Виртуално приятелство към нещо повече. Мит? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90334)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20983)
 Секс и интимност (10559)
 Тинейджърски (19507)
 Семейство (4427)
 Здраве (7369)
 Спорт и красота (3856)
 На работното място (1899)
 Образование (5310)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12055)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Виртуално приятелство към нещо повече. Мит?
преди: 3 месеца, 27 дни, прочетена 685 пъти
Жена:
Поправете ме ако бъркам. Но едно приятелство зародило се вирутално според мен трябва да остане изцяло виртуално. Между жена и мъж, където единия развива чувства към другия - при среща на живо е страхотно, но за един ден. Не става. Поне при мен не става. Познавам много хора от града си, никога не съм имала проблем да изляза да се видя с тях. Но защо, когато някой иска да се срещне с мен, при положение, че сме e-приятели, не понасям присъствието на този човек?
Да в първия ден няма проблем, все пак сме решили да се видим, но от там нататък, след като съм свикнала този човек, да го виждам само през чатове по един или друг начин - просто нямам намерение да прекарам повече време с него.
Какви са вашите наблюдения? Изпадали ли сте в подобни ситуации и има ли алтернативи, в които всъщност от виртуално приятелство да се зароди нещо повече в реалния живот?
Един мъж, чиято компания обожавам дойде да ме види за 1 седмица, има чувства към мен, аз също си мислих, че имам, до момента, в който не се почувствах едва ли не длъжна да споделя тези 7 дни с него. Не мога. Просто не мога.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 4777363a48
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   И аз мисля,че не става нищо от виртуалните отношения.Те са илюзия

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 9b4d4c6542
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ами то много трудно да си отговориш на въпроса защо!
Защото на живо, когато се сприятеляваш с някого, щеш не щеш гледаш първо как изглежда, как се държи и трябва поне да не те отблъсква.
Вероятно с хората, с които си чатиш, дори не би се заговорила на живо! Т.е. в реалния живот те за тебе все едно не съществуват.
При чата тези механизми не съществуват - там гледаш кой какво казал и колко е настойчив, без преди това да си видяла как изглежда и как се държи с хората около него на живо. Е, нормално е да има разминавания, и то огромни. Още повече - много по-лесно е в чата да излъжеш, или да се представиш не за такъв, какъвто си всъщност, подобно на сентенцията: "Не ме гледай какви ги върша, а ме слушай какви ти ги приказвам!"...
За да си компания с някого, трябва да имате някакво сходство в характерите, общи интереси, да споделяте ежедневие, да не се дразните и отблъсквате... При чата как ще стане това?
И ще в първите минути, до час, повечето илюзии, които сте си изградили един към друг по време на чата - рухват!

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: a60ac0170c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Макар и да познавам две двойки, които са се запознали на живо след общуване в интернет, а след това са се събрали и създали семейства с деца, съм по-склонен да се съглася с теб, авторке.

Когато общуваш с някого изцяло чрез текст, ти подсъзнателно си изграждаш образ за него който не съответства на реалността. Може би оттук произлиза неприязънта в срещата на живо - възникналия конфликт между предварително изградения образ и какъв всъщност е човека на живо.

Има и друго: "правилата" на чатенето са различни от разговори лице в лице. Докато си пишеш с някого, винаги можеш да им изтракаш едно "брб да си сипя кафе" или "отивам на работа, аре чао засега", демек, разговорът е изцяло под твой контрол. Можеш и по всяко време да се разсейваш с други работи на компа, било то да скролваш във фейса или да си пуснеш някое клипче в тубата. Моето предположение е, че асоциираш тази свобода с е-приятелите ти и затова ти се струва като едва ли не "задължение" да се ангажираш с тях на живо. Особено пък за цяла седмица!!!

