 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Човешкото тяло - затворът за душата
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1653 пъти
Предполагам много от вас са чували изразът, че тялото е храм на душата. Аз не мисля така. Може би има такива късметлии, но аз смятам, че тялото е затвор и клетка, в която сме принудени да живеем в продължение на десетилетия. Предполагам знаете чувството да си затворен в едно тъмно или тясно пространсто, от което да не можеш да помръднеш и страдаш. Същото нещо е човешкото тяло. Ти си принуден да се грижиш всеки ден за него, да го глезиш, да го тачиш и да се съобразяваш с неговите отвратителни нужди, срещу които ние сме безсилни. Казват, че трябва да се създаде баланс и хармония между душата и тялото, но лично аз не знам такава вълшебна рецепта. Другото безумие - здравето е безценно. Какво? ! То ако беше така нямаше да се блъскаме цял живот да работим, за да си изкарваме хляба + куп данъци и накрая за благодарност от нашата собствена воняща клетка - пари за куп лекарства. Може би, единственото нещо, благодарение на което сме оцелели и разбира се, заради което сме роби са нашите ум и мозък. Освен роби на вонящото ни тялото, ние сме роби на хартийките, наречени пари! Поне ако сме затворници в тялото, то поне да имаше хармония между хората, но уви. Всеки иска повече и повече, но никой не цени безценните неща, като любов, мир и разбирателство. Но да не се отклонявам от темата. Както написах ние сме като в клетка, за която сме принудени всеки ден, всеки час да полагаме грижи. Но накрая какво получаваме в замяна? ! Болести. Когато гледаме филми с фантазии и нереални сили, на нас ни става весело и си представяме и даже сънуваме как летим например, колко сме издръжливи, как се телепортираме или сме супер бързи и др., но когато спре, ние слизаме на земята и усещаме горчивата и болезнена реалност на нашите живот и тяло. Много пъти съм смятала, че организма на човек е най-големият егоист. Той иска всичко да му е угодено на момента, иначе тежко ни горко. И други са ми го казвали - ние сме 75% вода, а останалите проценти сме си мърша. И направо така излиза. Ние миришем по-лошо от другите животни. Представете си да живеем като тях в природата без всичката тази козметика, която ни се предлага по магазините... Може би само скунксовете миришат малко по-зле от нас. Ние даваме куп пари и полагаме много грижи за една торба с говна с извинение. Ако раждането беше пожелание, никога нямаше да се родя. Много е жалко, че се раждаме, за да страдаме физически и психически, и колкото да не е без хич, да почувстваме и някои хубави емоции и моменти. Съжалявам за острото изкакване. Няма да реагирам лошо на мнения, които се противопоставят на това, което съм написала. Все пак всеки е свободен да изкаже това, което мисли, независимо дали е подкрепа или упрек.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 067c4be225 |
|
1. Има резон в това, което казваш, но пък от друга страна, въпросната "клетка" е доста паянтова и лесно може да се избяга от нея - начини, колкото щеш...
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 1350509046 |
|
2. №1 искрено ме разсмя, благодаря ти.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 8f36a1d15d |
|
3. "Въпросната клетка е доста паянтова" хахахаха попиках се :д:д:д:д Някои казват, че тук е ада, на Земята... и всеки ден се убеждавам, че е така. Иначе паянтовата ни и гнусна клетка всъщност е и много интелигентна. Развива се инфекция в нея например и тя веднага ни предупреждава, като едновременно с това се задействат сумати процеси, които да се борят с инфекцията. И милион други такива неща, чували сте ги. А мозъка е направо върхът, страшни майтапи може да си прави с клетката.:д Влюбването, отчаянието, гнева, щаститето... Всичко идва от там, а не падат от небето и не витаят из въздуха както обичат да разправят... особено по романите.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 7b455ae073 |
|
4. Дано оздравееш, мило момиче. Пожелавам ти щастие.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: d5e3421a66 |
|
5. ти имаш някакви комплекси или дори психично разстройство, поради което мразиш тялото си. Най-добронамерено те съветвам да посетиш психолог
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: fa5d2ddd0e |
|
6. И аз мисля, че някой ни е създал, за да вършим много по-възвисени неща, но предполагам, че някъде се е получил или бъг в системата, или творецът си е променил мнението за целта на нашето земно съществуване. Тялото ни е създадено по прекалено сложен начин, за да ни служи има няма 70-80 години. Мозъкът ни е перфектен компютър, само дето ние не сме администраторите. Когато имаш алергия моментално се получават неприятни реакции на организма, въпреки че опасност реално няма. Но за съжаление ние не можем да "деактивираме" процеса, защото не сме админи. За разлика от компа, примерно, където ако системата отчете вирус, а ти знаеш, че реално вирус няма, можеш ръчно да спреш антивирусната.
