Яд ме е
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1681 пъти
Навярно ще ме оплюете, но това е разбираемо. Не е приятелско отношението ми, разбирам. Но след като сайтът е анонимен бих желала да споделя какво ме мъчи. Много се разочаровах.
Имам/х приятелка от детските години. Една единствена много близка. С нея учихме в един клас 9 години, заминахме за Швеция заедно, върнахме се в София заедно, живяхме година в Пловдив заедно. Много трайно приятелство. Аз съм по-социален тип от нея, почти винаги съм имала мъж до себе си, както и други приятели. Тя имаше няколко гаджета в годините, нищо кой знае какво. Рядко се намираха разни познати, различни от моите с които да излиза.
От Пловдив се върнах във връзка с мъжа си, решихме да живеем сами. Тя заживя сама. Лека полека опознах негов близък приятел от Пловдив, от детските му години, и реших че много ще си допаднат с нея. Питах я дали е ок да ги запозная, не било момента, не искаше. Идеята отмина.
Покрай сватбата ни се запознаха. И започнахме да не съществуваме за тях. Тези двамата като се видеха и като започнеха да си говорят - тя с мен толкова не е говорила! Първоначално всъщност много се зарадвах, защото пак се сетих колко добре си пасват сякаш и бях щастлива, че ще излизаме по двойки, ще ходим заедно на екскурзии и почивки, ще си отгледаме заедно децата... Така си представях аз нещата.
Но те не се получават изобщо така. Почти не ги чуваме. Ако ние не се обадим - те сигнал не дават. На последната ни среща разбрахме, че са се оженили. Може ли да не ни кажат? ! Колкото и спонтанно да е било, колкото и неофициално да е било и така нататък - смятам че бих се обадила поне да се похваля след като сме се подписали. Това не е маловажна стъпка в живота.
Като се видяхме иначе и двамата се чудят какво по-напред да ни разкажат - къде са ходили, какво са правили, какво им се е случило. Не е да се държат дръпнато по някакъв начин. Но реално, ако ние не инициираме да се видим, те си ходят само двамата някъде. Не се и сещат за нас, това ми е обидно. И странно. И нелогично. Както аз съм говорела всяка седмица по няколко пъти с нея, така и мъжа ми с мъжа й беше така. Както аз я виждах поне на 2 седмици веднъж, така и той неговия приятел. А сега просто си живеят своя си живот и сякаш сме излишни.
И тъй като е анонимен сайт, нека си го кажа направо - малко им завиждам. Но не се ядосвам заради това, наистина се ядосвам на липсата на контакти помежду ни. Но и малко завиждам за тази умопомрачително дълбока връзка, която са изградили. За широките усмивки, които не слизат от лицата им. Заради всички места, които са посетили и са запечатали в снимки, клипове и спомени. Доволна съм от брака си, обичам мъжа си, но си имаме своите проблеми и неразбории, което си личи с който и където и да сме. Ще се засегне някоя тема, някой от нас ще се навъси, може и да се посдърпаме. А тези двамата сякаш са един човек, разполовен на две.
Имаше един период, в който приятелката ми бе много запалена по писането. Пишеше нон-стоп - есета, приказки, съчинения, започваше някакви романи и т. н. Тогава също ме беше пренебрегнала за сигурно година. Нищо не правехме заедно. Надявам се и сега да е така и да мине, защото на мен ми липсва. Нямам друг толкова близък човек от женски пол. И с мъжа ми мога да си споделям, но като се скараме например... ако не на нея, не виждам на кой друг да кажа. А като не сме се чували известно време и я попитам "как си" и тя тръгне да ми обяснява с въодушевление нещо хубаво за тях, просто няма как да тръгна аз да й обяснявам колко съм му ядосана. Защото е за някаква глупост по принцип, не иде реч да ме е набил, че да си струва да я занимавам. А ако беше така както си го представях и бяхме по-често заедно щях да мога да й споделям малко повече за това как върви нашия живот. И това ми липсва.
Съжалявам, знам че звучи злобно и гадно. Но наистина така го чувствам, затова критиките биха били основателни.
Хубав ден или лека вечер!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 11 месеца hash: 38d0650a5b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ти не завиждаш, а ревнуваш своята приятелка, че я няма до теб вече, че нещата не са както преди 10 години. Но пък аз смятам, че си направила добре. Запознала си двама души, допаднали са си много. Просто от трета гледна точка, ти си ощастливила един човек.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 475240657c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Разбрах какво искаш, не разбрах какво даваш в това приятелство? Търсиш ги заради себе си, защото не можеш да общуваш с други. А те са си самодостатъчни, имат си своя живот и за вас има малко място в него, да не кажа никак. Приеми фактите и не досаждай, те може да не го показват, но щом не те търсят е ясно. И вместо да завиждаш, помисли как да намериш такъв път към съпруга си и ти.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 9a4330e72e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Амиии аз много не мога да давам акъл, защото приятелки жени нямам. Осъзнах, че с мъже е по добре да съм приятел, не завиждат, не ти крадат мъжете, не клюкарят, купища причини. За мене това е прекалено толкова да сте близки с нея, но пък те разбирам и си права да й се сърдиш особено за сватбата. Изглежда сякаш тя си пада егоист, че и меркантилна. Явно имат повече финансови възможности и ходят по екскурзии. Обаче не би трябвало да завиждаш за това. Тя сякаш е с теб, когато няма с кого. Имах една такава приятелка. Сега е с малко дете, от една година не сме се виждали. Има си други занимания и забрави за мен, а се познаваме от 30 години. Е така са хората, долни използвачи. Не стига че ти си й намерила мъж реално. Затова не се раздавай толкова. Камо ли за приятелки.

