Споделена история от Любов и изневяра |
Не, той няма да ти се обади
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1240 пъти
Мъжката гледна точка към хората и жените в частност винаги ми е била интересна. Каквито и неща да имаш в главата си, онова което мъжът мисли никога не е едно от тях.
Темата кой трябва да се обади след като вече сте излизали няколко пъти и колко време трябва да мине между срещата и обаждането е тема или за „Сексът и градът“ или за петък вечер с млади мъже, които пият.
След като минаваме през клишетата, кой какъв и до колко е мъж спрямо отношението му към някоя жена, и до колко това е сериозно изобщо, стигаме до извода, че модерният мъж никога не звъни пръв. Не го счита за нужно. Една приятелка ми беше казала, че „Мъжът е достатъчно търпелив, за да изчака на една жена да й писне и да го потърси първа. “ Някой й го беше казал. Мъдър човек.
Харесването на някого и търсенето му впоследствие не се променило от времето, когато си бил пети клас. Вярвай ми. Ако тогава те е било срам да си го признаеш и сега ще е така. Ако тогава не си звънял, сега това чувство се е засилило двойно.
Модерните женски списания се опитват да те убедят, и някои успяват, че „модерните правила за срещи“ гласят, че не трябва да изчакаш той да те потърси, а да яхнеш момента и да го направиш първа. Да му звъннеш, да си пишете, да вземеш това, което смяташ, че ти принадлежи вече. А може би женските списания бъркат.
Мъжът винаги намира жената, която харесва. Винаги си вдига телефона, когато тя му звъни. Никога не зарязва приятелите си заради нея.
Правилото гласи, че никога не трябва да го търсиш, защото изглеждаш отчаяна, което според мен е вярното, а новото – че ако си смела, истинска, можеш да го търсиш по всяко време.
Когато един мъж кара винаги жената да го търси, тя започва да се чувства като натрапник. Да усеща, че не е желана, че пречи и досажда. Доста пъти ми се е случвало. Естествено, не минава много време и всичко приключва. Защото докато само аз съм ги търсила, те са търсили друга. После оставам с впечатлението, че съм правила всичко грешно. Май наистина иглеждаме отчаяни в техните очи. И така интересът се губи, оставят ни и си намират други.
Мъжете са неразбрана за мен Вселена. Нали знаете онези хора, които се учат от грешките си, познават флирта и очите, които ги следят тайно. Аз не съм от тях. Реалността и отношението на конкретен мъж ме захапва отзад пет минути след като съм направила, онова което не е трябвало да правя.
Винаги звъня първа. Бъркам любезността и доброто отношение с други неща или обратното. Аз и мъжете, с които съм била, винаги някъде се разминаваме по пътя между това, което искаме и онова, което се случва.
Разминаването във взаимоотношенията на това, което искаш и което някой е склонен да ти даде са най-големият кошмар. За всеки. Полът в случая няма отношение. И все пак жените винаги се чудят. За тях първото телефонно обаждане е мистерия, която имат нужда да разрешат.
И все пак. Все още стои чуденето след „защо, той не се обажда? “
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: a9732770ec |
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 3d87ab7af5 |
|
2. За 48-годишния си житейски опит съм извела следното правило: "На който му трябвам, ще ме намери". Прилагам го и в личните си отношения, и в служебните. Ако някой иска да работи с мен, ще ми открие телефона, ще звънне, ще говорим. Ако мъж (е, вече съм омъжена, но преди беше така) иска да се свърже с мен, дори да не съм му оставила телефон, ще пита общи познати, ще намери номера и ще звънне. Към днешна дата не отговарям и на пропуснати обаждания. Щом толково му трябвам на някой, ще звънне пак. Аз се обаждам само на хора, които на мен ми трябват за едно или за друго. Преди малко се обадих на съпруга си да му кажа, че го обичам - АЗ имах нужда да му кажа, че го обичам. Ако той не звъни цял ден, приемам, че е зает и никога не се обаждам.
|
|