Приеми, че този свят не е за твое удоволствие, а е просто изпитание, през което трябва да минеш. Вярно е, че сме заключени в слабите си тела и старостта е повече от половината от съзнателния ти живот, но явно това сме заслужили. Всички искат повече и повече материални блага, основните ни инстинкти са свързани с оцеляване и възпроизвеждане. Душите ни не заслужават свобода, защото не са се възвисили достатъчно.
Иначе те разбирам. И на мен ми се иска да мога да измия тялото си отвътре, ама няма как.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 067c4be225 |
|
8. от 1
Радвам се, че съм ви развеселила. И сте прави - "паянтовата клетка" има един як катинар, който здраво ни държи в нея, нищо че е нежен и тежи по-малко от две кила... ;-)
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: ee98e917b3 |
|
9. Ти се благодари, че си жива и здрава и можеш да ходиш и да вършиш всичко което искаш.Дано не ти се налага да си на болнично легло от което не можеш да станеш, да видиш какво е истински затвор.Да ти се вижда най-голямото удоволствие да можеш да станеш , да се облечеш и да излезеш навън.Така че цени каквото имаш, че може да е много по-лошо.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 0818e7dd9f |
|
10. Това за "храма" не знам наистина кой го е казал, но майка ми повдигна наскоро същия израз. Аз и казах, че мисля като Платон - човешкото тяло е като черупка на стрида:
" we carry about with us and call the body, in which we are imprisoned like an oyster in its shell"
Така че нещата които казваш не са нищо ниво, поне за хората с някакво умствено съдържание (които стават все по-малко). Не знам доколко раждането е "по желание", защото това е метафизичен въпрос. Но пък човек може съзнателно да избере да не създава нов живот, и това се нарича анти-натализъм. Аз лично имам такива убеждения. Ако си по-философски настроена, можеш да погледнеш Zapffe, Ligotti, Benatar. За нещо по-дълбоко - Платон, Кант, Шопенхауер. Ако се интересуваш от религии, потърси какво е Гностичнотото Християнство и Богомолизма, също Будизма. Ще се учудиш колко хора са говорили за общо взето едни и същи неща, и колко "окултни" продължават да бъдат тези теми, защото... Както се казваше в един филм - дълбоко затворени очи...
1, клетката може да е паянтова, но това не значи, че отърването от нея е лесно. Тя може да се клати доста време, а дори да вземеш нещата така да се каже в свои ръце, също не е толкова лесно колкото си мислиш...
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 067c4be225 |
|
11. 1/8 до 10
Нали това казвам и аз, в коментар номер 8.
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 9618d48b52 |
|
12. Номер 9, ако имах късмета да съм инвалид, сляпа или с хронично заболяване нарушаващо живота ми, смятай че нямаше да изкарам дълго. Само мисълта да не мога без чужда помощ и да ме поддържа някой друг всеки ден без аз да мога сама е убийствено и нямаше изобщо да се боря за такова робство. Само като чета статии за хора, които не могат да станат без чужда помощ ме ръчка отвътре, а ако бях аз край. Имам много близки, които са диабетици, някои вече не са между живите. Майка ми е диабетик, и само като си помисля, че и мене вероятно това ще ме очаква в един момент от живота и се отчайвам, но за сега не го мисля защото с или без мислене няма да променя нищо.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