 

...

горе^

преди: 4 години, 11 месеца hash: 0ccca6f312

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей! Аз съм на 19г. ти не си написала години, предполагам си доста по-голяма от мен и най-вероятно няма да ме приемеш на сериозно, но все пак ще дам мнение. Разочарована си, защото в твоята глава нещата са били съвсем различни. Доста често се чувстваме разочаровани и гневни точно заради тези наши мисли и представи в главата ни, така че нормално е да си настроена така. Другото което е за завиждането, може би няма нещо, което да ни вреди толкова много, когато малко или много завиждаме на някого. Оттърви се от това да завиждаш, никога не знаеш какво се крие зад усмивката на даден човек. Те може постоянно да са така, но всъщност и те да си имат проблеми както вие. Или ок да речем наистина са си щастливи, добре няма лошо, но замисли се защо? Защото тя се е съсредоточила върху нейните си хобита и върху нейния си мъж. А ти някакси си се съсредоточила върху нея как ти липсвала и така нататък или пък на кого си щяла да споделяш ако се скараш с мъжа ти, ами представи си пък, че няма да се караш с мъжа ти, не се настройвай така. Очевидно тя явно по някакъв начин не те иска в живота си или може би е друго, но това няма значение, важното е ти да си промениш мисленето към положителна страна и ще видиш колко неща ще се променят в живота ти. И да започнеш да обръщаш повече внимание на теб и на мъжа ти и също така да си намериш свои хобита, както тя пише неща. И ще видиш как лека-полека тя ще види как вече никой не ти е нужен в живота, освен мъжа ти и нищо чудно да започне да те търси. Лек ден ти желая и давай по- позитивно! :)))

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 25d19e37e2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Според мен, авторке, прекалено много си се вторачила в тази своя приятелка и брака й. Сами се раждаме на този свят, сами си отиваме... това е истината. Остави я да си живее живота - очевидно тя няма такава нужда от теб, каквато ти от нея. Колкото и банално да звучи, първо виж какво куца в брака ти и дали нещо може да се подобри. Защото, честно да ти кажа, не ми звучиш като щастлива съпруга. Намери си хобита, така ще си създадеш и нови приятелства. Различни хора преминават през нашия живот, идват и си отиват. Просто приеми, че тя си е отишла и има нови приоритети в живота си. И давай напред, смело и с настроение. Защото животът е само един миг, гледай да го изживееш добре, без да се тормозиш за излишни глупости.

 

...