Аз затова си имам принцип, между другото, да избягвам срещи с "е-приятели" като цяло. А ако такава среща се случи, съм си наумил да се държа все едно тепърва се запознавам с тях.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: ed5a3e4ab1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Не мисля, че тук въпроса е в самото виртуално общуване, а до човека с който общуваш отсреща. Наистина е вярно това, че когато само си чатиш с един човек, добиваш определена представа за него, представа която е възможно дори да се срине когато се видите на живо. Това да видиш един човек, извън чата, с неговите навици, неговото лице, неговия глас, държанието му, тялото му, походката му дори е съвсем различно и понякога доста объркващо в сравнение с това което си си мислел.
Не винаги е гаранция, че щом сте си допаднали в интернет, това ще се случи и когато се видите. При теб явно е станало точно това. Поправи ме ако греша, но явно ти само с този човек си имала подобно преживяване и всичко което се е случило, представите ти за него, съвсем са се разбили когато сте се видели и това много те е объркало. Сега се опитваш да проумееш нещата, дали винаги ще е така, дали с всеки ще се случва това. От начина ти на мислете съдя, че си възрастна и зряла жена, на около 35-40 (само предполагам) и тези преживявания за теб са нещо ново.
Аз съм на 23 и израстнах в такова време, че повечето от общуването ни е виртуално. Голяма рядкост е в днешно време, момче просто да те спре на улицата, да ти направи комплимент и да ти поиска телефонния номер. Ако ми се случи нещо подобно най-вероятно ще си кажа, този е някой побъркан, как ще си дам аз телефона на непознат. Но ако ми намери фб, поиска ми приятелство и ми пише, предложи да излезем на кафе и т. н., всичко е окей. Осъзнавам колко глупаво звучи така написано, но всъщност това е самата истина. Ние приемаме виртуалното общуване като нещо съвсем нормално, да не кажа дори необходимо, за да си намерим приятели, гаджета и т. н.
С бившия ми приятел се запознахме онлайн, видяхме се и след това бяхме една година заедно. В крайна сметка осъзнахме, че не сме един за друг и се разделихме. Със сегашния ми приятел също се запознахме във фб, вече няколко месеца сме заедно и изглежда си допаднахме.
Пак казвам няма гаранция, че ще си допаднеш с всеки, с който ти е приятно да си чатиш. По същия начин и както не си допадаме с всеки, с който се запознаваме. Това, че веднъж не се е получило и ти в крайна сметка си останала толкова разочарована, не означава, че ако има следващи пъти отново ще е така.
Другото, което за мен е противоречиво, че виртуалните приятелства трябва да си останат единствено такива. Никое момче в днешно време не пише на момиче, защото просто иска да си чатят и да и виртуален приятел. Винаги има надежда, че нещата ще се развият и се надява това виртуално приятелство да доведе до нещо. За някои това нещо е секс, за други връзка, за трети просто приятелство. Но като цяло, поне аз, не виждам смисъл в това просто да си чатиш с някой защото ти е приятно, ако наистина ти е приятно, ти рано или късно, ще поискаш да видиш този човек, най-малкото от любопитство, ако не намесваме други чувства.
Може би за мен е трудно да го обясня, или на вас по възрастните които сте далеч от такова мислене, да го проумеете. И въпреки всичко света днес е точно това. Общуване по интернет, чатове, писане и т. н. Много хора именно по този начин си намират половинки в живота, с които дори по късно създават семейства и за мен в това няма нищо странно.

 
  ...
преди: 3 месеца, 17 дни
hash: 9d65d8fffe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   На любовния фронт не зная как е, не съм имала такива контакти, но ако виртуалното приятелство се намеси в работата на човек, става страшно. Аз си изпатих зловещо по-миналото лято с един мошеник, с който именно така се запознахме. Започнахме някаква комуникация на база общи интереси. След месец-два човекът, представил се като продуцент, казва: "Абе знаеш ли, че точно ти ми трябваш за новия проект. Дай да се видим да ти изложа идеята и да си прецениш". Речено-сторено. Срещаме се на обяд, джентълменът - напълно приличен, говорим по работа. Беше си наумил един изключително мащабен концерт, в който да събере 100 български рок групи. От мен се очакваше да покрия пиара на събитието. Предложи ми огромно заплащане и дори ме помоли да напусна работа и да се занимавам само с неговите проекти (добре че не го направих, а не го направих само, защото беше лято, отпускарски сезон и щях да поставя колегите си в небрано лозе). И така започна подготовката на великия концерт. Наехме стадион "Васил Левски" за 100 000 лв. Пичът ги плати без да мигне. После започнаха преговорите с групите. Свирнах на мой приятел музикален редактор да се присъедини, че познава всички в бранша. Събра той музикантите, със всяка група се подписваха договори за умопомрачителни хонорари. Наехме режисьор - известен човек (няма да споменавам тук имена, че всички ни е срам още), наехме и един от най-прочутите бългаски диригенти, ангажирахме и рекламна агенция, влязохме в преговори с инвеститори и рекламодатели, направихме специален сайт на събитието, пуснахме билетите в продажба, дадохме пресконференция в БТА, аз настъпих медиите откъм пиара, машината се завъртя, но.... в един момент всички се усетихме, че датата на концерта наближава, а никой по трасето не е получил и един лев. Аз се усетих първа. Колегите ми бяха толкова вдъхновени от идеята, че просто не им се вярваше, че всичко е сапунен мехур. Даже се бяха разтревожили за мен, че от преумора започвам да халюцинирам. Разрових миналото на въпросния "продуцент" и какво се оказа? Стар познайник на полицията, лежал в затвора за фалшифициране на пари и за измами. Но народът продължи да не ми вярва. Казваха: "Добре де, ама той явно се е поправил, виж какво грандиозно нещо е замислил". Накрая обаче, самите рок-групи нанадоха вой. После режисьорът, защото нямаше бюджет за реквизит. Диригентът спря да пише партитурите. В Националното радио, чийто симфоничен оркестър бяхме ангажирали, стана скандал, защото и те разкриха самоличността на "продуцента". Накрая балонът се спука със страшна сила. И всички, които се бяхме ангажирали с именато си в този проект, ни беше срам да се покажем на улицата. Най-много пострада реномето на моя приятел музикалния редактор, понеже групите дойдоха само защото той им гарантира добри условия, а той ги гарантира, защото пък ми имаше доверие на мен. Ето така едно поне 10 сериозни професионалисти си лепнахме такова петно на физиономиите, че няма изчистване. Останалите просто останаха без хонорари и толкоз, но ние ще си ближем раните с години. А целта на мошеника е била да прибере парите от инвеститорите и рекламодателите и да духне. Той изобщо не е имал намерение да прави концерт. Успя даже да си прибере половината сума от наема на стадиона.
Толкоз за интернет-запознанствата!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker