Нормално ли е според вас? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96124)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22599)
 Секс и интимност (11186)
 Тинейджърски (20140)
 Семейство (4795)
 Здраве (7755)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2134)
 Образование (5857)
 В чужбина (1284)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1489)
 Други (13011)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Нормално ли е според вас?
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 870 пъти
Здравейте! Не пиша за първи път тук и (отново) ви моля за съвет или поне за някакво мнение. Та "историята" ми е следната: Има моменти(всеки ден), в които си представям как си говоря с някой. Окей, на всеки му се е случвало и съм напълно наясно с това, че е просто фантазия, но понякога се вманиачавам и това ми се случва всеки ден. Например, представям си как говоря с момче, което харесвам, абе като цяло с някой и просто мисля, че става прекалено. Все едно си разигравам сцена, разбирате ли? Да, мога да го спра, но понякога не осъзнавам кога отново започвам. И също често имам много, МНОГО мисли в главата си, поради което аз самата се обърквам от себе си и това вероятно се дължи и на факта, че се затварям в себе си (тоест, попринцип не съм много затворен човек, но за това специално не съм говорила с никой). И някак си сама започвам да разсъждавам върху тъпотии и да говоря с вътрешен глас, което ми пречи и да си наслаждавам на живота. Затова и предпочитам да съм с хора около себе си, защото тези мисли изчезват тогава. Просто не мога да го обясня и вероятно е нормално и в момента просто се филмирам, но понякога все едно не мога да спра да мисля. (И всъщност може би ще е добре, ако започна да практикувам йога или медитация, тъй като съм чувала разни работи и мисля, че може да ми помогнат). И така де, просто в последно време, като се прибера вкъщи например, започвам да философствам за разни работи и така ми отива денят. Опитвам се да се организирам и да спра да мисля за тъпотии и се получава уж и започвам да правя нещо същинско, но понякога все едно ми е трудно. Само да отбележа, че като съм навън сред хора не се чувствам така и всичко е окей, тоест се чувствам така само като съм сама. И нека се върна към темата. Вчера например не знам какво ми стана. Някак си не се чувствах като жива и не знаех какво да правя. В главата ми бе каша (и мисля, че всъщност просто имам нужда от почивка от света) ии да. В момента просто не ми се прави нищо, а знам, че имам какво да правя. Но така де, според вас всичкото това нещо нормално ли е (само да вметна, че съм на 16) и ще споделите ли вашето мнение по въпроса? Понякога започвам даже и да си мисля, че може би имам раздвоение на личността, но съм чела, че там не осъзнаваш, че не говориш с никой. Както и да е, просто ви моля за помощ и ще съм ви изключително благодарна, ако споделите мнението си по въпроса! Моля редакторите да одобрят историята. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 1 месец
hash: 0d602057a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Нормално е, надявам се, защото съм същата, а съм на 22. Но не е хубав този навик, защото започваш твърде много да премисляш всичко и един вид ти пречи да си живееш живота, в общи линии.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: b31f92ae0e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не се притеснявай, нямаш раздвоение на личността. Тази твоя странност е признак на развинтено въображение и нищо по-страшно. На 16 години бях същата. Фантазирах си сутрин на път за училище, вечер преди да заспя и понякога докато се къпех. Все в моменти, в които извършвам някакви механични действия или съм самичка и ми е скучно. Представях си много сюжети, не всички бяха свързани с мен или с познати. Правих го без причина и повечето пъти започвах несъзнателно. Говорила съм с педагози, психолози и каквито още се сетиш. Всички казаха, че съм напълно нормална, но въображението ми е по-силно изразено и заради това на моменти се разсейвам лесно. Това не е като да чуваш чужди гласове в главата си или да виждаш същества, които не съществуват. При теб фантазирането е като четенето на книга, почти реално виждаш случката и почти наистина я чуваш. Сякаш си в "зоната", ама знаеш, че е само в главата ти и го контролираш напълно. Беше си и съвсем логично при мен, аз винаги съм обичала историите и съм ги търсила. Имах периоди с маратони за филми/сериали, случвало се е да прочета много книги за кратко време, намирала съм форуми, в които хората публикуват авторски истории (измислени). И до днес сънувам почти всяка вечер с много малки изключения. Получих най-добрия съвет от мой близък роднина. Той ме съветва, ако имам такова въображение, да го вложа в нещо креативно и да се занимавам с форма на изкуство. Наистина започнах да го правя и концентрацията ми се подобри значително. Още си фантазирам, но го правя само с бял лист пред себе си. Като изключим борбата ми с желанието да драскам на листите по време на изпит, нямам други проблеми. Тия моите сюжети вече са записани, нарисувани и ми е някак спокойно. Въображението ми го влагам навсякъде, където изобщо може да бъде вложено. За мен и декорацията на стаята ми е като вид приключение. Да си подредя гардероба означава да седна и предварително да си представя как ще изглежда, като не намирам мира докато не го направя по същия начин. Не мога да медитирам, пробвала съм по съвет на приятел, но пък редовно правя упражнения за разтягане и гъвкавост, защото това ме кара да се концентрирам. Като йога, но не толкова бавно и с по-малко уроци по дишане. На 16 години си мислих, че съм луда, на 22 години просто приех себе си и реших, че тази част от мен не е лоша и заслужава да ѝ намеря място в живота си. Не всеки има добро въображение, хората с такова трябва да му намерят приложение. Ако искаш, отиди и поговори с психолог, но според мен всичко се дължи на въображение.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: e54a28801b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не гарантирам, че е нормално - не съм посещавала специалист - но и аз имам такъв навик. Живея сама вече от 10-ина години с редки прекъсвания. Имам домашни любимци, които не говорят. Имам малко приятели, с които много говоря, но... все пак, друго си е да остана насаме със себе си и да обсъдя живота си набързо.
Осезаемо този навик се засилва в напрегнати моменти и периоди. Като се скарам с някой, като се случи нещо гадно, като се случи нещо хубаво. Всичко, което предизвика по-силна емоция в мен в общи линии ме кара да мина през съчинения-разсъждения на глас за така осъществилото се действие, резултатите, причините и т. н.
Когато действието е обвързано с човек - съответно си водя разговора все едно с него. Като очаквам да споделя на някой нещо, което много ме вълнува, също си го изговарям вкъщи.
Не гарантирам, че е нормално. Но на този етап нямам други признаци за отклонение.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 1 месец
hash: d454194357
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Ако си забелязъла всички луди си говорят сами, сиреч всички имаме тази участ да чуваме "мислите си" но ги държим вътре, докато не изтървем въжето де. Та чел съм сумати книги на филосови и те обесняват този глас. При мен когато се появи или не съм щастлив или имам прекалено много свободно време. За ситуациите с заговарянето на рандом хора, направо все едно си видях отражението в теб. Ма може и да сме за психиатър. Това си го обеснявам с факта че бях екстроверт преди и след силна душевна трамва от любим човек нещо ми щракна и почнах да се здухвам. Та не си само ти в битието на мислите, много сме. Направи промяна и то коренна. Прочети "Силата на настоящето" на Екхарт Толе

