Споделена история от Любов и изневяра |
Страх от обвързване
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 953 пъти
Здравейте, ще започна с това, че през живота си съм имала 2 връзки, едната беше доста мимолетна и чисто платоническа в 8 или 9 клас.
След нея имам още една връзка продължила 2 години. За мен тя беше пълна с неприятни емоции, много компромиси от моя страна, изоставяне.
Обичах го много, а той си тръгна с думите- омръзнахме си, нямам чувства вече. От тогава мина 1 година, напълно съм превъзмогнала този човек и гледам само напред, поне аз така си мислех.
През тази една година, съм излизала с различни момчета, но за кратко, след това гледах бързо да прекратя контакт преди да съм изпитала чувства към тях. Докато го правех, всякъш не съм го осъзнавала, все си казвах, сега не ми е до връзки, живее ми се..
Преди 3-4 месеца в живота ми се появи момче, започнахме да излизаме, той си показваше явен интерес.
Без да пресилва нещата, искаше първо да се опознаем, да си допадем. Нещата бяха много непринудено и се случиха.
От тук нататък имам чувството, че филма започна в моята глава.
За себе си, той ми беше разказвал, че като по-малък е бил голям, , лайнар, , ( това определение той даде за себе си). Но след времето се е променил и въпреки многото си кратки връзки, се обвързва с момиче за 2 години.
Аз започнах да усещам, че имам чувства към него, а тази мисъл ме кара да изпадна в панически страх. Започват да ми се въртят мисли, че по-добре сега да си тръгна, че искам да изябагам, и не заради друго, а заради това че имам ужасен страх да не ме изостави.
Сега разбирам, че предишните ми занимавки с момчета несъзнателно са били водени от този страх.
Искам да се справя, но не знам как.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 11 месеца hash: f1bcdcdb00 |
|
1. Трябва да се отпуснеш малко и да не ти пука за това дали някой ще те остави, голям праз. Не си единствената. И аз съм бил изоставян, но не е болка за умиране.
М 20
|
преди: 4 години, 11 месеца hash: 41705daa1c |
|
2. Някои хора се възстановяват доста трудно, просто мисълта че отново може да се случи същото те сковава отвсякъде. През 2015 момиче на 22 ми ''разби сърцето'', сори за детския израз, от тогава насам не мога да премина чертата за телефон и среща дори, и се получава стоене на едно място, и в крайна сметка спирам и да се отбивам при момичето. Не ми и пука. Посещавах платени които промениха вижданията ми като цяло, а влюбване никога повече не бих си позволил. М29
|
|