Споделена история от Любов и изневяра |
Един по-необикновен ден- Краят.
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1295 пъти
И така днес е 10.07.19, а това е краят на историята Един по-необикновен ден, който всъщност се превърна в Едни необикновени 6 месеца за мен. Качвам сега в началото двете предни части на историята, за да можете да се запознаете с нея изцяло. http://spodeli.net/3/story-138714.html#comment10 http://spodeli.net/4/story-140892.html#comment6. Ако случайно линковете не работят историята се казва "Един по-необикновен ден" и "Един по-необикновен ден- Продължението".
Сега по-същество. Страшно много ми се искаше сега да пиша, че всичко се получи между нас, че вече сме заедно и градим съвместното си бъдеще. Но уви, това е само в мечтите ми!
"Един по-необикновен ден- Продължението" я написах края на април. Тогава нямаше ни вест, ни кост(както се казва) от нея. Тя потъна вдън земя, не ми пишеше, не се обаждаше, не ме търсеше, не идваше на лекции. Мислех че се е отказала. И я преживях. В края на месец Май, я бях забравил, всичко беше минало. И така до 7 юни, когато тя ми изпрати снимка как са й написали шестици по два предмета. В последвалия чат в следващите 3-4 часа говорихме предимно за университета. Тя отново поиска моята помощ за един от изпитите. След 2-3 дни уговорки се разбрахме да се видим на 11 юни. Беше вторник, не я бях виждал повече от два месеца. Когато се появи беше ослепителна както винаги( предполагам само в моите очи). В нейната компания ми дойде силата така да се каже и тръгнахме по задачите, които ни чакаха в университета. Предстоеше й много труден изпит и затова ме беше потърсила. С голяма доза късмет и благодарение на това че преподавателите ме познават мен доста добре, след няколко уговорки с някои от тях аз й изкарах оценката от въпросния изпит без тя да ходи на него. Все пак още в началото когато се запознахме и обещах, че докрая ще й помагам. След като приключихме отидохме в едно кафе в студенстки. Поседяхме там известно време, разказахме се си кой какво е правил. Тогава бях безработен, а тя в знак на благодарност настояваше да ми помогне в намирането ми на работа. Тя също напускаше своята работа, издигаше се кариерно, с което още повече ми се издигаше и в очите, защото беше поредното доказателство, че с упорит труд и амбиция се стига далеч. Разделихме се и от там всичко тръгна надолу за мен.
Още докато се прибирах усещах някакво безпокойство от факта, че не знам кога пак ще я видя, от факта че все още не знаех със сигурност обвързана ли е или не, от факта че след още малко време всичко ще приключи и че няма да има повече поводи да се виждаме. И така в следващите два дни буквално не спирах да мисля за нея, изпаднах в състояние в което не бях изпадал досега, дори и при предния период в който не се бяхме виждали. От чувството за безпомощност започнах да мисля за самоубийство, като до известна степен се уплаших от това. Това беше и повод да потърся психотерапевт. Записах си час още същата седмица в петък. Отидох при психотерапевтката и разказах. Разказах й цялата история с това момиче от до. Съответно след като ми даде няколко насоки ефект имаше, но беше временен за първите 2 3 дни. На следващата седмица отново отново отидох при психотерапевтката и отново продължихме да работим по темата. Започнах да се чувствам по-добре, по-лесно приемах нещата, по-лесно приемах факта, че може да е обвързана и че може да ме отреже(както се казва), по- лесно приемах факта че е възможно след завършването ни повече да не се видим или чуем.
И така около 10 дни тя не ме беше търсила, докато една сутрин в 7 часа ми писа да ми каже че отива на последните три изпита, които и оставаха и вече общо взето мислехме как ще завършиме заедно( и заедно ще се радваме на успехите ни в университета). Няколко часа по-късно тя ми писа и каза че всичко е приключило, че не са я допуснали до изпитите, че няма да завърши тази година. Съответно беше ми зле заради нейното положение. Но вече много по-лесно приех факта че всичко приключи, че няма да се видим повече. След срещите ми с психотерапевтката започнах да гледам на това познанство по различен начин. Допреди това все се питах защо все на мен се случват тези неща, защо не мога да я имам, защо някой друг я има. Докато сега тези мисли са много, много по-малко, а вече си казвам браво на този който е успял да й открадне сърцето, браво на този който успява да е с толкова силна жена. Започнах да се замислям дали тази развръзка на нещата не е по-малкото зло за мен. Ами ако отношенията между нас бяха достигнали друга фаза( макар и само флирт) и след това не се беше получило нищо от това, със сигурност би било много по-тежко за мен.
Дойде и 09.07 (вчера), беше деня за защита на дипломите. И въпреки че бях концентриран и подготвен на над 100% тайно се надявах тя да се появи от някой ъгъл на коридорите. Искаше ми се да сме заедно там, като приятели, като хора които се бориха 5 месеца усърдно и това бяха финалните напъни преди успеха. Но я нямаше. След като всичко свърши и след като бях на 100% удовлетворен от оценката ми на защитата( а именно отлична) реших нарочно да я кача в ФБ и Инстаграм. Защо го казвам това?
В периода от когато тя каза че няма да завърши сега до вчера, вече много по успокоен мислих и преговарях това което се случи през тази половин година. И все повече се убеждавах че тя има приятел, че е обвързана. Също знаех че е много активна в Инстаграм, тя ме следваше там. И бях решил, че след защитата ще я последвам и аз ще разгледам по-подробно профила й за да науча още неща за нея. Буквално 4-5 мин след като качих снимката на оценката ми тя ми писа там. Честити ми и не спираше да изказва суперлативи( от което естествено се зарадвах).
Разгледах и профила, и да имаше снимка с приятеля ми. Зарадвах се, усмихнах се като видях снимката.
И сега, когато знам, че вече всичко свърши, когато знам че няма да се видим повече, когато знам че от тук нататък, тръгваме в различни посоки аз й Благодаря за това че се появи дори за малко в живота ми, Благодаря й за това че ме накара да започна да преследвам мечтите си, Благодаря й че ми позволи да бъдем приятели и да имам толкова успешен приятел в живота ми.
На приятеля й, му пожелавам и се НАДЯВАМ да я гледа с очите, с които аз я гледам, надявам се той да се бори за нея всеки ден и всяка минута, да не я има за даденост, надявам се да копнее за нейната компания както мен. На всички жени пожелавам да бъдат като нея или поне да притежават малка част от нейните качества, а на всички мъже пожелавам да бъдат с жени като нея. За мен това е точната дефиниция за жена!
И сега вече почти през сълзи от радост и от тъга се сещам че преди една година исках след като започна да уча да срещна точно такова момиче, да е красива, да е умна, амбициозна, да е от друга среда, от друга класа, с широк мироглед. И да ето желанието ми се сбъдна, за което в крайна сметка съм благодарен.
И въпреки всичко това аз ще продължа тайно вътре в себе си, поттискайки го, да се надявам че може да случи някакво чудо и нещата между нас да се случат. Ясно е че ще трябва да продължа напред без нея( така и правя), но винаги някъде навътре в сърцето ми ще има място за нея и никоя друга няма да може да го открадне.
Цвете мое БЛАГОДАРЯ ТИ, че беше част от живота ми!!!
И малко Оффтопик: Това е краят, продължения няма да има. Искам да благодаря и на хората, които прочетоха двете части, които дадоха своите съвети. Искам да благодаря на админи, редактори и модератори, че ми дадоха възможност да разкажа за една част от моя иначе доста скучен живот. Също искам да помоля редакторите ако е възможно по някакъв начин да свържат тази част с останалите две части на "Един по-необикновен ден" за да може хората които са коментирали предишните части да видят края. Благодаря Ви!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 1510bb4480 |
|
1. Бате кво я идеализираш тая тъпа путка бе деба? А?
Не виждаш ли, че само те е използвала през цялото време. Как пък за такъв период не успя да го вденеш. Във всички теми са ти го написали, а ти продължаваш да разправяш как е направила живота ти много по-хубав.
Човек вземи се стегни бе. Нито една жена не може да направи живота ти толкова хубав, ако ти не си си го направил сам преди това. Жената ще влезе и ще участва в твоя лайфстайл, не ти в нейния.
Кой знае колко е засукана, ама тука ти я изкарваш ебаси богинята.
Моля те имаш много работа по себе си, заеби ги жените на тоя етап. Развивай личността си. Дръж се по мъжки, стига с тея лигващини.
И като и помогна за всичкото това време, какво получи?
Какво получи в замяна от нея? Тя дори не се сеща за теб през останалото време, това ти го гарантирам, ама кой да ти го набие в главата. А пък на всичкото отгоре ти пък и даже не четеш какво ти пишат хората, а продължаваш да излизваш някакви сърцераздирателни фермани. За бой си момче, ще станеш на 30 и ще ти се подиграват. По добре да те режат жените на всяка крачка опитвайки се да ги сваляш, отоколкото да се влачиш след тях и да им помагаш и идеализираш.
Ти си путьо и дано това ми изказване те накара да се замислиш малко, да превъртиш лентата, да се ядосаш какъв путьо си бил и да се стегнеш. И ти им благодариш, което направо ме шокира. Благодариш на приятеля и разбираш ли... За какво му благодариш на него бе... вместо да го е страх дали дали няма да наебеш жена му, ти му благодариш... боже божеее.. Успех ти пожелавам, имаш много работа.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: b92aa1135d |
|
2. Съжалявам, но само те е използвала. Търсила те е само, когато си й бил нужен. Но накрая й се е върнало - не е завършила. Радвай се, отървал си се от една използвачка.
|
|
