Споделена история от Любов и изневяра |
Дълга история
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 940 пъти
Ще гледам много да сбия нещата, за да можете да прочетете и да ми дадете съвет.
Той е мечтата ми. Всичко, което търся в един мъж. Познавам го отдавна, обичам го.
Аз съм на 29 години, с образование, кариера, читав характер, домакински умения, с огромно желание за деца от поне 10 години. Ако имах правилния мъж до себе си, навярно нямаше да завърша висше и да се развивам професионално.
Нашата история започна на 14-15 години, когато влязох в гимназия. Той завършваше нея година. Започнахме се, влюбихме се, имахме връзка. Той завърши и ме напусна, за да ходи да учи в чужбина. До последно бяхме заедно, но не искахме да поддържаме дистанционна връзка или поне той не искаше - аз бях малка, така че бях склонна на всичко, за да сме заедно.
След гимназията и аз заминах да уча в чужбина. По стечение на обстоятелствата ме приеха в университета, в който той беше учил. Писах му тогава във фейсбук дали е още там, възобновихме контакт. Той щеше да записва магистратура. Заживяхме заедно, много ми помогна за адаптирането. В началото се чувствах като на екскурзия/почивка с него. Даже не сме коментирали дали пак ще бъдем гаджета, само се попитахме взаимно дали имаме такива. При взаимен отговор не, всичко беше ясно.
Само че той завърши и отново си би камшика, този път към друг континент. Умолявах го да помислим за ОБЩО бъдеще, да направим план как да съхраним отношенията си за година-две и след това да заживеем някъде заедно и да имаме семейство. Беше твърдо против идеята, не искаше и да чуе, този път се разделихме малко преди да замине, защото не виждах смисъл. Този път ме нарани повече.
След бакалавърската степен попътувах доста. Работих в пет страни, посетих много повече. В крайна сметка реших да живея в дадена държава, като критериите ми бяха стандартът на живот, който мога да си позволя и безопасността. Намерих си работа в среден по големина град, установих се.
Преди 4 месеца се срещнах с него по някаква чиста случайност при посещение на столицата. Оказа се, че той живее и работи там. Бяхме интимни, нощувах при него, почти не сме спали - всеки разказваше преживяванията си. Не коментирахме "връзката" ни, не говорихме за нас като нещо цяло.
От две седмици е започнал упорито да ми пише и да ме увещава да се преместя при него. Споделих му опасенията си относно лекотата с която ме изоставя. Твърди, че този път и той мисли за семейство и общото ни бъдеще; увещава ме, че вече и да заминава някъде, се надява да го придружа и т. н. Но въпреки че продължавам да съм влюбена в него и да го намирам за най-перфектния мъж, с който съм била, опасенията ми са твърде големи. Играла съм го този филм.
От друга страна - аз всеки партньор сравнявам с него. Като визия, като интелект, като характер. Никога не съм излизала с мъже с различно от неговото телосложение, височина, цветове на очите, кожата и косата. Просто не ми харесват. Срещите бързо прекъсват, ако човекът няма засилени познания в някоя област - ако ще и за автомобили или спорт да бъде, ако ще да е на база енциклопедии, за мен някакси е станало мега важно човекът да има засилено влечение към нещо, да го е разучил, да е любопитен. Също така има определени черти от характера му, които активно търся - джентълменството (да ти даде път, да ти подари цвете); чувство за хумор (знам че е банално, но има хора, които наистина нямат такова и е ужасно да бъдеш в тяхната компания, когато самия ти си свикнал много да се смееш); милосърдие (когато види бездомни животно да не го ритне, а да му помогне; когато види бездомен човек да не реши по инерция, че е поредния мързеливец и т. н. ). И в сексът търся подобен на него партньор. В общи линии искам да кажа, че от друга страна аз НЕ МОГА да намеря негово копие и след като той ми е на сърце, колкото и да ме е страх от поредно изоставяне, май е най-логично просто да се върна при него.
И най-важното за мен: както споменах, аз много искам деца. Той е ок с идеята да се оженим, да си направим деца, да си ги гледаме. Ако не съм с него, колко ли време ще мине преди да си намеря правилния за мен, с който да минем на това ниво? На 29 години съм в крайна сметка. Не искам да се чувствам притисната от времето, но не искам да пропусна удоволствието да имаш семейство.
Вие бихте ли се върнали при него? Два пъти ме е изоставял заради развитието си, никога няма да се чувствам сигурна, че няма да има трети. Това ме притеснява.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 5b23ed6d46 |
|
1. И описваш този като.........перфектен?Нищо не ти е перфектно маце,имаш насреща си само голи приказки,но може би за теб това е перфектно?!?
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: efe3b08a79 |
|
2. Щом е толкова уникален - дай му шанс за последно. С ясна договорка, че ако те изостави пак - повече връщане назад няма да има.
Човек в даден момент се наживява и иска да си седне на Д-то. Ако наистина смята да създава семейство - да ти предложи официално брак. Да ти купи годежен пръстен, поживейте малко като годеници и после подпишете. Сватбено тържество не е задължително.
И не, че сключването на брак е някаква гаранция за щастлив семеен живот. Но щом се е дънил на два пъти - това би бил начин да изрази сериозните си намерения към теб и да докаже, че наистина се е променил.
М35
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 7db94360b3 |
|
3. Ако е истина това, което пишеш - не знам дали той е перфектен за теб, но теб намирам за перфектна в много отношения.
Сега, ако кажеш, че и си миньонче ...
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: b82b1b42a1 |
|
4. Започнеш ли отново отношения, бъди готова за последиците. А, именно страх. Страхът поражда безпокойство, безпокойствието поражда гняв, гневът се подтиска и избива под форми на самолинчуване- "защо не си достатъчно добра", "има ли нещо нередно в теб, че да заслужаваш изоставяне и/или с какво не си заслужила оставане". Също така несигурността може да бъде канализирана и към ревност, страх от изоставяне и тн и тн. Играла съм го тоя цирк, накрая теб ще те боли отново. Да не говорим инза травмите, които води след това.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 72fa98f289 |
|
5. Много си претенциозна, искам това, искам онова, имам такива и такива очаквания. Докато си така ще си караш с познатото, тоест с познатия ти и ще се колебаеш между него и несигурността си.
|
|
