Как да повярвам?
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1000 пъти
Една невинна закачка, а всъщност всичко за което мечтаех и търсих събрано в едно. Познавах го само като име и се поздравявахме забързани от ежедневието. Един банкет, един танц, една роза, едно изливане на душа и бам към леглото. В града му се носи славата на женкар, но аз се вързах. Беше хубаво с него. Всеки миг, всяко докосване ме караха да се чувствам уникална и единствена. Не говорихме много всичко беше само страст. Но измина половин година в, която всичко беше само секс и пак секс. Една нощ пийнахме доста и аз му казах, че от ден на ден все повече мисля за него. Въпреки, че знам, че няма какво да се получи и ми е ясно, че е до време. Той ме погледна и ми отговори не искам да те нараня знаеш ме какъв съм. Реших да приключа нещата и да не си губя времето с него. Минаха два месеца в които нито вест нито нищо от него. А в мен буря бушува липсваше ми толкова много. Разбрах, че бях се оплела сама в мрежите му. Той не ми излизаше от главата, не можех дори да се отпусна сред приятелите ми, а и дума не исках да обелвам за него - щеше да бъда поредната глупчка в очите им която се върза на вечният сваляч. Дадох си сметка, че без да искам се влюбих в него и не можех да си намеря място от глупостта си. Плачех от яд на себе си, че се оставих в ръцете на женкара. На рожденият ми ден нямах никакво желание за нищо. Бях на работното ми място и вратата се отвори най - малко очаквах него да видя там с подарък и роза в ръка. Най - хубавият ден в живота ми отново се отдадох на него! След два месеца и редовен секс с него реших да приключа връзката с думите това беше за последно, чувствам се като играчка в ръцете ти. Тръгнах си. Не ме потърси не се обърна дори. След месец и нещо разбрах, че съм бременна. Шока беше голям а решението само мое. След много мислене реших да махна детето това и направих. Нямаше да бъда разумната жена и майка за едно дете след, като с един сваляч не мога да се оправя и да кажа НЕ. Колкото не исках да го виждам толкова повече ми се набиваше на очи и подхващаше тема на разговор с мен. Но бях намразила себе си вече и това си личеше в общуването ни всяка моя дума беше заяждане с него. Поканиха ме на приятелско събиране той беше там - ревнувах го ужас. Осъзнах, че го ревнувам докаде бях стигнала само. Болестно състояние - как може да ненавиждаш себе си, че искаш някого, а в същото време да го ревнуваш. Реших да си тръгна той ме догони искаше да говорим за поведението ми и защо се държа така към него. В яда си изплюх камъчето и за бременността и за това, че го ревнувам. Реакцията му беше другият път като правим секс повече ще внимавам. Казах ок и си тръгнах. Болеше ме и от тази реакция. Минаха няколко месеца и той цъфна отново с любовни обяснения, жестове, изненади, моления, преследвания, дори сълзи. Искал да живеем заедно. То хубаво и аз го искам, но грам не му вярвам. Какво да правя сърцето ми го иска и макар да съм силна пред него душата ми е разпиляна. Обичам го но стоя на страни само защото никога няма да забравя и едва ли някога ще му повярвам.