Споделена история от Любов и изневяра |
Как да постъпя?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1146 пъти
Здравейте, сега ще ви разкажа една история, моля се да я прочетете, защото ми е нужна помощта ви.
Всичко започна в 5-ти клас. Едно момче каза, че ме харесва, обаче аз тогава нямах чувства към него и му казах да бъдем само приятели.
В 9-ти клас той вече не ме търсеше, по принцип винаги ми честитяваше свети Валентин, но тогава не го направи. И така все аз му пишех. И така докато не дойде рожденият ми ден. И рождения ми ден не ми честити. Заболя ме, но когато дойде неговият рожден ден, му честитих. И ми подмина публикацията, никак не реагира. След време реших да му напиша едно писмо, малко след имения му ден. Там му обясних колко много ме е наранил, като не ме е търсил, като не ми е честитил рождения ден. И му казах едва ли не, че всичко, което някога ни е свързвало, е свършило. Освен това и имения му ден му честитих. За съжаление тогава не се и бях замисляла, че може да съм го наранила с нещо.
Получих писмо от него. Там пишеше, че от 5-ти до 8-ми клас винаги е имал надежда и аз да заимам чувства към него, обаче винаги съм го разочаровала. И се беше извинил за всичко, за което ме е наранил. Аз му казах, че е най-добре да се забравим, за да не си причиняване болка. Мина време. Известно време ходих да виждам една моя приятелка, която учи в същото училище, където и той. И всеки път в който се засичахме, се подминавахме. Беше ми много гадно, но донякъде му бях и обидена, че не прави нищо за приятелството ни, че би се отказал от него, само защото нямах чувства към него и го блокирах. Мина известно време. Негова приятелка(Цвети) ми каза, че той се бил чувствал гадно, че е осъзнал грешката си, че искал да се видим. Отблокирах го и реших да се видим. Разбрах, че го е бил направил за добро, за да не стане по-зле после, но не пожела да ми каже с какво по-зле можеше да бъде. Условието, за да му простя беше да ми пише. И ми писа, простих му, доверих му се, предлагах му да излизаме(в писмото разбрах, че му е гадно, че не сме се виждали, а само сме си пишели). Излизахме, защото исках и да го опозная, бях осъзнала, че имам чувства към него, защото преди имаше слухове, че е бил във връзка с друга и ми беше гадно. Обаче с всеки момент ме нараняваше, имал Цвети за по-близка от мен, бил се разплакал за нея, била съм му много досадна и ме е търпял едва ли не заради нея(уж било майтап). В следствие на последното твърдение го обидих, без да искам, и още ми е сърдит. Какво ли не направих, писах му съобщения, извиних му се доста пъти, дори ндп-то ми му прати някои съобщения и той каза на нея, че съм засягала болни теми, че в отношенията ни не е имало нищо(и това ме нарани, защото аз се опитвах да ме заима за по-близка от Цвети). Въпреки това пак му писах, казах му да не си мисли, че само той е нараненият, казах му с какво ме е наранил. И той пак ме игнорваше. Днес му писах за последно. Питах го дали има надежда за приятелството и че ако не отговори, ще приема, че се е отказал. И той го видя и не отговори... пак.. Поговорих с приятелката му, тя каза, че му трябвало още време, че той може би е по-наранен и той щял да ми пише след време.
Как да постъпя? Да се откажа ли от него, защото той често ме наранява, пак допуска същата грешка или да не се отказвам и да чакам той да ми пише и тогава да преценя дали да му дам шанс?
|
