията се запазиха, макар по-нарядко. Тя постепенно набираше повече приятели, което ме радваше, но част от тях прекъснаха отношенията им или оставаха на ниво познати. Според мен, това отчасти се държеше на чертата й да разпитва подробно къде си, какво правиш, защо не я търсиш или отговаряш на съобщенията редовно, защо нямаш време за излизане на кафе/бар, защо водиш такъв домошарски начин на живот. Сами знаете, че такова поведение рано или късно писва и се отдръпваш, въпреки всички последващи изблици "обичам те, миличко, нали знаеш? " (които са странни предвид разбирането на повечето хора за казването на "обичам те" между неблизки приятели). Аз също съм ставала "жертва" на подобни атаки, но ги игнорирах или давах подробни обяснения.
Напоследък тази "отчетност" започна много да ми тежи. Мислено се върнах към всички онези моменти когато ме е хващало срам от отношението й към таксиметрови шофьори, сервитьори, бармани, продавачи; когато ми се е хвалила подробно какви неща си е взела от някой мол, въпреки очевидното ми отегчение от такива теми, във времето, когато ме дебнеше в кой град съм и последваше пасивно-агресивна тирада "Къде си? Защо не ми се обади, че си тук, можеше да отидем на кафе? " (това продължава и до днес), непрестанното натякване какви недостатъци имам по лицето и т. н. Стана ми по-трудно да й обяснявам, че не сме вече на 18г. със свободно време, че имам семейство, задължения, работа и нямам излишни 4 часа за някой бар, при положение, че след такива срещи тип "от днес за утре" не ме е търсила по 2-3 седмици и че самите срещи ме изтощават психически. По-трудно и защото при всички опити да й обясня нормално защо не мога да отговарям на обаждания, не отговарям бързо на съобщения или не мога да остана още 1 час в заведението, ми репликира с "Когато човек има желание, намира начин! ". Сами виждате, че тя желае да запълни свободното си от работа време с някой и този някой в противен случай трябва да даде отчет защо е зает. Но ми става гадно, защото очевидно е самотна (няма много приятели и гадже/съпруг, не се разбира с повечето си колеги), а аз се държа може би неоправдано дистанцирано. Не искам да се караме и затова взех още по- рядко да отговарям на обаждания, съобщения. Момичето очевидно не разбира от деликатни намеци и продължава да ме дебне къде съм, да ми звъни често, да ми пише "Къде си??? ". Лично за себе си мога да кажа, че това искане на обяснения за сегашно или бъдещо местоположение окончателно ме отблъсна и нарочно или не отговарям от месеци на подобни въпроси или откровено лъжа. Разберете, трудно ми е да лъжа, както и изтрия човек така генерално, без да ми пука, защото въпреки простотиите, е имало и весели моменти.
Моля за съвет всички, преживели такава ситуация, има ли начин за окончателен край на подобни отношения, без скандали? Или с други думи Как да превърнем човек в "просто далечен познат"? Разговорите тип "Не съм длъжна да ти давам обяснения" или постоянно "Заета съм в работата" не работят, защото предизвикват лоши приказки, които след време са забравени и дебненето продължава с пълни сили.
Благодаря!
|