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: ab3f8d9df8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Временно явление е. Започни да излизаш по често около хора и ги наблюдавай. Когато мозъкът ти е зает с наблюдение, няма да можеш да влизаш в мислите си. Намери си гадже и си запълвайте времето. Това състояние се наблюдава когато си под стрес в изолация. Опитай да го прекратиш когато започнеш да влизаш в този свят. Аз бях същия на твоите години. Баща ми ни напусна. Затворих се в себе си и също като теб водех въображаеми разговори с момиче което съм харесал на улицата. Трудно е и бавно става. Постепенно започнах да се усещам, че влизам във"филма" и ядосано се опитвах да разсея мислите от главата си. Колкото по рано успееш, толкова по добре. Не се затваряй. Излизай и стой с хора колкото можеш повече. Това не е раздвоение на личноста. По скоро е етап от живота. Не си единствена.
Дядо Тошо

 
  ...


...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 1310fbfe9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   О нормално е. И аз съм така. Ти си абсолютно нормална, и недей да имаш никакви съмнения в това. Даже да ти кажа е полезно, защото разтоварва от стрес и напрежение. С йоги и др. източни практики не се занимавай, че там ще изкукуригаш покрай тях.
Ти си още много млада и нямаш достатъчно контрол над съзнанието си, но с времето и това ще стане.
Това за което говориш се дължи на по-висока мозъчна дейност и активност, което си е вид ментален тренинг дори.
Ненормално е да кълвеш и повтаряш едно и също, да повтаряш като папагал и да гледаш глупаво без да мислиш за нищо.
Само не говори много наляво и на дясно за това, че масата хора са невежи и ще възприемат грешно фантазиите ти.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker