Споделена история от Любов и изневяра |
Бившият ме нарани
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1570 пъти
Разделихме се преди близо година, и този човек все още иска да ме нарани.
Снощи ми писа по вайбър да ми връща мой забравен багаж, но щял да го остави пред вратата. Попитах го защо, да не ме виждал и да се отървава окончателно от мене. Стана ми тъпо, че чак толкова някой може да мрази.
На снимката му беше той с новата си приятелка, симпатично момиче наистина. Били заедно от половин година и била страхотна. Побеснях, защото преди половин година бяхме правили опит да се съберем пак. Беше декември, малко преди празниците. Бяхме се събрали за около 2 седмици и всичко беше нормално. Точно малко преди Коледа. Държеше се добре с мен, правихме секс, излизахме пак, ходихме на кино. Даже си подарихме подаръци за Коледа и правихме планове за Нова година заедно. Но се поскарахме пак, и пак се разделихме. Напомних му това, защото сметките не излизат. Тогава още му бях тръпка, хубав подарък ми купи, в леглото беше както преди, и изведнъж по същото време или малко след това започва друга връзка. Почувствах се супер тъпо и използвана, и ми стана дори леко смешно, защото как може някой да ти се кълне, че те обича и след малко да хване друга? Първо се направи на ударен, че изобщо не сме спали заедно няколко пъти и, че съм си измислила. Но после си спомни и каза, че това било за тогава, и е минало. Казах му, че сметките не излизат и, че новата си връзка е започнал прекалено скоро след мен, даже може още същия месец. Или паралелно с мен и с нея да е ходил. Тоест е мамил мен, може и новата, да е бил с мен, докато я е свалял или нещо подобно. Дори и януари месец настояваше още да се видим и секс да правим, отрязах го тогава. Когато му напомних и това, пак се направи на ударен, но после пак се сети, че беше така, и то почти целия януари нахалстваше да се видим, и то за секс. Та сметките пак не излизаха спрямо новата му връзка, защото уж започваш нещо ново, но още врънкаш бившата си за секс. И то доста настоятелно. Тогава си било за тогава, пак ми каза, сега бил верен.
Каза ми, че новата го уважавала, че не била като мен, че била стойностен човек. Казах му защо не го уважавах. За цялата ни връзка от около 6-7 месеца, той не ме запозна с приятелите си, с родителите си, не сме отишли никъде заедно като двойка на купон или почивка, нито пък е правел кой знае какво за мен. Даже и сексът беше рядък. Аз скъсах с него заради всичко това, и защото разбрах, че не сме еднакви. Имам по-добро образование от него, той е от едно село, живее на квартира тук, и редовно си ходеше всяка седмица при близките. Никакво желание не изяви да отидем някъде на море даже. Всичко това ми се беше натрупало, и затова скъсахме по мое желание.
Сега с новата било друго, тя го уважавала, и била истински човек, не като мен. Казах му, че и аз си имам приятел и съм щастлива. Което си е истина, заедно сме от около 3 месеца и съм доволна. За рожденият ми ден организира уикенд за двама в Гърция и беше страхотно. Добър е с мен, излизаме в обща компания, коренна разлика от бившия ми. От една специалност във вуза бяхме, и наскоро се видяхме случайно, и започнахме да се срещаме. А и сексът е редовен. Казах му всичко това на бившия, за да разбере, че аз съм намерила човек, който да ме оцени, и това да се фука с новата си не ме вълнува. Подразни се и легна да спи.
После му разгледах профила и ме досмеша. Имаше някакви статуси как няма значение външния вид, а отношението, и че жените като нея са един на милион. Че няма смисъл да изневеряваш или нараняваш другия, ако той е правилния човек, и трябва да се пази. И други такива мили неща. Същите ги постваше за мен преди година, даже моята снимка беше навсякъде, за профилна, за корица. Хем ме заболя, хем ми стана смешно. Когато бяхме заедно, слушах ужаси за бившата му, как го врънкала за пари, как не го уважавала, как сексът не струвал, как била едва ли не чудовище. Аз тогава го съжелявах, а той казваше, че аз съм жената за него, че съм била по-различна и я наричаше боклук пред мен, и други грозни неща. Сега ме досмешава, защото сигурно новата слуша същите ужаси за мен, и го съжалява как не е случил на човек, как може такива жени да има и как с такъв добър човек като него са постъпили така. Тогава си мислех точно това, и сигурно новата слуша същите страхотии, без да знае другата страна и нейното държание. Без да знае какво реално е било, а само по думите на гаджето си, което ме е оплюло, както и той преди оплю бившата пред мен. Нещата се повтарят и не си правя илюзии, че не съм изкарана като страшилище и безсърдечна, и че не съм го уважавала, че той е направил всичко за мен, а пък аз не съм оценила. Той всичките си бивши оплю пред мен някога. Но историята има и друга страна, и новата може да го съжелява колкото си иска, но не знае моята версия. Но нека. Само ми стана хем смешно, хем болно как се превъзнася в профила си за нея със същите изрази и картинки, които ползваше за мен, и как друга жена няма като нея. А преди искаше да живеем заедно и да имаме дете.
