 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Моето любимо същество замина
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1284 пъти
Здравейте, жена съм на 23 години. Пиша ви със сълзи на очите и огромна болка в сърцето. От малък град съм, работя тук и живея на квартира сама. Имам си приятел от 3 месеца, с който работихме заедно до преди 1 седмица. Той е на 28 години. Уволниха го поради лични причини (не е направил нищо лошо). Той не е от България, тук е дошъл да работи само. Е, ще бъда кратка. Преди 2 дни ми заяви, че ще се връща в неговата държава при семейството си. И си замина тази сутрин.... Прекарах най-хубавите 3 месеца с него, бяхме нон-стоп заедно. Вярно е, че 3 месеца не е много време, но за мен бяха достатъчни, за да се влюбя в него. Разбрахме се, че ще поддържаме връзка дори от километри, но сърцето ми кърви. Каза ми, че когато поискам винаги мога да му отида на гости. Много плаках, когато го изпращах. Днес цял ден също плача, не съм на себе си. Хора, не е честно.... Уволниха го, сега всеки пое по пътя си, той се прибра при родителите си, а аз останах сама като куче. Нямам си никого, родителите ми са в друг град, но с тях не се разбираме. Всичко ми напомня за моето момче. Завивките ми миришат на него. И на работа всичко ми напомня за него. Имах си само него, а сега ми го отнеха. Мразя шефовете си за това, че го уволниха. Мразя ги за това, че ме разделиха с любимото ми същество. Не знам дори как да ви опиша болката, която чувствам. Изплаках си очите откакто той си тръгна. Той също се разплака, когато се разделяхме. Вероятно ще ме питате защо не отида при него, но няма как, поне в близките 3 месеца. Имам неща в България, които трябва да оправя. Не зная как ще продължа живота си, чувствам, че нямам сила психически. Не мога да спя, нито ми се яде. Искам просто да заспя и когато се събудя, всичко да е един сън. Вероятно само този, който е изпитвал същата болка може да ме разбере. Кажете ми, болката намалява ли? Кога ще се излекувам малко поне? Не мога да се позная, от най-усмихнатия човек се превърнах в най-тъжния... Знам, че няма как да ми помогнете, но имах нужда да споделя на някого...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 83771ff3ef |
|
1. Свърши си работата и отиди при него, щом имаш възможност така е най-добре. Три месеца ще издържиш със сигурност. Аз съм почти на 20 години и от година и половина приятеля ми е в Германия, той е на 28. Виждаме се два пъти годишно-зимата за 3 седмиици и лятото за 3 седмици. Налага се защото ни трябват пари. Той няма висше образование, а аз съм студентка, уча медицина и нямам свободна минутка. Като завърша ще отида при него. Тук няма как да си намери работа за повече от 1000 лева. В такова положение ни е държавата. Много ми беше тежко в началото, но се примирих, знам, че нямаме друг избор. Двама човека няма как с 1000 лева да плащат наем, сметки, храна. По принцип има вариант и приятеля ти да си потърси друга работа в България. Така пак ще сте заедно. Предполагам, обаче, че щом е заминал значи не му се стои тук. Трябва сериозно да поговорите. Ако ти каже, че иска да отидеш при него, отивай. И недей да се самосъжаляваш, продължавай напред. Знам, че е тежко ама все пак или свикваш с това което е, или сама си го правиш така, че да ти е добре.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 54f1aa03cb |
|
2. Здравей аз съм мъж на 22 точно в този момент аз също плача. Моята история е дълга, но при мен е там проблема, че аз живея със жена а тя ми изневери. А сега ли? Само проблеми не съм спирал да плача. Всичко минава, но трудно не може лесно и бързо да се забравят спомените със любимият човек. Но нека позная сега се чустваш самотна, като в депресия и се затваряш във всебе си нали? Бих те посъветвал да не се натъжаваш. Разбирам те напълно и разбирам болката която чустваш. Никога не се предавай! Никога не допускай да се сринеш заради любов. Даже поплачи ако решиш аз така направих. Ако този човек те е обичал малко или много бог пак ще ви събере. Не спирай да поддържаш контакт със него макар и като приятели. Радвай се на живота защотото 1 път го живеем. Не се отказвай да бъдеш себе си. Но и не допускай самотата да те превземат. Аз го допуснах и сега страдам да обичам я както и тя мен, но връзката ни се разпада заради мен. Не прави нещо без да помислиш. Една ваканция също помага малко релакс не се отчайвай. Вдигни глава и продължи напред колкото и да е трудно. Но само за едно те моля не отказвай от мечтите си, от хобитата си та дори и от всекидневието.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: ed2f024777 |
|
4. Това твое така наречено "любимо същество" само е взело избора да те напусне,като приемеш този факт,ще ти е много по-лесно да асимилираш че си била само забавление за дадения период от време.Ако е искал да е с теб,щеше да остане,да си търси друга работа и т,н
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: eb20473549 |
|
5. Всеки е преминал през нещо такова.
А ти замисляш ли се, щом си е хванал парцалките и си е заминал, а не се е потрудил и опитал да направи нещата тук... че може би не му пука на момчето чаааак толкова.
Стуацията с раздялата е тегоба и реално не е приятна, дори да нямаш много силни чувства. Съвсем спокойно може затова да е ревал.
И аз съм оставял човек със сълзи на очите на летищен терминал.
След много силна, бурна и кратка връзка от 2 месеца със съвместен живот....
Ама след като кацнах... последното нещо, което ми се правеше е да рева.
Човекът беше забравен за седмица.
Фокусирай се върху себе си. Поеми дъбоко въздух няколко пъти (напълно сериозно, помага зверски) и това е. Животът е сУрав.
Братан.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
