Споделена история от Любов и изневяра |
Няма да се влияя от другите
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 972 пъти
Здравейте. Пак е авторът на историята, , Само гадже, без приятели". Съжелявам, че пускам тема за трети път, (втората се казва, , Какво да правя', ' но искам да кажа нещо. А то е, че човек трябва да бъде такъв какъвто си е и да не се опитва да се променя, само и само, за да се хареса на другите. Звучи твърде ясно и ненужно за казване, но ето, че когато аз зададох въпроса, дали е нормално да изпитвам по - голяма нужда от гадже, при положение, че нямам приятели, повечето ми отговориха, че първо трябва да си намеря приятели и след това да си търся гадже. По едно време, действително започнах да си мисля, че след като мнозинството от хората следват този път, значи и аз трябва да поема по него. Е, да, но накрая, реших, че не мога и не трябва да се насилвам да правя нещо, което не ми идва отвътре. Признавам си, че в голяма степен съм изолационист, и предпочитам да съм само с приятелка, отколкото да има и други хора. Не, че имам против да създавам контакти и да имам приятели, с които също да се срещам от време на време, но любовта ми е на първо място. Не знам защо е така, не мога да си го обясня. Но в крайна сметка, ако една двойка си е самодостатъчна, но не натрапва на другите своя начин на живот, какъв е проблемът? Да, вярно е, че ако някой от двамата, недай си Боже, почине, (както майка ми, Бог да я прости) другият пак остава сам. Но пък човек не може да мисли за всичко най - лошо, което може да му се случи, защото иначе ще се побърка, и да се насилва да прави неща, защото може да се случи, а и в крайна сметка и да има приятели, които са женени/омъжени, а той/тя е вдовец/вдовица, пак е гадно. Всъщност, и баща ми започна да създава близки приятелства, след като майка ми почина. Хайде сега, ако искате ме критувайте, няма да се променя.
|