Знам, че егото ми е наранено, и че му написах как и аз съм доволна от приятеля си, защото исках малко поне да го заболи и подразни. Детинско е, но изпитах нужда да му го кажа, че има доста по-добри мъже от него, както той каза същото за новата си.
Трябваше ми време да поискам да излизам пак по срещи, и да приема поканата на сегашния ми приятел. Но просто се познаваме доста добре, и сега решихме да излезем заедно, и така се получи. Коренна разлика от бившия ми, който междудругото уважавах, но той мен не достатъчно. Но не слагам статуси колко е велик, и как няма друг като него. Нито пък злословя по адрес на бившия, просто казах, че не е бил за мен. Но съм убедена, че новото момиче слуша какви ли не ужаси и гротески за мене, и му съчувства.
Бившият ми преди седмица -две искаше да сме приятели и да се видим някой път на по кафе. Знаех, че си има приятелка, и попитах тя дали ще знае. Щяла да знае, защо да не знае. Казах, че явно е много либерална, а той скочи да я защитава, и да не говоря за нея като не я познавам. Направо се ядоса. Попитах го пази ли ми подаръците, той само изхврълил снимките, но пазил другите неща за спомен. Стана ми странно, аз изхвърлих всичко, и го казах. Също и че е странно да пази подаръци от мен, като си има приятелка. Не било странно, а спомен. И пак скочи да я защитава, да не говоря за нея, като не я познавам, и че била стойностен човек, а не като мен.
Снощи му напомних, че упорито искаше от мен приятелство, и то от момента на раздялата до сега, през няколко месеца ми пише. Спря се да ме търси преди 3-4 месеца, и сега пак с това предложение. Даже се изненадах, че ме потърси изобщо пак. Приятелката му щяла да знае. Попита ме дали съм щяла да спя с него, след като сме се разделили пак, все едно го вълнува сега като вече и двамата сме в други връзки. Категорично отрекох, онова декември месец беше слабост от моя страна, защото наистина повярвах, че можеше да стане тогава. След като скъсахме доста го вълнуваше въпроса дали пак ще спи с мен, защото било хубаво и дълго време ме търси с тази цел. И сега пак този въпрос го повдига въпреки, че е толкова щастлив с гаджето си, и че друга като нея няма. След една година още го вълнува дали съм щяла да спя с него. Хем ми стана смешно, хем съжалих новата му. Съжалих я за това, че той с нея може да е различен, но си остава същия човек, който не признаваше вината си, който нехаеше, който още иска да ме нарани. Дори и тя да е прекрасен човек, дори и той да се стегне и промени като държание, пак си остава същия вътрешно и е въпрос на време и тази да стане бивша, и подобаващо оплюта пред новата. Както аз го съжалявах, преди да го опозная по-добре и да ми стане ясно, че той и преди е бил така. Хората са различни, както и връзките, но не може все теб да не са те уважавали и ценили, а ти да си ангел, който е страдал от някоя лоша жена. Дори и след една година твърди, че аз не съм го уважавала, и че новата му приятелка е по-добра от мен. Никога не се призна за виновен за нищо, нито за предни връзки, нито сега за мен. Изкарва се мъченик и неоценен, и това е. А качва и същите статуси и картинки, които за мен някога, това ми е най-комичното в случая. Също и че, преди аз бях късмета му, птиченцето, което каца веднъж на рамото, сега пък тази е.
С новият ми приятел се знаем от университета, и и тогава ми беше симпатичен, но и двамата тогава бяхме заети. За сега всичко върви добре, но и през ум не ми беше минавало да търся бившия си по какъвто и да е повод. Просто не изпитвам нуждата, нито да го наранявам, нито да се вълнувам как е. Приех, че вече не същесвува и то от януари месец някъде. Но защо той изпита нужда да ме потърси, и да ми каже колко добре е сега, и как вече е открил щастието? С толкова ли злобен човек съм се занимавала?
|
